Размисли по текстовете Миленски

новини, клюки, събития
User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Wed Dec 02, 2015 9:32 pm

Тъй, привет. :)
Както е добре известно, текстовете й са пълни с недомлъвки, противоречия и общо взето оставят повечето на въображението (да речем, че това има повече плюсове, отколкото минуси). :D
Та, темата е за обсъждане точно на тези недомлъвки и противоречия с идеята за внасяне на някаква светлина в тунела. :lol:
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Wed Dec 02, 2015 9:34 pm

Значи, от месец вече си блъскам главата над фразата "S'élever, recoudre l'air, aimer", и по-точно над recoudre l'air. Имам изградена представа какво е искал да каже авторът, обаче ще ми е интересно да прочета и вашето мнение по въпроса.
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 208
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Тони » Tue Dec 08, 2015 1:34 am

Споменах ли вече, че албума ми харесва ? Като типичен българин обаче на ум ми идват изпреварващо нещата, които не ми харесват чак толкова. Някакси по-трудно ми е да похваля, отколкото да критикувам. За съжаление така постъпвам и с хората / нещата, които са ми близки. Колкото по-близки, толкова повече ги критикувам. Стойте далече от мен :)

Interstellaires - отлично начало. Четох няколко други критики, не мисля че са ми повлияли, но за това парче се присъединявам към общото мнение - страхотно ще върви за откриващо на следващия Live. Усеща се скрита, че и явна енергия в него. Текста също - звучи като въведение, даже не като, направо си е казано -
Mettre les voiles
Le jour se lève
On se prépare
Au voyage
Pour des ères
Interstellaires
- като покана, като начало на нещо вълнуващо. Освен това музиката му пасва като ръкавица, както се казва. Китарното соло в началото може доста да се разгърне в концертен вариант. Струва ми се много близка до Monkey Me - по настроение и музика, иначе смисъла на пръв поглед е противоположен. За мен - не. Даже куплета
Devant moi
Nébuleuses obscures
Moi diffuse
J'ai fait ce que j'ai pu - спокойно можеше да е в Monkey Me. Много се надявам да я чуя Live.

Stolen Car
- не е най-добрата песен на Sting със сигурност, но за дует е много добре. Самият той казва, че Mylène я е направила по-добра, отколкото той си е мислил някога. Таргета ѝ е публиката не в първа младост, тоест няма да стане кой-знае колко популярна, но от друга страна англоговорящите, които по принцип не слушат нищо на език различен от англо-ам, получават шанс да чуят нещо добро. Сега тука мога много да задълбая странично и лично в/у английския, който ми е много неприятен, може би защото работя само с него, но ще се опитам да се въздържа. За текста ще кажа, че разбирам когато заради римата в миленината партия тя омесва фр. с английски думи, но не ми харесва. И досега не съм чул франсé (от Франция) да говори сносно английски. Произношението не им се удава и това си е. Не че на англичаните им се удава френския, де. Нали знаете лафа как англичанките трябва да избягват пред францизи думата cou, щото я произнасят като cul :mrgreen: Грешките може да се окажат болезнени :mrgreen:
Клипа - много стилен, елегантен бих казал, няма да събере много гледания обаче по същата причина - най-гледащите са на възраст 14-18 год. , няма да им хареса. От моя гледна точка - не е в линията на mиленините новаторства и ексцесии. Стила, колкото и да ми харесва, не е Нейния Стил, а този на Sting. Не че имам нещо против, пък и идеално ми пасва (възрастово и поведенчески :) ). Твърдо комерсиално ориентирано парче, не напразно бе първи сингъл.

A rebours -
Тук съм доста колеблив за обективна оценка. Много силен текст, мисля че е също много личен, до степен интимен. Няма я миленината провокативност, насочва се възприятието ни към един страх от преминаващото време, тоест от остаряването. Реакцията "A rebours", на обратно, "Ignorer et tout foutre еn l'air" не помага, търси се помощ за отключване на ключалките на заключената вътре в нас любов. Но няма, ще трябва да се примирим. Накрая.
Има го, и то страшно силно изразено, милениното "mal de vivre"
Вокално ми изглежда леко колебливо, но това в сравнение с 3-те парчета, които поставям на първо място, иначе гласа на Mylène става все по привлекателен за мен. Плътен, уверен, разширен тонално в сравнение с младостта ѝ.
Музикално обаче определено можеше по-добре. В моите уши мелодийката не допринася за подсилване на емоцията, породена от текста. И на пук на "а rebours" :) общо тъжното настроение ще кажа нещо анекдотично - при първото слушане, въпреки че бях прочел стиховете предварително, "Il faudra... m'apaiser enfin" ми прозвуча като "Il faudra... mе baiser enfin" и досега като я слушам, все се сещам :) та не мога да се концентрирам добре в/у скръбното си настроение :)

C'est pas moi -
Втората от моята топ-тройка. Текст и музика са в пълна хармония. Текста - няма да кажа, че все едно аз съм го писал, само защото нямам такова ниво. Но ми приляга идеално. Живота без опасност (бих казал риск), без секс и без избор - Това не съм (и) аз. По-преди бях писал, че харесваме нещата, вкл емоциите съобразно колко близо са до нашите собствени. Случая е точно такъв. За музиката - някъде бях чел, че по-старите фенове на Mylène са като наркотично зависими от музиката на Boutonnat. С този албум си давам сметка, че има нещо вярно, поне за мен. Специално в C'est pas moi го има това натрапчиво бум-бум-бум характерно за не-баладите на Boutonnat - е, ми не ме дразни изобщо, даже ми е хармонично.
Няма да казвам нищо повече, песента е съвършена в моите очи. Дано да излезе и тя на концерт.

Insondables -
Бях писал, че я виждам като смислово продължение на Stolen Car - все още така мисля. Или докато Stolen Car е по-скоро мъжката гледна точка, Insondables е женската - и въобще докато жените са обхванати от някакви грандиозно-трагични чувства - ветрове, вълни бушуват, хаос, сенки и т.н. и т.н., човека се чуди какво да каже пред жената и децата. Но ще му източат кръвчицата накрая :mrgreen:
Може би не е на място нескопосния ми хумор тук, но не можах да се въздържа.
А песента е много хубава и според мен е доказателство как Mylène превръща и посредствени мелодийки (такива има и Boutonnat, и не редки при това) в много силни песни.
Клипа - клипа е връх ! Не съм виждал и слабо подобен като стил. Не че съм голям гледач на клипове де. Mylène отново ме изненада с нещо ново и неправено. Че и режисурата е на жени - Eve Ramboz & Annie Dautane) ! Впечатлен съм. Предава ми усещане напълно хармонично с песента.

Love Song -
Виж по-горе C'est pas moi. Същото впечатление като за песен от някой от старите албуми. И стил, и текст, и звук, и всичко. Това е и третата ми предпочитана в тоя албум. Не третата като класация (не правя класации) а една от тройката предпочитани от мен. Също типична за Mylène, типична и за моето усещане за Mylène, и за моето усещане за мен. Обожавам. Единствено може би бих предпочел да си остане само албумната версия. Не съм сигурен дали ще ми хареса толкова ако се аранжира за концерт. Концертите, особено Mylène-ските са сцена на екстремни емоции - или под форма на изчистени балади с пианото на Yvan Cassar, или динамични парчета, звука на които ти нанася физически удари. Love Song е съзерцателна за мен, без да е балада. Близка ми се струва до J'attends - а това е втората ми най-любима за всички времена :) .

Останалите 5 - ще разкритикувам утре, че много дълго (пак :) ) стана.
Ще гледам и да отговоря на Х-котката за 2-та стиха - за които тема е отворило момичето, пък никой не ѝ отговаря. Освен украинците де :)

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Tue Dec 08, 2015 11:36 am

Тони wrote:Нали знаете лафа как англичанките трябва да избягват пред францизи думата cou, щото я произнасят като cul :mrgreen:
:mrgreen:
Тони wrote:при първото слушане, въпреки че бях прочел стиховете предварително, "Il faudra... m'apaiser enfin" ми прозвуча като "Il faudra... mе baiser enfin"
:lol:
Тони wrote:Ще гледам и да отговоря на Х-котката за 2-та стиха - за които тема е отворило момичето, пък никой не ѝ отговаря. Освен украинците де :)
Къде ги видя да отговарят? :roll:

Да се отбележи, че всичките ти предпочитани песни (изброени дотук) се припокриват с моите.
Луда съм по À rebours. Действително я намирам за много, много лична.
Ще добавя и Pas d'access, особено в куплетите (припевът ми е леко... да речем, монотонен :D).
А Love Song ми е направо експлозивна.
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 208
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Тони » Wed Dec 09, 2015 6:25 am

Не исках да обяснявам надълго и широко, нямах предвид че украинците (или руснаци ли са по-скоро ?? - трябва да ги попитам някой път) са отговорили точно на твоето запитване, а че са по-комуникативни, дават информация, отговарят ако някой ги попита, активни са. Не като нас. Явно и време имат. Похвално.

Забелязах, че за клипа Stolen Car съм писал две противоречащи си мнения. Преди месец съм се съгласил, че е повече Mylène -ски, а сега - че е повече Sting -ски. Може би зависи в какво настроение го гледам. Колкото повече го гледам - толкова повече се раздвоявам (по Мечо-Пуховски :) ) Има по нещо и от двамата, но в момента ми изглежда, че стила на Sting е по-явен, докато емоционалното присъствие на Mylène е по-деликатно, усеща се по-скоро подсъзнателно. Кой знае, може пак да си променя мнението ;)

Продължавам с останалите парчета от албума.

Pas d'access
- малко почвам да се притеснявам - усещането ми доста се доближава до това на Х-саt ;).
Много силно начало на песента, агресивно, текст и музика се припокриват и допълват. Предизвиква отделяне на адреналин (у мен поне). Бягство към звездите, простора, свободата, но впечатлението е, че птицата (хищна - ястреб) все още се задушава в клетката на света на мрака и сенките. Свободата е недостъпна. Сега, тука някак ми изглежда насилен смисъла за да се нагоди към римата, която пък звучи недомислено и за това се появява монотонното повторение. Не че не може - M'effondre e съвършен пример, както и Tu ne le dis pas (върха в Monkey Me), но тука някак не върви. И както писах за Stolen Car - не си падам по смесването на френски и английски в едно изречение. Думата аксеСС не ми гали слуха. А моя слух харесва да бъде гален ;)
И това Je suis birdy бая конюнктюрно ми звучи при сегашните обстоятелства.
В едно изречение - песента с най-добро начало и най-несполучлив край в албума. Не съм съвсем справедлив, защото шума от излитащите птици накрая (Птиците на Хичкок ? ) е страшно подходящ, на мен ми въздейства настръхващо. Може би ястреба успява да се освободи накрая? Ятото гарвани от Fuck them all ?
За малко да пропусна - страницата с Pas d'access в книжлето на албума е илюстрирана с най-хубавата снимка !

I Want You, You Want Me
- не ми харесва. По-добре да не се разпростирам защо. Друг път.

Voie lactée
- Тази и двете последни определено не са моите песни. Не е лоша песен, но по моето виждане не подхожда музикално на Mylène. Сладникаво-блудкава мелодийка, много би подхождала на Аdelle, даже си мисля за ABBA (много ги харесвам, сериозно).
Текста ми навява асоциации с Je m'ennuie - по-доразвита идеята, но пък по-слабо въздействащ. Отегчението не е така предизвикателно-елегантно, по-простовато сякаш, по-банално. Mylène нали е чупила глезен, та е била принудена да се ограничава, имам чувството че от там идва тая песен. И това Des up, des up ... ???
Някои казват, че звученето отива към фънки, може, ама е малко нещо като нищо. Мисля също, че композитора се е поизчерпал, а може и просто да се търси по-широка публика, англо-саксите си падат по по-простички мелодийки, като за тях де :). Кажете че не е вярно. Знам, че не е хубаво да се обобщава за големи групи хора, но нали това е демокрацията - мнозинството избира.

City of Love
- Същата работа като Voie lactée, макар на пръв поглед да има малка разлика в стила на двете композиции. Музиката е малко по-добре (акцента е на "малко"), текста - малко по-зле. Остава ми впечатление за пълнеж и конюнктура. Не вярвам да съм първия досетил се, че Париж е City of Love. Та се получава, може би случайно съвпадение, точно на време. В mylene.net вече има хора дето са си я сложили най-отгоре на стената. На мен ми е блудкава, не-миленска. Може и да не съм прав, или просто вкусът ми е лош, консервативен.

Un jour ou l'autre
- единствената чиста балада. Слуша се, мелодията, като на предишните две е запомняща се защото простичка такава. Изненадващо се улавям да си я тананикам несъзнателно. Обаче много далеч назад от добрите балади на Boutonnat. Чудя се дали ако се аранжира за концерт няма да ми хареса повече ? Може би зависи кой ще го направи. Има доста високи тонове, на Мими-то не съм убеден че ще ѝ се удадат на концерт. Стиховете ми харесват въпреки един привкус на "мир по целия свят и всички да са щастливи", което за мъж на възраст като мен си е направо "да живее международното положение" . Както вече писах, моментното ми настроение силно ми влияе, може би съм прекалено критичен сега, но не, тази песен не е достатъчно миленска за мен. Текста - примиренчески един такъв, музиката - като за Евровизия.
Тук е момента да отговоря на котето - но с уговорката да прочетем и нейното тълкуване -
S'élever
Recoudre l'air
Aimer
- лайтмотивът на песента според мен е раздяла и събиране, разкъсване и съединяване, зашиване, в този смисъл го разбирам аз - зашиване на въздуха, пространството между нас, или може би вътре в нас, което е разкъсано на парцали от самотата ... Дали?

Обобщение: за мен добър албум, но нехомогенен. Това не е недостатък, рядко се срещат и при други артисти напълно хомогенни албуми, или ако има такива то те са на едно посредствено ниво. Силни страни : звездно-космическата нишка за вселените извън и вътре в нас - коя е по-голямата ? Текстовете, както винаги, вокала е изключителен. Разнообразяването на идеите, дуета със Sting е истинска находка, клипа много ми харесва.
Не особено силни страни - музиката, без съмнение. Има и много добри композиции, но нивото е като трион с изронени зъби - върховете са по-малко от падовете. За мен - не на място употребяваните думи на английски, просто начупват ми хармонията. Пък и акцента на произношението... Не че има англофон без акцент, ако чуете тексасците как говорят помежду си, нищо не им се разбира, но не е същото.
Това е.
Чакам концертите.

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Wed Dec 09, 2015 10:37 am

Тони wrote:Не че не може - M'effondre e съвършен пример, както и Tu ne le dis pas (върха в Monkey Me)
Pas toucher à M'effondre et Tu ne le dis pas - на чист български език. :mrgreen:
Ще коментирам по-подробно и мисля да направя резюме на моите възгледи по целия албум и текстовете (май още не съм, тц, тц).
Само да ми остане малко време (или повечко в случая :D)...
Междувременно, прехвърлям щафетата на Мая и останалите да го сторят. :P
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 208
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Тони » Fri Dec 11, 2015 12:34 am

Отново се налага да се извинявам и да обяснявам :) Не се изразявам достатъчно разбираемо май. За мен също M'effondre и Tu ne le dis pas са най-добрите в съответните албуми. Дадох ги като пример за повторяемост на муз. мотив или на стих, което е довело до шедьовър, подобно на Болеро-то на Равел.
В края на Pas d'access също има повторяемост, но у мен оставя впечатление за монотонност, не ми харесва. Та ще ме извините, darling, следващия път ще се постарая да се изразя по-ясно, осъзнавайки риска да се окажа отегчителен. :geek:

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Fri Dec 11, 2015 10:04 am

Ааа, правилно те разбрах, спокойно. Това беше моят начин да се съглася. :mrgreen:
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Lisa-Loup » Fri Dec 11, 2015 9:51 pm

Бе хвърляте щафети, ама кой да ги хване? :lol: Аз с моя куц френски дори заглавията не мога да си преведа..

Само едно ще кажа - а' сте пипнали Voie lactée, а' ще бия през ръцете :lol: Все още ми е фаворит откъм звучене [105.gif] Като изуча француския, ще мога да се задълбая в текстовете ;)

riccordo и T^D според мен добре ще се впишат в темата :)

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Размисли по текстовете Миленски

Post by Xcat » Fri Dec 11, 2015 10:30 pm

Maia wrote:Само едно ще кажа - а' сте пипнали Voie lactée, а' ще бия през ръцете :lol:
'Ми освен да приготвяш пръчката, друго няма да кажа. :mrgreen:
И защо ми се струва, че (леко) подценяваш познанията си по френски? :P
Поне с такова впечатление останах. :)
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Post Reply