Клюкини

новини, клюки, събития
User avatar
Lisa-Loup
Posts: 480
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Клюкини

Post by Lisa-Loup » Thu May 14, 2015 10:55 pm

Няма такова животно като руските фенове [rock.gif]

Хиляди благодарности за линка!

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Fri May 15, 2015 12:20 am

8-)
Maia wrote:Няма такова животно като руските фенове [rock.gif]
Подкрепям с всичките ръце и всичките крака. :lol:
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Fri May 15, 2015 9:42 pm

Аз клоня към отказване, поне засега. Мая е права - снимките са наистина хубави, но стила идва малко еднообразен. Вероятно изданието е доста луксозно и си струва ако човек го влече притежанието на красиви предмети, тоест колекционерството. Мен ме влече, но не мога да си го позволя :mrgreen:
Може би по-нататък, не вярвам да се изкупи като билетите за концерт. И гледам, че в Amazon цената е почнала вече да пада :)
Не съм против пускането на снимките в мрежата - така или иначе който ще си купи албума ще го направи и без това, на определена възраст почваме да ценим качеството :D . И не мразя рунаците (рускините -до към 25-30 - пък съвсем :mrgreen: ) но не мога да отрека, че са доста нахални като цяло. Въпреки че не хубаво да се обобщава.

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Fri May 15, 2015 9:46 pm

Тони wrote:на определена възраст почваме да ценим качеството :D
Някои са си родени с този недостатък. Да не посочвам поименно. [35.gif]
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Thu Aug 06, 2015 7:08 pm

Как се създава легенда: кал, задници и други шокиращи неща.
В промотирането Farmer вече може да избира само от най-доброто, и налага една рафинирана, в същото време провокативна репутация. Прекарва цялото предаване "Никъде другаде " хвърляйки погледи към водещия Antoine de Caune, като в един момент отронва директно че маймуната ѝ е в пълна полова зрелост. И вторачена в погледа на de Caune
- "..и има нужда от пример" ... водещия е явно смутен, а продуцента е на 7-мото небе: Farmer не се появява често по телевизията, но пък е добър клиент.
Тези 5 етапа затвърдяват едно поп явление, което разсича (статуквото - бел.м.) с различността си. Всичко или почти е казано или направено за да бъде създаден един мит: месиянски труд
(областите, в които двамата са първите направили това или използвали онова, са неизброими),
неповторимо умение за визуална постановка, истински поетичен талант, предизвикващ критиката поради следващия го притеснителен търговски успех. Раздвоението на полученото произведение - артистично или меркантилно, ще бъде анализирано до безкрай. Самия персонаж на певицата е предизвикателен: външност на дребен, напудрен благородник прикрива млада жена с несломима воля. Медиите са респектирани, но се хващат на хорото: Farmer прави каквото реши тя. Приема журналисти в апартамент на луксозния хотел George V, самата тя в полусянка, на учтиво разстояние от тях. Всички я намират очарователна и дистанцирана едновременно. Всъщност такава каквато е. Никой не остава безразличен.
Тя получава наградата Victoire de la musique за 1988 г. от ръцете на Alain Souchon и благодари
единствено на публиката, обявявайки се за доволна но тъжна. Преди на сл. ден да каже в интервю: "Това което видях зад кулисите ме отврати. Това е победа не на музиката, а на лицемерието, тези хора всичките се мразят един-друг." Първият ѝ и последен път за тази награда. Когато 2004 г получава наградата за най-добра изпълнителка за последните 20 год., водещият Nagui се озовава пред камерата с изпратена от нея телеграма, която да бъде прочетена в ефир - " Mylène Farmer не е с нас тук и ни моли да припомним, че последния ѝ сингъл се нарича Fuck them all" Могло е да се каже и малко по-деликатно ;)

След тези 5 стъпки могат да бъдат оприличени на 5 шамара, зашлевени за рекордно време, остава изпитанието на сцената. За което специалистите не биха заложили и копейка в/у тъничкия ѝ гласец и ръста и от 1м 67. В медиатичното задкулисие се хихика злобновато в очакване да се провали с гръм и трясък, тъй като, изпълнена със скромност, излязлата от ада червенокоска е обявила 2 седмици в Спортната палата на Париж (5000 места все пак...) и монументално турне в множество френски градове, както и в Брюксел. Обявявайки предварително, че спектакъла ще бъде един и същ навсякъде, без съкращения и половинчатост. Самата тя казва: "Повечето хора от занаята са убедени, че качвайки се на сцената, аз слагам глава на гилотината. Ще направя всичко, което е във властта ми за да докажа че грешат, но при все това ми е и забавно да кръстосам шпага с тях."
Симпатично отношение м/у колеги. До такава степен, че нейното близко обкръжение и няколкото артисти, които я харесват, купуват една цяла страница в Libération за да публикуват тази проста фраза : "Mylène, тези които те обичат, те поздравяват" ((- асоц. с поздрава на гладиаторите към Цезар -б.м.))

Mylène et Laurent тайно подготвят концерт предварително набеден за последен, макар всъщност да е първи. Ще употребят всяка идея от тяхната вселена, всеки елемент от досегашното си творчество и ще ги пресътворят на живо. Тя спира да пуши, взима интензивни курсове по пеене, наема съветник по диетите, фитвес треньор, всичко от-до. Наясно със слабостите си, работи върху тях, докато се превърнат в предимства.
Първата сцена на Farmer, Тour 89, ще остави многобройната публика в състояние на шок и ще задави пресата с негативните пророчества. Тънкото гласче се справя отлично със сцената, разбира се мощно усилено технически, но непроменено, на живо, въпреки всичко. Леки проблеми с напасването и малко блуждаещ тембър са единствени признаци за дебют. Всичко останало е като за спектакъл след 20-год. кариера. Уроците по пеене са препоръчали техника, която ще ѝ служи занапред в певческата кариера и разликата е впечатляваща звуково: най-добър резултат се получава наслагвайки глас и тембър в/у дишането. То вече служи не само за поддържане на вокалната мощност чрез диафрагмата, но и да излъчва звука като такъв. Техника взискателна, изтощителна и особено съсипваща гласните струни.
Но както и в хореографиите, редуването на игра (в смисъл театрална) и искреност, необходими за сцената, тя показва удивителната способност да ги обедини в едно.
Постановката, на моменти доста напомпана (пресилена) не измества очевидното: тази жена
притежава харизматичност и сценичен инстинкт, тоест основното, това, което не се научава. Даже екипът ѝ е учуден от лекотата на подхода ѝ към сцената, към способността ѝ да завърже диалог с хората, дошли да я видят, в противовес с образа, наложен от пресата, който набляга на студенина и дистанцираност. Запитана за впечатленията ѝ сред първия спектакъл в Sainte Etiennе : "Имах усещането, че изливам самата себе си (в текста - повръщам). Което само по себе си не бе неприятно" . В света на Mylène всичко в крайна сметка е просто.

Тази първа сценична изява, колкото и изключителна да е, Mylène e все още относително резервирана, на моменти като стресирана от отклика на публиката: тя почти не говори, контакта се осъществява изцяло през музиката. Тя е като няма. В последствие промяната е огромна: 7 год. по-късно, завърнала се от Щатите възстановена и неотразима в искрящата си тридесетгодишнина, тя се хвърля в едно напълно завършено турне, позволявайки си да излиза от уточнения до милиметър сценарий - повтаряне на припевите с участие на публиката, кратки разговорни интерлюдии, използването на неизбежните при едно live представление (не-)волни грешки - като един смъкващ се панталон който ѝ
позвалява буквално да запали 8000 души люшкащи се м/у транс и възхита, подмятайки "Вдигам или свалям ?" След възторжен отговор от залата : "Ще го махна!" с кратък смях, губещ се в
акламациите. Малко по-късно на същия концерт скача сред публиката използвайки рамената на един бодигард и подава ръце на целия първи ред, който от своя страна е не знае на кой свят е.
Сцената се превръща в Светия Граал на Mylène Farmer, нейният отговор за смисъла на живота. Там тя понякога и плаче, което предизвиква доста спорове (сред публика и критика) Снимки, полу-откраднати от зад кулисите показват явно, че девойката не преиграва - тя е наистина в емоционален срив. Това не са (понякога добре) имитираните плачове на Michael jackson или Madonna, слюнка в ъгълчето на устата и по микрофона, тя трепери цялата, гласа ѝ заглъхва и се губи. Ще обяснява по-късно, че собствените ѝ думи, понесени като ехо от хиляди гласове пред нея, погледите, знаците, са моменти които въздействат над всякакви граници на поносимост. Вложените енергия и надежди срещат извън-пропорционална и извън-поносима емпатия от страна на публиката. Първите дати тя се сдържа, никаква емоция не излиза. По-нататък един приятел певец - а има доста малко такива - една вечер ѝ задава въпрос: "За кого всъщност пееш ?" Тя отговаря - " За себе си". Той ѝ разкрива едно друго виждане, запазено и да днес, отговаряйки ѝ - "А аз пея за тях" Просветление.
Сцената става нейна привилегирована връзка, там тя си позволава всичко, и най-вече искреност и доверие. Тази динамичност и това разбиране няма да бъдат опровергани. Тя е намерила своето място. И ако цитираме Karen Blixen, на сцената тя е точно там, където трябва да бъде.
Турнето завършва с 2 дати в Bercy, декември 1989. Laurent ги използва за да заснеме всичко с
маниакално и предвестническо старание. Никакво видео, само 35 мм. Някои сцени ца заснети без публика, за да се използват планове (ъгли) невъзможни при пълна зала. Стигайки до там да се фокусира един жест, един поглед. Концерт, заснет като никой друг, очевидно.

Един клип, « Allan » е също извлечен от концерта. Повод за Boutonnat и Farmer да разрушат изцяло декорите от спектакъла с огнепръскачка и динамит ! На ръба м/у триумф, естетизъм и нихилизъм.

Bertrand Lepage става неуправляем и тя се разделя с него 1990 г. Самият той ще потвърди
човечността на своето екс-протеже, което прави усилието да му обясни неизбежността на раздялата и да му изпрати следните няколко думи - " Ако имаш нужда от мен, аз съм тук." Той се самоубива, болен и неутешим 1998 г. Thierry Suc, който им сътрудничи от 1988 поема щафетата и я държи до сега.

--Снимка - с Bertrand, Tour 89: tout est chaos.

По-нататък ?
Завоят към 90-те се оказва препъни-камък за нейните колеги, на нея не ѝ пука, хвърля на масата Désenchantée заливайки пазара веднъж завинаги. Повече от 2 милиона продадени сингъла, почти 2 милиона също за албума « L'autre » , 1991г. Най-излъчваното парче по френските радиа за 2 години напред, най-излъчвания клип по телевизиите. Химн. Неволно песента предизвиква силен резонанс в една Франция, изтощена от годините "Митеран" Клип отново "А ла Boutonnаt" Синглите следват един след друг и дозачукват пирона, подкрепени от клипове made in Laurent: Regrets c Jean-Louis Murat,

Je t'aime mélancolie, Beyond my control, цензуриран за показване на насилие и разрешен за излъчване само след полунощ.

---снимка от клипа Désenchantée с ироничния текст - Farmer и борбата против пушенето -

печелившето дуо ---

Повторяемостта на успеха става автоматична, на медиите почва да им идва до гуша от адския
дует. 1991 г. рецепциониста на продуцентската ѝ къща е застрелян от побъркан фен, който иска среща с нея. След портиера, фена се качва на етажа, но там е обхванат от паника и оръжието му засича.
Касапницата е избягната за малко.
Farmer, с музиката си в която жестокостта и насилието няма нужда да бъдат дълго търсени, е
съсипана. Тя се свързва със семейството на загиналия и предоставя помощ на вдовицата му. Но за нея часът е ударил: пълно оттегляне. Тя повече няма да се изрази (публично) освен чрез песен, клип или на сцена. Постигнала е първоначалната си цел - да бъде свободна и да няма нужда от посредници-разпространители благодарение на огромната си публика. Но заплатената цена се явява пред нея в цялата си ...

----------------------

Giorgino: айсберг право напред!
Точно в този "идеален" контекст мечтата на Laurent Boutonnat е сложена на работната маса: Giorgino - първият му дългометражен филм. В случая "дългометражен" се явява евфемизъм - повече от 3 часа лудост, лудници, сняг, лед, беззъби старци и старици, луди, въргалящи се в екскрементите си, вълци-символи, изкуфели селяни, красив, но туберкурлозен младеж, аутистка, сучеща от гърдата на бавачката си, удавени сирачета и всичко, както ви хареса, дами и господа! Една история, писана от него повече от 10 години. Farmer е във второстепенна роля, имаща при все това известен апломб - аутистката. Композицията е била явно доста трудоемка. Кастинг - впечатляващ (Jean-Pierre Aumont, Joss Ackland, Louise Fletcher, Frances Barber, Albert Dupontel... и един новодошъл, справил се с чест - Jeff Dahlgren - пънк музикант от Щатите.) 6 месеца снимки, 80.000.000 франка, инвестирани от части от двамата съучастници. И взаимоотношенията в тандема, които по време на снимките започват да се
разяждат.
Техниците по продукцията свидетелстват по-късно за изострена и невротизирана атмосфера, с един полудял Boutonnat, една Farmer (отново) онемяла и изцяло подчинена на волята на своя ментор.
Връзката им няма да оцелее, а динамичната им креативност ще се отърве на косъм.
Laurent Boutonnat казва 1993 г. "Ще платим всичко това много скъпо, не може безнаказано да се рисува с черното толкова дълго. Пророчески думи, но той не си дава сметка, че момента е настъпил.
Тъй като отсъждането е - безмилостен провал. Но както всичко което правят, далеч не надребно.

Провал огромен - 60 000 посещения за цяла Франция. Едно нищо. Освен финансовите загуби, които сериозно подриват резервите им, критиката се развихря. Часът на отмъщението е ударил. Farmer не променя нищо, осигурява едно минимално промотиране от лоялност и в крайна сметка изтощена и психологически на парцали, се изнизва в Щатите. Анонимността я успокоява, обезцветява косите си, изкарва книжка, открива слънцето и отстъпва за поглед отстрани на тази своя невероятна и чудовищна кариера. За човек искащ да продължи да съществува - успешно. През това време Laurent затъва в депресия и изкупува всички права върху филма си, за да го скрие от поглед за доста години напред.

---пак снимка с ироничен текст - пред-премиера на Giorgino : щастието се чете по лицата ---

Да се каже, че Giorgino е лош филм би било нечестно. Неуспехът му се дължи на прост детайл -обсебилата автора му мания към черното, лудостта, гнусното. Дали се харесва или не, искреността на тандема вече не стои под съмнение: достигнали са пълна наситеност на това, което могат да покажат. Филмът е протяжно-съзерцателен, подхващащ по списък всичко, което Laurent Boutonnat обожава, подкрепено от маниакално старание при всеки кадър, както и ппри озвучаването.

---пак снимка с ироничен текст - Los Angeles след Giorgino: блондинка търси авариен изход ---

Но освен това Laurent Boutonnat се вдълбава в творбата си, загубвайки всякакъв досег с реалността. Той се дави в меандрите на историята си както децата се удавят в блатото от филма. Черно, черно, черно, всичко е отчайващо.
Днес за Giorgino се говори с по-умерени думи, даже ласкателни. Mylène от своя страна никога не оттегля поддръжката си за Laurent и филма му. Понася провала му навремето както понася
превръщането му в култов филм днес. Ограничавайки се с единствен коментар, в момента на
излизането на "ужасното отроче" на DVD в 2007г.: "... смущаващ филм, без съмнение останал
неразбран при излизането си... , аз, във всеки случай с удоволствие участвах в правенето му и го харесвам."

-----------------------------
За нея периода в Щатите е един ренесанс. Там живее с Jeff Dahlgren. Laurent се присъединява,
травматизиран, но машината трябва да заработи отново. Албума « Аnamorphosée » , един от най-добрите, произлиза точно от този личностен крах на двамата творци и от необходимостта от разкриване на нови хоризонти.
Професионалните отношения са съвсем чистосърдечни, но всъщност и двамата са вътрешно
съсипани от тези слети, общи 10 години. Farmer започва бродерии в/у разбитото уравнение ( на отношенията им) и като резултат произлизат едни от най-хубавите ѝ текстове.

---------
Тук са куплети от Optimitique-moi, Mylène s'en fout, Rêver, Comme j'ai mal

----------------
Даже говори за себе си, обявявйки че се завръща на мястото си - Et tournoie... ((любима песен !!!))

-------------
Колкото до началното заглавие, "California", то ѝ позволява да се заиграе с текст наситен с
преобърнати идиоми made in USA, силогизми, игри на думи натоварени с двойно и тройно значение. И в допълнение да предложи клип заснет от Abel Ferrara, който клип прекрасно жонглира с двойната идентичност - курва и жена от висшето общество, изключително убедително изиграно от една Farmer в отлична форма.
Композициите, без една, са отново на Boutonnat, Mylène за първи път се включва със собствена
музика. Но се отказва да прави повече клипове, и това чак до 2001 год.
Новата Mylène е на пътя на (р)еволюцията. Запознава се с будизма, преоткрива вътрешното си
равновесие в Щатите, което я освобождава от публичния натиск на известността във Франция.

Динамиката на кариерата ѝ отново е осезателна и се проявява в блестящо и триумфално турне,

последвало излизането на албума и надминало също милион продажби.
Благосклонността на публика и медии е отново на линия. Личния живот, както обикновено в сянка, понася жесток удар - в средата на турнето по-малкия ѝ брат Jean-Loup загива, блъснат от камион.

Farmer поема грижите за племенницата си, това е всичко което знаем.
След края на турнето тя изчезва напълно, до следващото « Innamoramento » , 1999г. Отношенията с Laurent изглежда пропадат - 5 от композициите са нейни, сама се оправя с постановката на последвалото турне - Mylenium Tour.
Laurent присъства на една от датите в Bercy откъдето излиза впечатлен. Трябва да се каже, че тя не е играла на дребно - 20 милиона бюджет за 43 дати в 4 страни. Ясно е, че Mylène може да се справи и без него в продължаващата си кариера, но не желае това и задържа спирачката, докато Laurent пише за нова звезда песента Hasta Siempre и отново превзема класациите. Унижение: както е отказал да снима Mylène, в същия момент снима новата си страст Nathalie Cardone в един клип както само той умее. Избирателна камера... Продуцира албум за госпожицата, първи и последен.
Когато интервюират Mylène за него, тя се ограничава с кратък отговор, затваряйки се като мида : " Laurent е свободен да прави каквото желае. Пожелавам им само да направят нещо различно." Очевидно мисли по същия начин, а госпожицата би я хапнала охотно за вечеря.
--------
Je te rends ton amour
---------------------------

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Tue Nov 17, 2015 6:00 am

Je te rends ton amour
---------------------------

В целия албум, втори най-успешен, прозира картината на един митологичен пъзел, на един разпадащ се образ, който отново изглежда заплашен от пропадане в бездната на мрачното, на чернотата. Интимно личното звучене на текстовете е станало пронизително, пищящо до жестокост в «je te rends ton amour».
Тя поръчва клипа на François Hanss, помощник на Boutonnat. Ултранасилнически, профанизиращ, тази клип ѝ коства второ отлъчване - кървящо безнадежден, той е забранен за изръчване (по телевизиите, явно).
Farmer, в присъщия си стил, без да се впечатлява, го издава на касета и прехвърля изцяло печалбите на борбата с/у AIDS. "Самата идея за цензура ме отблъсква, публиката е способна сама да решава какво иска да види и какво - не." Текста - един шедьовър от загадки и кодове ни прехвърля от творбите на Egon Schiele към деклариране на вечно проклятие, и като огледало, Boutonnat изправен с/у собcтвеното си творение под oстрия като скалпел поглед на музата си. Farmer заявява, че ако трябва да запази една единствена песен, ще бъде точно тази.

(Следва текста на Et je te rends ton amour)

Подкрепена за сетен път от личните си предпочитания и ... (текстовете ѝ са изпълнени с алюзии, заемки и препратки към стихове на Pierre Reverdy, Lanza del Vasto, Luc Dietriech, Francesco Alberoni, Primo Levy, Amélie Nothomb, Edgard Poe, Verlaine и много други), тя навлиза в подробности до степен да провокира визуализирането на почерка (съвсем реален при това) на Egon Schiele.
Лишена от съучастието на Laurent, тя още един път го зашлевява - снима клипа по Optimistique-moi с режисьор Michael Haussmann.
Всичко това е много изпипано естетически и явно на високо ниво, но в личен план Mylène Farmer изглежда смачкана и близо до точка на скъсване.

(снимка с текст - моето скромно занимание - да запълня отегчението)

В този момент изкача Alizée и продуцирането на албума ѝ, за който ще се заговори и който ще влее още няколко милиона в сметките на тандема Farmer-Boutonnat. « Moi, Lolita» е с текст и музика композирани отдавна, но двойката знае, че за достоверност се нуждае от друг изпълнител (Mylène е попреминала възрастта за това парче). Това ще бъде младичката корсиканка забелязана в предаването Graine de Star на тв M6 като изпълнителка на парче на Axelle Red. Набелязана, под договор, пласирана. Историята се повтаря - взима се едно младо момиче, продуцира се изцяло, до най-малката ѝ проява в стил както винаги персонализиран (клипове, облекло, снимки..) и това предизвиква истинска мания (заразяване - в текста)
Moi, Lolita е на първо място в класациите на доста страни, феноменален успех. Mylène и Laurent са открили начин да работят съвместно, който подновява отношенията им - работейки за другата им позволява да не се гледат в очите.
Всичко това звучи добре, но създава впечатление на неестественост, особено в сравнение с досегашните продукции Farmer, много по-емоционално натоварени. Съвет на Mylène към протежето ѝ ? - "бъди искрена, това е поведение, което се отплаща."
Alizée го изпълнява буквално - напуска ги след 2-ия албум, все така успешен като първия и все така изкуствен. Доволно радостна, Mylène продава на бившето си протеже авторските права и всичко свързано с тях за символичното 1 €.
Нашите две тела с една душа се озовават отново едно с/у друго със същия обвързващ въпрос помежду им - Сега какво да правим ?

Един "Best of"албум, първия, успява да запълни малко тази неизвестност, както и да бие рекордите по продажби в тази област (повече от 1,5 милиона копия)
Mylène пробва международния пазар със Seal (Les mots) и Moby (Slipping away/crier la vie), несъмнени хитове, но някак вътрешната убедителност липсва. Професионална работа, но личния стил е в отстъпление. Парадокс: тя е достихнала такова ниво на известност, че продава даже с минимални усилия.
Но нещо ново се случва в живота на Mylène и това се чувства осезаемо в работата ѝ. Срещнала е Benoît Di Sabatino, продуцент и режисьор, красавец в стил Ларго Уинч, стават неразделни. Mylène Farmer щастлива - това променя всичко.

снимка: в Елисейския дворец с Benoît: приличен дрес-код задължителен.

Всичко за сцената.
В крайна сметка двамата ще се пробудят и ще преоткрият 2004 г. общото помежду си - вкусът към предизвикателство.
Гигантска сцена (Берси) за една премиера: нетранспортируем спектакъл. Албумът, стоящ в основата на този спектакъл, Avant que l'ombre..., за първи път смесва сюблимното с "ще мине". На места липса на тръпка, на желание, на апетит. При все това предлага страхотна продуцентска работа - аранжиментите на струнните инструменти например са връх от начало до край - съчетана със стартово парче навяващо главозамайваща, мрачна изповедност.
Globalement, si l'on compare « Innamoramento » en 1999, saturé de fêlures пропуквания , de doutes et de vieillissement craint, « Avant que l'ombre... » cinq ans plus tard offre à écouter des digressions отклонения ( от темата, лирични) sans fins sur l'amour, l'état amoureux, mais sans cette connotation morbide qui suivait la création Farmer jusque là. Elle y évoque ces « flux de tailles, un feu de failles » de façon assez osée, consacrant carrément un titre entier (porno-graphique) à... l'anulingus, comme quoi il n'est jamais trop tard pour explorer des thèmes franchement inabordables.
Предтекст за всякакви лудости - а ние знаем че такива не липсват във въображаемия свят на двамата съучастници - са тези 13 дати, в изпълнената до пръсване зала Берси, които се отпечатват в съзнанието. Пресата е паднала от облаците, публиката, вече смес от фенове и обикновени почитатели, дошли от Франция, Европа и даже Русия, всичко съдейства за триумфален успех. Както и става.
Берси публикува на цяла страница в Libération радостното "Merci Mylène, Merci Laurent ! " - освен че са осигурили невероятна реклама на залата, те завъртат оборотите на икономиката на целия квартал - хотели, ресторанти, транспорт - за 2 пълни седмици.

Умопомрачителен финал с далата името си на албума песен, използващ като световна премиера огромна видна завеса падаща от корнизите на Берси за да представи алтернативно платно за образа на певицата, нейната сянка и думата "минало", прожектирани върху разпръскващите се капчици. Както ще напише един белгийски журналист в отзива си - "В този момент искрено си търкахме очите, вярвайки че сънуваме ". Останалата част от монументалния спектакъл, е от всичко по много и от всякакъв вид.
Farmer редува мегаломания с изчистеност, прескача от една игра в друга, от една изненада в друга, без ни най-малко задъхване. Пеенето ѝ е отлично, без задъхване, без фалшиви ноти, което редуцира хореографията. Публиката е като зашлевена, а тандема може да затвърди сценичната си репутация в/у фолмулираното от Laurent на пресконферецията желание: "идеята е да мoжем да правим всичко !" ((Достоевски ??? - от мен))
Като последствие от тази „идея" звука е трепач (ниските честоти-- тонколоните -- са скрити под трибуните и звуковата проекция --усещане-- се върти около зрителя, на коквото и масто да е той в залата) светлините са изобилни, впечатлението от тях е с търсени ефекти, самите те великолепни и също обхващащи цялото пространство на залата. С този непреносим Bercy, Farmer и Boutonnat изразително налагат убедителен артистичен стил дублиран от продородното поле за съвместна изява на креативността им под девиза : всичко и още повече за сцената.
Те вече са постигнали всичко в песента, област, която знаят как да експлоатират, но изненадата става все по-трудна за сътворяване. В студиото те са затиснати от дълъг и ограничаващ списък с изисквания: очакващата публика се е разраснала твърде много. Това е обичайния проблем когато успеха ви хваща в капана си : опитайте нещо авангардистко и ще ви кажат, че му липсва магията на предните. Композирайте това което можете най-добре - казват - тъпчете на място. Всички артисти имали обща черта (много) голям търговски успех, без значение жанр или епоха, реагират по сходен начин: заеманото (високо) място, престиж, е характерно единствено с риска да бъде загубено. В такъв случай опитвате да дадете на тези, които ви обичат това, което те очакват от вас. Farmer et Boutonnat предлагат принципно различен подход. Вместо да забравят постиженията си, постигнати с рисково поведение, те ги пренасят,барабар с поведението, от студиото на сцената. Концертите предлагат необятни възможности, както в творческата работа по подготовката, така и в едно изключително представление: в тяхното положение (МФ + ЛБ) публиката е до такава степен многобройна, че те могат да стъпят там, където никой във Франция не е посмял или поне не е имал възможностите да иде. Поука: всичките им колеги се източват да видят това гигантско непреносимо шоу, за което толкова се говори. Chamfort и Daho са възхитени, Muse иска същото, Zazie преглъща мъчително, и т.н., всички знаменитости по реда си.
Качеството на работата им затвърждава международно високо реноме, ценено като референция в професионалния свят. Още един ( от многото) парадокси.
Любопитна подробност: Farmer, която никога не е била стисната за оригиналности, държи твърдо да сподели с публиката новото си маниакално увлечение - работата на режисьора Alain Escalle. Чийто филм се прожектира на огромен екран, спускащ се от тавана, за половин час преди спектакъла. „Приказки от един плаващ свят" - 30 минути езотерика и азиатщини, от които публиката добронамерено се опитва да схване нещо... алегории в/у Хирошима, картини на разрушения, последвани от епизоди на съзерцание с излегнали се гейши дрънкащи на цитри. Залата търпи, от време на време някой се провиква „Mylène, сменѝ канала !" и всички се смеят, преди да продължат тези наистина особени истории.
Mylène обаче и до такава степен запленена, че лично обявява програмата, преди началото ѝ : “Открих творбата на Alain Escalle и искам да я споделя с вас. Преди сянката да ... MF“
Интересен момент, който подпечатва невероятната близост - включително и в хумора - която свързва огромната публика и нейната обожавана певица в моменти на релакс.

По-бързо от музиката: трябва ти време

Farmer изчезва пак за 4 (!) години. Научаваме за нея атново в 2008 г. с албума « Point de suture ». Начало на зарастване на раните, или обещание, че такова няма, не е ясно, текста е с двойствен смисъл. Текста е породен от филма Carlito's way, в чийто край Pacino с приглушен глас казва : „Всички шевове на тоя свят няма да могат да ме закърпят“. Едноименната песен е една от най-хубавите ѝ (И за мен, особено !) Обложката, мрачна колкото си иска, е работа на японския артист (фотограф) Atsushi Tani, и представя рижа кукла с множество шевове обградена от хирургически инструменти. Farmer се показва в гръб, с татуировка на зашита рана чиято форма на иврит означава „По волята на Бог“
Звуковия формат на места не е особено убедителен, някои заглавия са на границата (« réveiller le monde ») ако става дума за аранжировка. Едно изключително (Point de suture), едно изкусително и мъчително извънземно (Dégénération). Накратко, прекрасното съжителствува с посредственото. При все това феновете са доволни, широката публика оценява, и всички знаят, че това ще придобие форма в спектакъл.

(На фр. - придобие форма има значение на - придобие по-добра форма :)) (аз намирам този албум не само за не-посредствен, а за изключителен, колкото и да ми е трудно да ги класирам - албумите на МФ - този ми е в 3-ката)


Защото албума е отново създаден за сцената и гигантското турне, което го следва в 2009г.
Турне, по време на което Тя отново достига съвършенството. Stade de France, закрити зали, руски или швейцарски стадиони, Тя пълни и очарова всичко.
Цяла концепция е изградена около Transi, реалистична скулптура олицетворяваща преминаването отживота към смъртта. Постановката е без мъртво време (игра на думи, която в случая е разбираема и на бг :) ), свързваща монументалност и интимност, отработен глас, всичко отново е най-виссока класа
Пресата започва да се показва по-малко злобна, и дълголетността на феномена определено е от значение. Mylène остарява - впрочем по-скоро добре - и начева 50-така.

Ритъма се ускорява по впечатляващ начин. Farmer започва да показва призначи на паника пред изтичащото време и удвоява усилия за да го застигне, напразно.

По-малко от година след концертите, 2010 г., изненада. Загрижена да изстреля всички патрони и разбира се без да се ограничата за каквото и да било, тя вади нов албум, « Bleu noir »
Без Laurent Boutonnat за първи път, но и без взаимни цупения. Договорка.

Качеството на работата е забележително. (за работата съм съгласен, за резултата - не особено)
Сътрудничество с Moby, Redone и Archives. Едно хитово и резултатно парче « Oui mais... non » но все пак звучащо изкуствено, което прикрива един нежен албум, много изчистен и опростен в текстово отношение. « Bleu noir », « Leila », « Diabolique mon ange », « Toi l'amour », « Мoi je veux », « М'effondre » представляват истински постижения, които, без да притежават изразителността на Бутоннат и неговата сграбчваща емоционалност, заслужават внимателно прослушване. Още повече това са песни с доста различен аранжимент от неговия. (ЛБ определено няма славата на добър аранжьор, даже на собствената си музика. Той е по-скоро „мелодист“ - това от мен)
Това, което този албум губи като яснота и изчистеност, го печели под формата на по-силна модерност и отрезвяване.
Никаква почивка, втория best of излиза през 2011, позволявайки на дуото да извади наяве 2 нови песни - Du temps et Sois moi (be me).
И ако първа все пак е приемлива (качеството на композицията компенсира останалото), то втората е явно в зоната на кво-да-е-то, което е доста обезпокоително. Mylène, разбира се, подминава безгрижно. Заглавието, което стои най-зле в цялата ѝ кариера, с един Boutonnat прехласнат пред 2 ноти за клаксон.

Нов студиен албум 2012г. : Monkey Me. Което би могло да се преведе както като „Омаймунен/а“ (-тук може и по-добре да се преведе - опитайте - « Singe-moi ») , така и като „Маймуната в мен“ , „Животното в мен“

Връщане към наситено-емоционалните концепции : Нейния капуцин ЕТ умира 2011 г. и това се усеща във всички текстове на албума, въпреки че от друга страна времето, което отминава се превръща в задушаваща обсесия. Наравно с аранжименти, този път преднамерено vintage, смесващи старо и ново, публиката получава и текстове, отново старателно премислени по значително по-сериозни теми (от Bleu Noir вероятно)
Един успешен, без да е революционен албум, но за щастие много далеч над Sois moi (be me).


Timeless 2013 e името за кончерта, предвиден за есента. 39 дати продадени за по-малко от седмица. (Над 150 000 билета само в първите 2 часа !)

Mylène Farmer нaвършва 52 ans.

Avant que l'ombre...: заключение
В крайна сметка Mylène Farmer изгражда изключителна и неповторена кариера що се отнася до всеобхватността на успеха ѝ. Който определено не е бил предвиден. Постиженията ѝ са се натрупали да такава степен, че днес са практически училищен пример. И това да беше само, щеше да е вече впечатляващо. Но и артистичнкото съдържание на този успех, съдържащо истински шедьоври и неповторим стил, създаден от нищото, допълнително подчертават творческия ѝ път, оставил ярка следа във времето

Нейният неизбежен залез със сигурност ще предизвика най-малкото поглед назад, който поглед да позволи поставянето в перспектива на невероятното съчетание от труд и успех

Обратно на клишетата, които редовно ѝ пришиват, тя отдавна не работи за пари. Никаква материална нужда, която да не е била удовлетворена, и парадоксално, Farmer не излиза от една точно определена реалност. Тази анонимност, която тя ревниво пази, живеейки в чужбина, там където никой не я познава, е гарант за душевното ѝ здраве и за тази ѝ способност да регенерира, позволила ѝ да откъсне, и то с много, всики останали с продължителността на творческия си път.

Contrairement au costard qui lui est régulièrement taillé, elle ne travaille plus pour l'argent. Nul besoin matériel qui ne soit comblé -en clair: elle est blindée- et paradoxalement, Farmer ne vit pas en dehors d'une certaine réalité. Cet anonymat qu'elle a jalousement sauvegardé en vivant à l'étranger où on ne la reconnaît pas a été le garant de sa santé mentale et de cette capacité de régénération qui lui a permis de distancier les autres sur la durée, et de très loin.Mylène Farmer: cas clinique
Тя успява да управлява, да осмисли, да не приема никога по подразбиране, и да подхранва едновременно това, което ще бъде винаги абсолютен връх в живота на един артист - уважението на публиката. Защото независимо дали е обожавана или мразена, рижата певица е успяла да надмогне всички превратности на съдбата без да загуби своята аудитория, отнасяйки се към нея с такова непоколебимо уважение което просто внушава възхитата ни. Гафовете са редки, тя лети от успех към успех. Прекалено, може би, озовавайки се понякога в прекалено отеснели дрехи, както много мило казва самата тя.
Никой не знае дали тя ще продължи. Можем да се надяваме, че не, че няма да направи стъпката, която ще е в повече. Или че да, че ще вложи тази своя изключителна артистичност в едно по-интимно турне, в малки зали, изпълнявайки малко познати, не-хитови песни, заслужаващи да стигнат до аудиторията. Farmer притежава артистичността, която ще ѝ позволи да остарее повече от елегантно. Което ще бъде върховния успех. Този, в преследването на който всички останали от нейната гилдия, или почти, са се провалили.
При такива достижения, съчетаване на поезия и вариете, на истински поетичен талант и популярност, провокативност и финес, винаги досега избягваща вулгарността, риска от погрешна стъпка е голям.
Защото Ахилесовата ѝ пета, доказана стотици пъти, и която е допринесла за славата ѝ, би могла и да я срине: нейната неспособност да премълчи това което я ужасява. И днес, това, за което става дума е остаряването.
При всичко това, на където и да се запъти, Mylène Farmer със сигурност ще е осъществила това, което заяви през 1989 г.: « Не искам да бъда от тези, които хората харесват, а от тези за които си спомнят! ».

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Tue Nov 17, 2015 12:49 pm

Беше ми интересно да ги прочета. Благодаря за усилията. :)
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 480
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Клюкини

Post by Lisa-Loup » Tue Nov 17, 2015 5:26 pm

И аз благодаря!! :) Да вземем да съберем отделните части заедно в отделна тема, как мислите?

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Tue Nov 17, 2015 5:32 pm

Подкрепям. :)
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
T^D
Posts: 143
Joined: Tue Sep 17, 2013 9:28 pm

Re: Клюкини

Post by T^D » Tue Dec 01, 2015 9:58 pm

И аз благодаря, Тони!

Post Reply