L'Étoile Polaire - Michel Onfray et Mylène Farmer

[T^D]

Тъкмо ще ни разкажеш

[Lisa-Loup]

Хаха, ще, ще Или най-много да се обадя на приятел за помощ

[Тони]

Обаждай се, че моята още не е дошла

[Lisa-Loup]

Тя и моята я очаквам към края на месеца, а дотогава преговарям думички и спрежения

[Тони]

Хей, Мая, прочете ли приказката? Кажи какво разбра? Че аз съм ... доста колеблив за преценка сега. То и Michel Onfray повече интервютата му се удават май. Иначе илюстрациите са сполучливи. Обаче ако питате мен T^D би написал по-подходящ текст за тях . А и щеше директно да ни го анализира, да не се терзаем тука напразно...

[Lisa-Loup]

Още не съм я почнала

[Xcat]

Още не съм я почнала

Тц, тц, тц...

[Тони]

Пренасям мнението си за Полярната звезда в темата за нея. Както няма никакви новини, а и Xcat спря да пише от немай къде може да я поразчоплим малко (темата, не Xcat )
Не знам какво сложно виждаш (Lisa-Loup), текста е макс. 1/3 от обема на книжчицата. Чете се за около 15 мин. Идеята е да прилича на детска книжка, добра идея, рисунките на Мими-то добре я поддържат, но текста е окепазил работата. То бива символизъм и метафоричност, но чак толкова не бива! Аз не съм възхитен изобщо. Този човечец, Michel Onfray може и да е добър преподавател по философия, но като философ надали. Прехвърлих отгоре-отгоре 2 други негови неща (по среднокръстосаната система - 2 диагонала на страницата и която дума е в средата - тя е най-важна, и така през 3 страници )) и ми се стори, че доста цикли на едно място. Писменото му изразяване е типично за французин - превзето натруфено и натоварено със символи, повечето от които могат да се тълкуват само от най-близкия му кръжец, май Слушах и 3 негови интервюта, там ми допадна доста повече, вероятно се стреми да бъде разбран от простолюдието, което и без това няма да му чете книгите. Иначе "ми хареса как мисли" (това от оня виц за учителката ))
Конкретно, набедената за "философска приказка" книжка според мен си е чиста автобиография, или по-скоро изкарване на някои лични комплекси на светло, но по доста усукано завоалиран начин ( в случай че не си близък роднина на автора). Ако някой не се досеща, той е момчето от книжката, с възрастния баща и странните сънища за него, за дървото от корема на бременната и пътешествието в корема на кита (Йов...) чак до Америка и ескимосите с китова кръв по устите )) Обаче голям миш-маш, макар и метафоричен. Някакво вплитане на генетичната памет, гарнирана с пълни измислици и тълкувания на неща, които трудно друг (нормален) човек би видял по същия начин.
Примерно идеята как ескимосите трепят и ядат китове по причина че много ги уважават, даже боготворят, е в съзвучие с модерния "толерантно-екологичен" морал, ама кво да правя, като познавам ескимоси (те не обичат да ги наричат така, инуити са всъщност) и работата е - не били компютри, а компоти..."
А ако не знаете, le huard e канадската дива гъска, и няма нито едно от приписаните ѝ качества, освен това, че наистина лети (и) нощем, но това отскоро, щото магистралите са осветени и не е особено трудно да се ориентира:))). Иначе да се свързват разни символики с една проста патица е малко глуповато. М/у другото канадския 1 долар раговорно се нарича "huard" защото от едната страна е птицата, а от другата - бабето от Англия - та хората ги асоциират )) На нашия философ с викингски корени по-простите символики му убягват, а може и нарочно да ги пропуска Те франсетата са все по сложнотиите.
Та значи ето, за мен картинките са по-добрата част от книжката, може да бъде разглеждана без да е четена, което си е предимство в днешния свят на поголовна неграмотност. Наш'то момиче рисува съвсем не лошо
Хайде стига ви толкова (засега ))

[Lisa-Loup]

Не забравяй, че с френския не сме много гъсти, та тези символи и метафори ме объркват. Ама съм упорито, де, няма да им се дам.