Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

песни, интервюта, статии
User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Mon Jan 02, 2017 9:36 pm

Отново си забравих бележката под линия. :oops:
Става въпрос за "boums", което трябва да означава: партита. (Поне според чичко гугъл) :mrgreen:

Тони
Posts: 202
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Тони » Tue Jan 03, 2017 1:50 am

Благодаря, Йоана !

Освен всичко друго, според мен си се усъвършенствала значително. Не казвам, че предните глави са по-лошо преведени, ни най-малко, просто този път е много добре.
Между другото, гледали ли сте филма на Кубрик ? Много е добър, а и Mylène често прави aлюзии към него. Триото на Шуберт, използвано във филма е същото от танца на "les filles" - роботите от Timeless.
В момента точно слушам едно предаване за Кодерло дьо Лакло - автора на Опасни връзки и считан за епистоларния настойник на либертанизма във Франция. По радио Europe 1 --- http://www.europe1.fr/emissions/au-coeu ... 17-2940323

Озвучено с песни на Mylène, разбира се :)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Tue Jan 03, 2017 12:41 pm

Благодаря, Тони!
Доста ме помъчи тази глава. Авторът не е писател в истинския смисъл на думата, а просто фен, който е решил да напише книга. Разбирайте адски разкъсани изречения, вметнати части, които на бг звучат ужасно, остарели британски думи и изрази и т.н.

Това трио на Шуберт май е доста експлоатирано така като чета. :lol: Определено ми допада, но само една определена част от него (частта, която използва и Милен по време на танца на роботите). А и да си кажа честно, аранжиментът от Timeless ми допада една идея повече от оригинала. :mrgreen: Макар че понякога зависи от настроението ми. :D Аз лично съм фен на Шопен. :mrgreen: Подрънквам си него на пианото от време на време. Е, и Милен изскача из нотите доста често. Даже майка ми ме кара да ѝ свиря Ainsi soit je, но версията от концерта Timeless с готиното интро.

П.П.: Следващата глава е почти готова. :P :mrgreen:

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Tue Jan 03, 2017 12:50 pm

Реших да пусна и оригинала на тази глава. Вижте сами за какво става въпрос. :D

5/Libertine
When “Libertine” is first released in April 1986, in the same week as the “Cendres de lune” album, there are at first no obvious signs that it will become any more of a hit than the previous single. Radio and the public in general are slow to pick up on the track, in spite of the previous media interest generated by Mylène, and for a while it looks as though the new single is headed for an unremarkable destiny. Indeed, the track itself has been failing to make an impact for quite a while already: composed way back in 1984 by Jean-Claude Dequéant, the song, then called “L’Amour Tutti Frutti”, has already been turned down time after time by various record companies. Originally a rock track with totally different lyrics, something about the song nevertheless appeals to Laurent Boutonnat, and a deal is made to enable Mylène to record it as her own. Laurent goes to work on the song, re-arranging it into a poppy, bubblier version, discarding the original lyrics along the way and replacing them with his own. Displaying his talents as a writer, he comes up with a text that is full of sexual innuendos, and manages to namecheck the album in the opening line. Though Mylène will not play the part of lyricist in this case, she does contribute slightly during rehearsals, when she sings the first thing that comes into her head, “Je suis une putain” (“I am a whore”). This will later on be amended to “catin” (“harlot”) by Laurent, an old-fashioned expression more in keeping with the spirit of the song and, more importantly, of the upcoming video.

For there are, of course, two central elements that will turn the fortunes of “Libertine” –and those of Mylène, too- around: a change of hair colour, and a video. On the sleeve of the very first “Libertine” pressing, Mylène strikes a pose in an orange outfit; but more importantly, her hair is still brown, and pretty much similar to the “Plus Grandir” cover permed style. Nothing very striking, no “hook” to grab the public’s imagination. Encouraged by, amongst others, her manager Bertrand Le Page (himself a natural redhead), Mylène takes the plunge and undergoes a radical transformation. The results are stunning, and, with hindsight, pretty much self-evident. Although Mylène was clearly a beautiful woman before, the new hair colour fits her like a glove and further sublimates her beauty. But more than merely cosmetic, the change is also a huge step forward in terms of Mylène finding her own visual and artistic identity, and from that day on there will be no going back: although the shade will vary over the following years, Mylène stays and will stay a redhead for good, with one exception, much later in the mid 90’s. Around that time, Mylène, in temporary self-exile in the USA following the “Giorgino” debacle, dyes her hair platinum blonde, instantly making herself almost unrecognizable, no doubt her intention. Or perhaps she simply couldn’t stand being “Mylène Farmer” anymore, and saw this as a good way to take a break from herself. In any case, it all goes to show just how much her hair colour became linked to her persona, and what an essential role it has played in the forging of her musical identity.

And then there was, of course, that video. Although Laurent had already strongly hinted at his talent with the “Plus Grandir” clip, “Libertine” will constitute a veritable revolution in the audio-visual landscape of the time, leaving most observers slack-jawed with astonishment. It is probably fair to say, without any disrespect to the composer, that the song would have struggled to achieve the same iconic status had it not been so inextricably entwined with Laurent Boutonnat’s artistic vision. Once again, as for the previous single release, the video benefits from a storyboard treatment and a full cinematographic sensibility, although on this occasion the director has really gone all out to outdo himself. Shot over a period of four days in the château de Ferrieres for the main part (the bath scenes were filmed elsewhere, in the château de Brou), “Libertine” draws from various references including Stanley Kubrick’s “Barry London” as well as the back-stabbing shenanigans of 18th century nobility in order to deliver a masterpiece of short film. From the opening duel scene (with another appearance from Rambo Kowalski, this time as Libertine’s doomed opponent) until the blood-soaked finale, the viewer feels they are watching, more than a mere pop promo, a real cinematic, historical drama. Not surprising, when the scenario, written by Mylène and Laurent, manages to pack in intrigue, sex, death and generous lashings of violence within the 10 minutes 53 seconds running time. Extreme care is also paid to historical accuracy and to sets design, right down to the smallest details. Add to this a full team of actors and technicians comprised of around fifty people, all under the helm of the maestro Boutonnat, and it’s easy to see how “Libertine” came to leave its competition trailing in the dust. Just like “Plus Grandir”, “Libertine” will earn itself an avant-première showing, this time at the Mercury cinema on the Champs-Élysées on 18th June ’86. Something it amply deserved, in view of the quality and craftsmanship of the finished product.

And yet, one of the most surprising things about the whole affair is that “Libertine” was made on a relative shoestring. With a budget of around €75,000, less than that of a lot of other videoclips of the era, Laurent and his team deliver the ultimate lesson in getting value for your money. No doubt motivated by the director’s enthusiasm, and the sense of being part of something special, a lot of the cast and crew are reported to have offered their services for free. The young court ladies who come join Libertine in the tub for some bath frolics, for instance, were supposedly secretaries with Movie Box, the advertising company who co-financed the clip along with Laurent Boutonnat. Mylène also throws herself into the part with gusto: although a stand-in will be used for some of the more complicated fight scenes, she decides to suffer for her art, and so, for the sake of realism, she has no problem with being slapped across the face, for real, by her “rivale”.

Sophie Tellier has become something of a cult figure in Farmer history, and for good reason: her deliciously evil rivale, that she plays to perfection, is the ideal counterpart to Mylène’s heroine figure. Wronged, boiling mad and finally avenged (or was she?), her character is like the ultimate movie villain: mad, bad and definitely dangerous to know, we nevertheless wait for them to appear with some anticipation, and delight in their wickedness when they finally do. Mylène first meets Sophie at the Juan-les-Pins film festival in 1984, and it isn’t long before a working relationship develops, with Sophie becoming her personal choreographer. As well as teaching Mylène some moves, Sophie Tellier will also make two further appearances in later videos, as well as reprising her rivale role for the stage during the ’89 Tour, where she is one of the singer’s backing dancers. Originally from the world of dance, Sophie will go on to become a celebrated actress in France, on the screen and on the stage. Another familiar name also makes a surprisingly early appearance on the set of “Libertine”: Fransçois Hanss, who will of course in later years go on to direct several of Mylène’s videos as well as the “Avant que l’ombre…a Bercy” and “Stade de France” films, is assistant-director.

As the video finally hits TV screens in the summer of ‘86, the effect on sales is immediate: the single integrates the Top 50, not to depart until January of the following year. Climbing steadily, it reaches its peak position, number 9, and will shift around 280,000 copies in all, a huge jump in terms of sales, and exactly what the Farmer/Boutonnat tandem needed. Finally, Mylène is a star. She suddenly finds herself in high demand, and performs the song on numerous TV shows, no less than a total of 22 times in the later part of the year. One of the most memorable performances must be the one where Mylène sings poolside in front of two slightly camp men who dance while wearing nothing but tight swimming trunks: we thought nothing of it at the time, although it is true that the sequence has become gloriously kitsch over the years. But it’s not only on TV that Mylène is popular: in nightclubs everywhere, the reaction is the same: as soon as the first notes of the “Remix special club” ring out, people rush to the dancefloor. At the time, perhaps because Mylène has only just become seriously famous, and those who do not like her can still hope she might just fade away quietly soon, there is not yet the sense of snobbery that will develop towards her music in later years from some quarters. Although less likely to apply in other countries, this certainly holds true within France, where some view a career that mixes pop with success as incompatible with the idea of artistic merit. Most Mylène fans in France will have stories of being looked down upon or made fun of for liking her and her music. Sometimes the derision will even come from totally unexpected quarters: many years ago, I came across the “L’Autre…” collectors’ box-set in a small record shop in Nancy, eastern France. The shop owner’s first reaction to my enquiry about the price was not to tell me what he was charging, but to let me know, in no uncertain terms, what he thought of the artist: “Mylène Farmer? But it’s crap!” Not the greatest sales technique, and yet it worked, as I left with the precious box. Of course, his dislike for Mylène did not stop him from putting a fairly high price on the object, but as it was still within reasonable limits, and the box-set was ever so tempting, I had no option but to swallow my pride. But in 1986, at any rate, no-one is afraid to admit that they like “Libertine”, and the track is everywhere: on the radio, in clubs, in “boums”, and of course on TV, even if often in a shortened version although that is quite natural as most music shows’ time constraints make it impractical to show a ten-minute long video in its entirety every time. The shot of Libertine lying nude on the bed after her amorous encounter (the first time an artist offers full frontal nudity in a music video) is also often either excised or re-touched, so as to avoid offending sensibilities.

As befits the single’s success, “Libertine” will benefit from quite a few more formats than the preceding singles. In addition to the early “orange dress” releases, by now mostly gone from the shops, a new 7” is published to capitalize on the song’s new-found success. Not surprisingly, the new sleeve picture is a still from the video, showing Libertine with pistol aloft, ready to fire, and, not to be forgotten, with red hair. A new 12” is also released, in a totally different sleeve, a black background with white titles and a tiny picture of Mylène, the same as the one that graces “Cendres de lune” album cover, right in the middle. (The “version longue” presented on the original release has now been replaced by the “Remix spécial club”). And for the first time in Mylène’s career, it is not just one, but two 12” singles that are made available. The second version, subtitled “Bande originale du clip”, features the entire video soundtrack, and glorious, large picture labels – a truly beautiful object, that will rise in price accordingly through the years. The single is also released in Canada, once again on the Trafic label, inside a plain white paper sleeve. The first truly promotional items since “My mum is wrong” 12” also make their appearance: an “Avant Première” 7”, with custom “searchlights” pink and yellow sleeve, of interest for its promotional value, though perhaps less for its aesthetic one. There is also a promo Maxi 45 Tours (12”), more appealing as it has a Mylène-specific sleeve, slightly different from that of the commercial release as the tiny picture of the singer in the centre has disappeared.
“Libertine” will also be performed live several times: a full theatrical version on the ’89 Tour, with Sophie Tellier once again playing the part of the rivale; in 1996, with a rockier sound and slight oriental/Arabic overtones in the chorus; as part of a medley during the Mylènium Tour, and in full rock-on mode for the Stade de France and 2009 Tour concerts. It has also been remixed several times, most recently on the 2003 “Remixes” album, where Y-Front deliver a fun, colourful electro-pop version. “Libertine” will also be covered on several occasions, most notably by the serial Mylène-cover-act Kate Ryan in 2003. There also exists an English version, “Bad girl”, never released and long buried deep within Polydor’s vaults, both in single and extended versions. After years of unavailability and even speculation as to its actual existence, “Bad girl” finally surfaced online a few years ago, to the delight of countless fans.

Within the astonishing success of “Libertine”, Mylène and Laurent have succeeded in making the big impression they were after, but this is no time to be resting on their laurels: Laurent, especially, must show that he can stand on his own as a songwriter. Thousands of newly-acquired fans (and detractors) are eagerly awaiting to see what comes next: the pressure is on.

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

6/ Tristana

Post by Ioana_2003 » Sat Jan 07, 2017 4:01 pm

6/Tristana

След невероятния успех на сингъла „Libertine“ Mylène и Laurent се намират в неудобно положение. Mylène вече е истинска звезда и интересът към албума „Cendres de lune“ отново се възражда. Но всички потенциални сингли от албума вече са изчерпали ресурса си. (По едно време за кратко се смяташе, че „Au bout de la nuit“ може да се превърне в сингъл след като песента е представена в телевизионно шоу, но всъщност това така и не се случи). Ако бяха приключили с промотирането на албума в този момент, щяха да пропуснат златна възможност, а това щеше да породи чувство за преждевременност. Трябваше поне още един хит да бъде издаден, за да се поддържа свеж имиджът на Mylène сред публиката. И така се появява сингълът „Tristana“ ,а с него ново издание на албума. Разбира се, първото издание на албума „Cendres de lune“ щеше да се превърне в много търсен предмет за отрицателно време, главно защото от вътрешната страна на обложката имаше черно-бяла снимка на Mylène (която е доста рядко срещана от тогава), на която тя е облечена с дълго палто и изглежда замислена. В новото издание на албума тази снимка е заменена с друга - цветна такава, която повече съответства на „блясъкавата визия на Mylène през 80-те“. Когато сингълът „Tristana“ се появява през февруари 1987 г., продажбите на новоиздадения албум започват да се покачват значително.

Но този сингъл не е просто маркетингов ход, който цели да подсили новосъздадената слава на певицата. Той представлява най-вече едно много лично предизвикателство за Laurent, който няма друг избор освен да се изправи лице в лице с него. Композиторът трябва да покаже на света, че „Libertine“ не е просто случаен късмет и че този успех може да бъде постигнат отново като създаде свои собствени оригинални композиции! Някои хора вече предвиждат край на кариерата на Mylène и започват да говорят, че тя ще направи един хит и това ще е всичко. Но това мнение на хората не е от сега. Още по времето, когато излиза сингълът „Maman a tort“, един радио водещ беше изразил мнението си в ефир: “Mylène Farmer? Поредният изпълнител, който ще направи един хит и няма да чуем нищо повече за него!“ За щастие песента става хит веднага след като се появява на пазара. Песента влиза в Топ 50 на 33-то място и ще продължи да се изкачва нагоре като най-високата позиция, която ще достигне, е номер 9. Продажбите възлизат на около 250,000 копия. От музикална гледна точка сингълът „Tristana“ е в ретро стила на Farmer/Boutonnat. Грабваща мелодия с меланхолични отенъци, които ти влизат под кожата веднага. Mylène показва все-повече уменията си на текстописец като съчетава тъжни думи, изразяващи неразгадан копнеж с енергичната поп конструкция на песента, която създава Laurent. Песента отново става огромен хит в клубовете като ремиксът „Remix Club“ прави най-голямо впечатление. Веднага щом прозвучат резките начални тонове, последвани от звуците на флейтата, хората се втурват към дансинга. Трябва да отбележа, че Laurent получава похвали и одобрение за уменията си да миксира от звуковия инженер Thierry Rogen. Той е друга ключова фигура в историята на Mylène Farmer. Той се присъединява към екипа им някъде по това време. Неговият подход към звука и стегнатата му редакция си пасват идеално. Резултатът е звучене, което е свежо, ново и вълнуващо за времето си.

Видеоклипът към сингъла „Tristana“ е с бюджет от около 900,000 франка. Той е заснет през април 1987 г. като за сцените на открито са били необходими 5 дни. Регионът Vercors във Франция е послужил като заместител на Русия, а екипът почти както и при заснемането на клипа „Libertine“ работи упорито на 15-часови смени като началото на деня започва в 6:00 ч. сутринта и продължава чак до 21:00 ч. Сцените на закрито на замъка на царицата и на жилището на джуджетата са заснети по-късно в студията на Sets в Stains - мястото, което е било използвано преди за клипа „Plus Grandir“. Във видеоклипа присъстват два елемента, които по-късно ще се превърнат в емблематични за вселената на Mylène Farmer. Това са снежните пейзажи и вълците. В действителност някои от факторите, допринесли за избора на региона Vercors за снимките към песента, са присъствието на „ферма за вълци“ в околността, където могат да бъдат наети дресирани животни за сцените, където злата царица си получава заслуженото. Sophie Tellier отново играе ролята на злодей като ни предоставя едно брилянтно изпълнение на умопобърканата царица, която не може да приеме, че друга жена е по-красива от нея. Тя решава да я убие първоначално като възлага това на доверениците си, а след като те не успяват, сама се заема да я убие с отровна ябълка. Клипът към песента „Tristana“ е слабо базиран на приказката за Снежанка. Това е първият път, в който Laurent ще трябва да се върне към света на приказките чрез видеоклиповете на Mylène. Историята е подобна на приказката за Снежанка, но не е съвсем идентична. Действието се развива в Русия и диалозите се водят на руски език с френски субтитри - още едно вълнуващо нововъведение. Mylène има малко предимство тук, защото тя е учила руски език като втори чужд в училище. Тази препратка към Русия няма да бъде забравена, защото Mylène ще стане много известна там през следващите години. Толкова известна, че дори ще изнася концерти в Москва и Санкт Петербург. Първият път по време на турнето Mylènium Tour, а след това и по време на турнето 2009 Tour. Руският актьор Vladimir Ivtchenko, който играе ролята на Rasoukine (любовникът на Tristana) е бил толкова притеснен по време на снимките на някои сцени (сцената с целувката най-вече), че си е пийвал по малко водка преди дубълите. Laurent Boutonnat разграничава клипа от приказката за Снежанка като включва в него архивни изображения от руската революция през октомври 1917 г. Може да бъде забелязан и портрет на Карл Маркс на стената в жилището на джуджетата. Това добавя допълнително измерение към вече многослойната творба. Това е вторият път, в който има препратка към историческа фигура в клип на Mylène. Преди три години в края на клипа към песента „Maman a tort“ се появява за кратко портрет на Зигмунд Фройд. Mylène отново се включва активно по време на снимките като извършва всичките си каскади сама, включително и в сцената, където пада по стръмен снежен хълм в опит да избяга от преследвачите си. Тя също така показва и чуство за хумор като избухва в смях, когато пада по гъз от стола, използван за сцените в жилището на джуджетата, и той се счупва. Mylène посвещава клипа към песента „Tristana“ на баща си, който е починал предишната година.

И този клип към песента „Tristana“ ще има предпремиера, но тя ще се състои в кино UGC Normandie Champs-Élysées на 6-и май. Mylène ще положи огромни усилия, за да промотира новия си сингъл. Той ще бъде представен 26 пъти по телевизията. За първи път в кариерата ѝ тя има поддържащи танцьори по време на представленията. Това са Sophie Tellier и Dominique Martinelli. Някои от тези представления по телевизията ще се превърнат в едни от редките моменти, когато Mylène пее на живо в телевизионно шоу. Това от своя страна ще ѝ спечели влияние, което ще ѝ позволи по-късно да налага своите правила.

Песента ще бъде представена на сцена само и единствено по време на турнето 89' Tour (поне до този момент). Според някои слухове това не е любима песен на Mylène. Предполага се, че Mylène е била изненадана да чуе, че тази песен е предпочитана от доста фенове, които биха желали да я чуят отново. Според същиите тези слухове „песента ѝ лази по нервите“ в днешно време.

Сингълът „Tristana“ е издаден на 7-инчова плоча заедно с песента „Au bout de la nuit“, която е от другата страна на плочата. И за този сингъл ще има две издания „Maxi 45 Tours“, от които феновете ще могат да изберат (но по-често ще купуват и двете). Едното е обикновено издание с ремикса „Remix Club“, а другото е с ремикса „Wolf Mix“, което е придружено от цветна обложка, на която е изобразен вълк, който вие срещу луната и хвърля сянката си върху заснежен пейзаж. А що се отнася до изданието „Bande originale du clip“ на песента „Libertine“, то включва пълната версия от клипа и снимка с кадър от видеото на корицата. За жалост това ще е последният път, в който такъв формат „Bande originale du clip“ ще бъде издаден. Утехата е, че успехът му е голям и дори е пуснато и промо издание, което е подобно на предишното, но този път е придружено от малък плакат с кадър от видеоклипа към песента „Tristana“. Издадени са още две пормоционални издания: 7-инчова плоча в Канада отново от музикалната компания Traffic, която отново е с бяла хартиена обложка. Но това издание се отличава с това, че от другата страна на плочата е включен сингълът „Maman a tort“ вместо песента „Au bout de la nuit“. Последният предмет е един от най-интересните в дискографията на Mylène Farmer, защото е в напълно различен формат. За напред в кариерата на Mylène ще има много сингли издадени на магнетофонни касетки, но точно тази касетка с 4 песни е напълно различна. Тя е поставена в 12-инчова хартиена обложка (като на плоча), на която има голяма цветна снимка, надписи в бяло и червено и една добавка: „special price!“ (специална цена). Разбира се, цената е много специална особено в днешно време, защото този формат е изключително рядък и един от най-трудните за намиране днес. През 2010 година израелският диджей Dj Offer Nissim ще създаде собствен ремикс на песента „Tristana“, но и до сега той не е бил издаван официално или дори промоционално.

Благодарение на ранните хитове, в частност „Libertine“ и повторното издаване на албума, което включва новия сингъл и неговите ремикси, продажбите на албума „Cendres de lune“ ще достигнат около 600,000 копия, което е повече от добре за дебютен албум. Не е изненада, че като за първи албум няма колекционерски издания на пазара, въпреки че до медиите е била изпратена промоционална плоча с албума. Тя е била в огромна картонена обложка, на която е имало изображение от двете страни.

След успеха на сингъла „Tristana“, който затвърждава усилията им, Mylène и Laurent могат да затворят страницата „Cendres de lune“ и да продължат към следващата. Следващият сингъл е на разстояние само 9 месеца - време, което е достатъчно на дуото, за да го създаде. Скоро феновете ще разберат какво ги очаква. Няма да останат разочаровани.

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 475
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Lisa-Loup » Tue Jan 10, 2017 12:18 pm

Аз не коментирам след всяка глава, но ги чета с интерес, така че продължавам да съм благодарна за ентусиазма ти! :)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Tue Jan 10, 2017 1:49 pm

Радвам се, че четете и ви харесва! Правя го предимно за вас, но и за себе си. :mrgreen: Бавно вървят нещата, но се надявам поне да има смисъл. Аз лично научавам нови неща от всяка глава. Не съм чела цялата книга все още и това е умишлено, за да ми е интересно и на мен. :D

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Part 2 Ainsi soit je...En concert - 7.Sans Contrefacon

Post by Ioana_2003 » Thu Jun 29, 2017 2:50 pm

Aaand I am back! Не съм ви забравила, не съм се отказала! Извинявам се за доста продължителното отсъствие от моя страна! :oops: Ето и следващата глава от книгата. Приятно четене! :mrgreen:

Втора част: Ainsi Soit Je… \ En Concert

7/ Sans Contrefaçon

С два огромни хита и един успешен албум в репертоара си, Mylène ясно осъзнава, че най-трудното тепърва предстои. Обикновено в кариерата на всеки един изпълнител, успехът или провалът на втория поред албум е от решаващо занчение за постигане на дълготраен успех или просто краткотрайна слава. Laurent Boutonnat, който работи усилено над песни за следващия албум, първоначално възнамерява да предложи като първи сингъл да бъде записана кавър версия на класическото парче на Juliette Gréco - “Déshabillez-moi”. Но съдбата има други планове. През август 1987 г. Mylène кани фотографката Elsa Trillat да прекарат заедно част от лятната си ваканция в къща в малко селце в южна Франция - La Garde Freinet, която тя и Laurent са наели за целта. Двете жени се познават едва от няколко седмици, но вече са станали близки приятелки. Голяма част от времето си прекарват в разходки из улиците с колата на Elsa. Тя е голяма фенка на Sylvie Vartan и постоянно слуша нейния хит по това време - “Comme un garcon”. Това от своя страна подтиква Mylène да разкаже на приятелката си как като малко момиче хората често са я мислели за момче поради късата ѝ коса. И за да поддържа тази заблуда, тя натъпквала в гащите си носна кърпичка. По-късно Elsa пита Mylène дали подготвя вече нови песни, на което тя отговаря, че все още няма подготвена нова песен, но има заглавие. Този отговор изглежда удовлетворява Elsa като се има предвид манията ѝ по Sylvie Vartan: “Sans contrefaçon, je suis un garcon”. Малко след това Mylène кани приятелката си да види от близо как се създава песен. Седнала край басейна с речник на римите до нея, Mylène се заиграва със синоними и рими и така след около два часа текстът към песента е готов. Същата вечер Laurent вижда текста и само след няколко минути на преносимия си синтезатор композира мелодията към песента, докато Elsa и Mylène го наблюдават. Заглавието в последствие ще бъде съкратено. И ето по този начин се ражда един предстоящ класически хит. Фразата “Dis maman, pourquoi je suis pas un garcon?”, с която започва песента се ражда от шега между Elsa и Mylène. Докато те пазаруват в съседния малък град, Elsa предизвиква срамежливата Mylène като я кара да иска зеленчуци и други хранителни продукти с глас, присъщ на 5-годишно момче. Резултатът е задоволителен и доста забавен.

Mylène и Laurent предусещат, че може би имат вече потенциален хит и отлагат за момента създаването на кавър версия на песента “Déshabillez-moi”. Решават да съсредоточат усилията си върху сингъла “Sans Contrefaçon”. Песента е записана в Париж през септември и официално е пусната като сингъл на 16 октомври заедно с нова песен - „La ronde triste“ от другата страна на плочата. Първоначално сингълът не постига много добър успех по френските радиостанции, което не се харесва на Mylène. Тя изправя мениджъра си Bertrand Le Page пред предизвикателство като му казва, че ако той в действителност е толкова добър мениджър, колкото твърди, ще успее да направи така, че сингълът да бъде пускан по радио NRJ! двойно по-често. Bertran има трудна задача, но успява да се справи някак. Междувременно Mylène се заема с промотиране по телевизията като изпълнява сингъла “Sans Contrefaçon” цели 16 пъти за периода от ноември 1987 г. до февруари 1988 г. (Тя представя песента също така и по шведска и италианска телевизия). Но едно конкретно представяне предстои да бъде много коментирано. А това е моментът, когато Mylène изпълнява песента в едно живо предаване - “Oscars de la mode” по телевизия TF1 през ноември и по невнимание показва едната си гърда. По-късно се споменава, че тя е била „бясна“ заради случилото се. Но във всеки случай, има резултат от усърдната работа. На 5 декември новият сингъл влиза в класацията Топ 50 под номер 21 и ще продължи да се изкачва нагоре докато не достигне върховата си позиция: 2-ро място. (Единствено песента на Sabrina - “Boys, Boys, Boys” попречва на Mylène да се изкачи до първото място). “Sans Contrefaçon” получава златен сертификат за продажби от половин милиона екземпляра и се превръща в най-големия хит на Mylène до този момент. Този невероятен успех изненадва дори Mylène и Laurent. Когато на 5-и декември сингълът влиза в класациите за първи път, музикалните канали не могат да го излъчват, защото все още не е завършен видеоклипът към него.

Но това не означава, че двамата творци са стояли със скръстени ръце. Още през октомври Mylène и Laurent започват работа по сценария за клипа. За първи път Mylène взема участие в този сфера от работата им. По непотвърдени слухове първоначално Mylène е искала действието във видеоклипа да се развива в концентрационен лагер. На 19-и октомври ѝ правят отливка от лицето, за да започне изработката на куклата, която ще участва в клипа. Тя е създадена от Benoit Lestang, който през 2005 г. отново ще продуцира неин видеоклип, но този път към песента „Q.I.“ Laurent Boutonnat и този път черпи вдъхновението си от света на приказките, но този път то идва от приказката за Пинокио. Странстващ кукловод се натъква на пътуващ цирк (любопитен факт е, че името на цирка е „Giorgino Circus“), където той и дървените му другари са посрещнати доста судено от откровено зловещите клоуни, които му се нахвърлят подло и започват да си играят на „хвани ме, ако можеш“ с нещастната кукла. За щастие се появява непозната жена, облечена изцяло в черно, която отмъква куклата от лапите на клоуните и побягва с нея. Кукловодът тръгва след нея и не след дълго остава стъписан от невероятната гледка, която се разкрива пред очите му. Куклата му е оживяла и се е превърнала в изключително красива млада жена, олицетворена от самата Mylène. Мъжът прекъсва играта им „pattycakes“* и жената в черно побягва. Кукловодът успява да прекара насаме малко време с красивата млада жена преди тя отново да се превърне в безжизнена дървена марионетка. Актьорът Frédéric Lagache, който играе ролята на кукловод, ще се появи отново в клип на Mylène през 1992 г., но този път ролята му е на мъж, който ѝ изневерява. Този видеоклип e към песента „Beyond my control“. Що се отнася до ролята на жената в черно, тя е изиграна от невероятната актриса, известна със своето майсторство в този жанр - Zouc. Тя е емоционално наситена и сложна личност и това видео е последната ѝ публична изява преди да се оттегли от светлината на прожекторите, за да се бори с тежките си психически проблеми. Zouc е направила силно впечатление на Mylène и на 10 октомври тя я кани да дойде с нея е предаването “Mon Zénith a moi”, в което Mylène ще говори за себе си. С бюджет на стойност около €55,000, заснемането на клипа към песента “Sans Contrefaçon” продължава 4 дни на брега на Cherbourg в северна Франция при ниски температури и влага. François Hanss отново ще участва в клипа като асистент режисьор. И този видеоклип ще се отличава с голяма продължителност макар и не колкото предишните два, но все пак почти 9 минути не са никак малко. Докато започне да се излъчва видеоклипът по телевизията (това става през януари 1988г.), песента “Sans Contrefaçon” е вече голям хит.

Трябва да се отбележи, че успехът на песента до голяма степен се дължи на популярността ѝ сред гей общността. Въпреки че темата за хомосексуалността не е засегната директно, в текста се говори за сексуална неопределеност, за различие и за отхвърляне поради това различие. Куклата от клипа към песента “Sans Contrefaçon” е сама по себе си неопределена като пол. А чрез препратката в песента към Chevalier D'Eon - легендарна историческа фигура, чиито пол е бил (и все още е, за някои) обект на много спекулации, Mylène все повече започва да се харесва на всички онези момчета и момичета, които не се вписват в консервативните нрави, които преобладват по онова време. Независимо че през 1987 г. френското общество вече не счита хомосексуализма за престъпление или психично отклонение, предразсъдъците все още са дълбоко вкоренени. Следователно не е изненадващо, че гей обществото по това време е привлечено (и до някаква степен дори признателно) от една певица, която недвусмислено отстоява правото на хората да бъдат себе си, дори когато това означава да бъдат различни от „общоприетото“. Излизането на сингъла “Sans Contrefaçon” поставя началото на славата на Mylène като гей икона. Израз, който е валиден и до днес. През 1994 г. песента става саундтрак към филма “Pédale douce” - филм с гей тематика, който е режисиран от Gabriel Aghion. Впоследствие той дори преименува продуцентската си компания на “Sans Contrefaçon Productions”.

Но етикетът „гей икона“, който Mylène получава по никакъв начин не означава, че кариерата ѝ е насочена предимно към гей общността. Особено след като знаем, че тя изобщо не харесва етикетите и опитите да бъде поставена в определени рамки. “Sans Contrefaçon” става наистина голям хит сред всички слоеве на обществото. Това се потвърждава от продажбите и от това, че песента звучи почти навсякъде през 1987 г. и 1988 г. Беше невъзможно по онова време да отидеш на парти или на някакво събиране, където звучи музика и да не чуеш песента поне веднъж. Включително и в клубовете, без значение дали са за хомосексуални или за хетеросексуални. Песента залива всичко и всички. Съществуват две различни версии - Boy remix и Girl remix, които са в съответствие с андрогинния дух на песента. Поради големия си успех, песента “Sans Contrefaçon” се превръща в единствената такава, която се изпълнява на всичките ѝ концерти с малко изключение за концерта Mylènium Tour, където тя е включена в „микс от песни“. По време на турнето през 1996 г. Mylène „намигва“ на своите гей фенове чрез танцьорите си, които са облечени като травестити. А на концертите си през 2009 г. песента звучи в по-рок аранжимент, допълнен от хореография с импровизирано свирене на китара във въздуха. Когато Mylène представя за първи път песента “Sans Contrefaçon” по време на турнето '89, се оказва, че това е една от най-дългоочакваните песни, в резултат на което се заражда нещо като традиция. Когато Mylène стигне до думата „chameleon“, оставя публиката да пее вместо нея. Дори и да иска от този момент нататък тя едва ли ще има възможността да изпее сама точно тази строфа от песента. Песента се сдобива с многобройни кавъри през годините от изпълнители като Lorie, Julie Zenatti и дори Les Enfoirés, което утвърждава статуса ѝ на съвременна класика.

Сингълът има малка търговска реклама. Той излиза на 7-инчова плоча, на 12-инчова плоча и за първи път в кариерата на Mylène е издаден на компакт диск (CD). Това е сравнително нов формат по онова време, който все още набира популярност. Всичките три формата, в които е издаден сингълът се разпространяват в Европа, но най-вече в Холандия и Германия. Странно е, а някои хора дори го намират за леко разочароващо, че единствено 45-оборотната плоча (European Maxi 45 Tours) включва двата ремикса на песента: “Boy remix” и “Girl remix”. Във френското издание на сингъла вторият ремикс е отпаднал за сметка на песента “Déshabillez-moi”. Но пък в аудио диска(CD) могат да се чуят и двата ремикса. В Канада излиза на пазара 7-инчова 45-оборотна плоча (в минута) от звукозаписна компания Polydor. Картонената обложка на плочата е изцяло запълнена със снимка този път. В допълнение към всичко това на пазара във Франция излизат още 3 промоционални предмета: 7-инчова плоча и CD сингъл, които се различават от търговските си издания по така наречената „златна“ обложка. Тя е лъскава и наподобява огледална повърхност. Издадена е и 12-инчова плоча, която този път съдържа и двата ремикса, но без песента “Déshabillez-moi”. Сингълът “Sans Contrefaçon” ще бъде преиздаден отново през 2003 г., но този път плочата е едностранна, 12-инчова и в нея е включен и JCA remix, който е взет от албума „Remixes“. Това „частично“ издание може да се намери само онлайн и в специализираните музикални магазини.

След успеха на първия сингъл от предстоящия албум, Mylène Farmer несъмнено вече е едно от големите имена във френската поп музика. Двамата с Laurent вече са успели да изградят свой собствен стил и звучене. Но моментът съвсем не е подходящ за самозабрава от новопридобития успех и времето не трябва да бъде пропилявано. Настъпва моментът за следващия етап.

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 475
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Lisa-Loup » Fri Jun 30, 2017 2:17 pm

Раждането на една легенда! [a054.gif]

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Fri Jun 30, 2017 4:23 pm

Пак съм забравила да си сложа бележката под линия... :oops: Става въпрос за думата pattycakes. Не намерих аналогична дума на български за тази игра с пляскане на ръце. Ето го обяснението на английски език: a children's game in which participants gently clap each other's hands and their own in time to the words of a rhyme.
Това е относно сцената на плажа, където Милен и жената в черно играят на тази игра и пляскат ръцете си взаимно. Споделете, ако се сетите за такава игра при нас, която се играе по подобен начин ("пържолки" не е подходящ пример). :lol:

Post Reply