Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

[Ioana_2003]

8/ Ainsi Soit Je…

На 4 април 1988 г. излиза сингълът “Ainsi soit je…“, само месец след едноименния албум. Това е първият път, в който балада е издадена като сингъл в репертоара на Mylène. В пълен контраст с енергичната “Sans contrefaҫon”, песента е идеалният избор за демонстрация на голямото разнообразие в албума по отношение на тематика и колоритност. Вече е изграден познат маниер на работа в екип - Mylène пише текстовете към песените, а Laurent създава музиката към тях. Дуетът определено се сработва много добре. Музиката, която създава Boutonnat и текстовете на Mylène са определено добра комбинация за успех. Нежната и меланхолична песен, в която се говори за самотата и изолацията се продава в около 150,000 екземпляра и това ѝ спечелва най-високата позиция в Топ 50 - 12 място. Това е един от редките моменти, в които сингъл на Mylène не успява да се класира в топ 10. Но това няма да попречи на песента да се превърне в една от класиките в репертоара на г-жа Farmer. Феновете много харесват тази балада, която е и всеобщо призната за една от най-прекрасните композиции на Laurent. Песента в днешно време се е превърнала в стандарт във френската музика. След повече от 20 години, днес все още я пускат често по радио ефира в страната.

Mylène представя “Ainsi soit je…“ по телевизията 8 пъти по време на промотирането ѝ. Също така по-късно през годините тя ще продължава да я изпълнява. Когато през 1997 г. песента е преиздадена отново, този път като втори сингъл от албума „Live a Bercy“, Mylène представя нова, различна нейна версия по време на шоуто “Les enfants de la Une” по канал TF1. Баладата отново е преаранжирана през 2010 г. като този път тя е с още по-изчистено и акустично звучене. Тази нова версия е представена в предаването “Encore une chanson”, където Mylène изглежда зашеметяващо в изключително къса рокля. Изпълнението и е префектно и гласът ѝ е чист и ясен на изключително високите тонове. Акомпаниментът на пианото е дело на Yvan Cassar. “Ainsi soit je…” определено не е най-лесната песен на света, особено когато става въпрос за припева. Възникват интересни сравнения между ранните изпълнения на песента и по-късните артистични такива. Когато Mylène изпълнява за първи път песента на живо по време на концерта през '89 година, например, независимо, че изпълнението ѝ е напълно задоволително, то е далеч по-слабо изразено и самоуверено от това в предаването “Encore une chanson”. Това е доказателство за постоянното усъвършенстване на певицата и отговорността ѝ като артист винаги да се стреми да бъде по-добра. Сингълът “Ainsi soit je…” ще бъде изпълнен на живо и по време на турнето през '96 година, както и на някои концерти в „Берси“ през 2006 година, където за съжаление песента е изпълнена само през първите няколко концерта и не са направени записи на никакъв физически носител. След тези няколко концерта песента е заменена с друга: “L’Autre…”. В периода между концертите в зала „Берси“ през 2006 година, турнето през 2009 година и концертите на Стад дьо Франс, Mylène сякаш е твърдо решена да има последната дума по въпроса и в резултат на това изпълненията ѝ са зашеметяващи и буквално спиращи дъха (при това без дори да избягва високите тонове). Такъв е истинският професионалист!

Видеоклипът към песента получава своята предпремиера в шоуто “Les animaux du monde” по канал TF1 на 22 май. Mylène е гост в предаването. Клипът отново е режисиран от Laurent, но този път е много по-простичък от предишните ексцентрични произведения. Той е съчетан много добре със стила на песента и продължителността му е „само“ малко над 5 минути, което го прави наполовина по-къс от предшествениците си. Заснет в тоналност „сепия“, клипът е меланхоличен. Около Mylène се сипе сняг, появяват се различни животни като сърна или бухал, към средата на клипа тя е леко разголена и размазва кал върху лицето си. Люлеейки се напред - назад на люлка, певицата постепенно е обзета от меланхолия и започва да се дави във вода. Без значение дали това е умишлено или не, тези нейни действия са някак двусмислени и интерпретацията им е оставена на въображението. Заснемането на този видеоклип е било сравнително по-лесно от предишните. Снимките за клипа продължават малко повече от два дни в парижките предградия в студио Sets Studio (там е сниман и клипът “Plus Grandir”). Техническият екип е почти същият, но този път не е провеждан кастинг и не са правени снимки на открито. Без значение от вложените средства, клипът остава и до ден днешен една цялостно завършена творба, в която непринудеността и уравновесеността са в съвършен синхрон с музиката.

Независимо, че песента “Ainsi soit je…” не притежава качествата на танцувална песен, тя все пак се появява по нощните клубове, след като е пусната на пазара. През 80-те години клубовете във Франция (поне в провинциалните градчета) отделят около 20 минути време за балади, след като са изминали около два часа свирене на диско музика. И така, когато дойде време за „по-бавните мелодии“, се появява възможност за двойките да проявят малко повече интимност на фона на последната новост от Mylène. Текстът на песента е може би негативен и меланхоличен за хората, които излизат вечер да се забавляват, но ремиксът “Maxi remix” доставя удоволствие на хората и спомага за създаването на щастливи спомени.

Сингълът “Ainsi soit je…” е издаден в общо шест различни формата: в търговската мрежа във Франция са пуснати 45-оборотна плоча, макси 45-оборотна плоча и сингъл на компактдиск, който излиза за втори път в карерата на Mylène. Обложката на всички тези носители представлява снимка на Mylène в близък план, направена от Elsa Trillat като е изрязана куклата от кадъра - красиви предмети, достойни за всяка колекция. Този сингъл се отличава и с още един формат, който обаче съществува за кратко - “CD Vidéo”. Освен трите версии на песента е включен и видеоклип. Този формат също така е и с различна обложка от другите. Днес той струва някъде около стотина Евро понеже е изключтелно рядък и уникален. За първи път в кариерата на Mylène неин сингъл е издаден извън Франция. Това се случва в Япония, където на пазара излиза 3-инчов компактдиск в специална опаковка. Надписите върху диска са на японски, което го прави изключително интересен предмет и също така много търсен от колекционерите. Промотирането на сингъла “Ainsi soit je…” протича по-тихо от предишните. Промоционалният формат представлява 7-инчова „предпремиерна“ плоча с прожектори на обложката. Песента е записана и на двете страни като на корицата на албума няма никакви надписи освен името на изпълнителя и песните.

В сравнение с предишните видеоклипове, този към сингъла “Ainsi soit je…” може и да изглежда малко по-опростен, но като добавим текста на песента към него имиджът на Laurent Boutonnat като творец се утвърждава трайно. В действителност след това силно представяне на Laurent - един все още не чак толкова стар приятел на Mylène, те двамата са на път да удивят Франция (и не само) отново.

[Тони]

Благодаря, Йоана !

[Тони]

“Ainsi soit je…” е ... е песента на Mylène за която... нямам думи. Моята песен.

Музиката и клипа наистина са доста опростени, но опростени в смисъл сонатите за пиано на Бетовен или Сарабандата на Хендел. Тоест съвършени. Последната
всъщност винаги съм я свързвал с “Ainsi soit je…”, още повече след като прочетох, че филма Barry Lyndon https://www.imdb.com/title/tt0072684/?ref_=nv_sr_1 (филм на Станли Кубрик, не на кого да е) бил любим (и) на Mylène. Вероятно и на Bouttonnat.
Ако някой го е пропуснал, препоръчвам силно, това е шедьовър.
Подсещам, че квартета опус 100 на Шуберт, използван в концертите Timeless, също присъства във филма.

По превода:
".. и спомага за създаването на щастливи спомени." - много ми хареса двусмислието

"...пише на японски" бих заменил c "с надписи на японски".

Чакаме следващата част от превода

[Ioana_2003]

Благодаря за отзива, Тони.

Относно опус 100 на Шуберт - определено ми харесва. Израснала съм с класическа музика и пиано и това определено е нещо, което много обичам. Много ми допада и смесването на класическа музика с други стилове, така както по време на турнето Timeless при танца на роботите. Удивително е как класическата музика се съчетава с толкова много и различни стилове.

С филма Barry Lindon не съм запозната, но определено ще го гледам (особено след като казваш, че в него може да се чуе опус 100 на Шуберт).

" Ainsi soite je..." също ми е една от най-любимите нейни песни. Опитвам се да я свиря на пианото с аранжимента от концерта на Stade de France 2009, но за съжаление Yvan Cassar е професионалист, а аз съвсем не мога да се доближа до понятието "пианист" за жалост. Поне си имам един слушател, който също адски много я харесва - майка ми. Честичко ме кара да ѝ свиря, че нея нещо я мързи да я учи, а и предпочита да слуша.

Работя по следващата глава от книгата. Следващата песен също е много голям хит (Mylene в златните ѝ години, разбира се, че ще е хит отново ), което означава повече работа по нея.

[Тони]

Какви деца имат хората! Сина ми никога не е искал да изсвири нещо на пианото у дома, освен 2-3 пиески, когато бе по-малък. Е, той по принцип свири на цигулка, но не е в това въпроса

[Ioana_2003]

Еха, страхотно! Имаш си цигуларче, още по-хубаво и трудно от пианото! Да ти е жив и здрав! Винаги съм изпитвала респект към цигуларите, защото мога да си представя донякъде колко е трудно да свириш на този инструмент.