Интервю в списание Paris Match, 20/26 март 2008

песни, интервюта, статии
Post Reply
User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Интервю в списание Paris Match, 20/26 март 2008

Post by Lisa-Loup » Fri Dec 11, 2015 10:19 pm

Сканирано списанието:

Скан 1 Скан 2 Скан 3 Скан 4

Интервю на Jérôme Béglé

превод: Marie-Hélène

Paris Match: Защо се завръщате на сцена три години след последната серия от концерти в Bercy?
Mylène Farmer: Защото ми е скучно. Имам нужда да преоткрия живота си... Pascal беше казал: "Няма нищо по-непоносимо за човек от това да бъде в пълен покой, без забавление, без страст, без каквото и да е занимание..." Аз живея заради работата си и искам да я споделя. Имам толкова живи спомени от последната си поява в Bercy... Искам да преживея това чувство отново на Stade de France и в останалите коцертни зали във Франция.

PM: Това турне за сбогом ли ще е?
MF: Не знам! Въпреки, че живея заради турнетата, дълбоко и искрено в себе си чувствам, че всеки път казвам сбогом. Самата мисъл, че разкривам себе си, изисква толкова много усилие, че ми е невъзможно да планирам евентуално завръщане на сцената веднага след дадено турне. Но от уважение към публиката никога не бих използвала този факт, за да промотирам музиката си.

PM: Повечето певци правят своето завръщането на по-интимни събирания. Вие правите точно обратното...
MF: Харесвам грандиозността. И въпреки всичко си оставам скромен човек, надявам се! Но имам нужда от грандиозност, тя ми действа ободряващо. Не мисля, че това, колко си близо до публиката, зависи от размерите на залата. Емоцията си остава емоция, раздавам себе си по същия начин, желанието и магията са същите.

PM: Случайно ли избрахте 12 септември, рождения си ден?
MF: Чиста случайност. От години не празнувам рождения си ден. Мисълта да събера хора, за да го празнуваме, ме парализира! Сигурно се подсмихвате... Няколко хиляди хора - надявам се! - ще присъстват на Stade de France... В това се състои целият парадокс. Но истината е, че когато реших да направя концерт, единствената свободна дата беше 12 септември, събота! Приемам го като невероятен дар от живота.

PM: Как ще подготвите шоуто в следващите 18 месеца?
MF: Първата среща ще се състои след около месец. Целта е Laurent Boutonnat, Thiery Suc и аз самата да запълним главните позиции - декоратор, директор продукция... Вече имаме няколко идеи, но обикновено едва в края на подобни срещи се споменават всички възможности, дори и неразумните! После трябва да помислим за костюми, осветление, озвучаване, музиканти, танцьори... За физическата подготовка...

PM: През 2006 Вие пяхте 13 пъти в Bercy пред 170 000 зрители. Това гаранция ли е, че зрителите ще запълнят Stade de France без проблем?
MF: Разбира се, че не! Да пееш на сцена не е някакъв вид наука, нито пък математически изчисления. Дълго време се колебаех... Няколко близки до мен хора ме окуражиха. Няма да крия, че откакто казах "да", сърцето ми се е качило в гърлото от притеснение...

PM: Не сте правили турне из Франция от десет години, смятате ли да се реванширате за този пропуск?
MF: Не става въпрос за пропуск, а за избор, който беше особено труден. Оставайки в Париж, имах възможността да направя едно уникално, "непреносимо" шоу. Нито една зала във Франция не би могла да поеме сценичното оборудване от Bercy 2006. Но мога да ви кажа със сигурност, че вече подготвям турне и че ще изнеса концерт в Женева на 4 септември 2009. И съм много, много щастлива от този факт.

PM: Има обявен вече нов албум. С какво звучене ще е?
MF: Ако го сравня с предишния "Avant que l'ombre...", този може би ще е повече електро. С няколко "up-tempo" песни...

PM: В продължение на 20 години водехте кариера, основана на мълчание и мистериозност. Стратегия или стеснителност?
MF: Дискретността е дълбоко в моята природа. Чувствам истинско отвращение ако се наложи да говоря за себе си... Знаете, ако се замислим, последствията от това мълчание можеха да са пагубни за всяка мисъл за успех. Поех риска, понеже нямах избор, това е! Дори ако някои хора, които си мислят, че ме познават по-добре от мен самата, са на друго мнение, думата "кариера" не съществува в моя речник. Аз се доверявам повече на инстинктите си. Много повече се интересувам от живота на другите, отколкото от моя собствен. Рядко споделям каквото и да било...

PM: Замисляли ли сте се, че това мълчание понякога може да се изтълкува като безразличие към феновете?
MF: Взаимоотношенията ми с феновете се градят на взаимност. Очаквам много от тях и те изискват много от мен. Тези взаимоотношения изискват честност. Нещо като приятел, на когото не казваш всичко и той уважава това твое мълчание, защото те познава много добре. Това мълчание предвещава едно по-красиво преоткриване.

PM: Гордеете ли се от внушителния брой на своите фенове или това Ви пречи?
MF: Не знам колко са, но чувствам тяхната енергия! Те ми помагат да се справям с живота си, стимулират ме ден след ден. Не става въпрос за гордост или притеснение, това е все едно в едно истинско приятелство да замесите проблемите на егото. Би било тъжно!

PM: За три години сте дали само две интервюта, мислите ли, че единственият начин един творец да се изразява е посредством творчеството си?
MF: В един идеален свят - да! Творецът трябва да изчезне зад творчеството си. Това е въпрос на смиреност, както го виждам аз. В същото време аз съм тук пред Вас и отговарям на въпросите Ви. Странно е...

PM: През последните няколко години като че се разкривате все повече и повече... Това значи ли, че сте по-уверена в себе си?
MF: По-скоро това, което ме успокоява, е доказателството за взаимно доверие.

PM: Как се запознахте с Benoît, спътника в живота Ви?
MF: Търсех режисьор аниматор. Той е продуцент и режисьор и първоначално се влюбил в малкото човече от клипа на "C'est une belle journée" (смее се)

PM: Кое би Ви съблазнило?
MF: Не знам... Ягодова торта, например? Обожавам торта.

PM: Alain Souchon (френски певец - бел. пр.) беше казал: "Винаги пеем една и съща песен, само думите понякога се менят". Съгласна ли сте с това твърдение?
MF: Да, винаги се връщаме на едни и същи места, само хората, които ни придружават, понякога са различни. Това, което е важно, е че магията на думите ни въздейства.

PM: След 20 години все още сте на върха. Как си го обяснявате?
MF: Веднъж прочетох някъде: "Успехът не е нищо повече от разрешение да продължиш". След 20 години на музикалната сцена измервам успеха спрямо завистта на хората, която никога не е преставала. За мен това е същественото.

PM: Как се справяте с изминаващото време?
MF: Харесвам една мисъл на Samuel Beckett - "Моето рождение беше моята смърт". Тази мисъл ме съпътства от известно време! Сега това, което ме занимава, е оставащото време... Времето не ми е приятел. Когато е прекалено дълго, се отегчавам. Когато е кратко, ставам нетърпелива. В крайна сметка май не съм човек, с който може да се излезе на глава! (смее се)

PM: Често Ви описват като меланхолична натура.
MF: Част от мен живее в меланхолия, друга част обича веселието и смеха. За съжаление, светът ме притиска към меланхоличната част, където щастието е рядко явление.

PM: Какво Ви прави щастлива?
MF: Протегнатата ръка, великодушието.

PM: Твърди се, че живеете с орангутан в пълен мрак и че никога не излизате от дома си?
MF: Нека не забравяме и тарантулите, с които спя в ковчег, и че ползвам само свещи за осветление... Между другото с огромно удоволствие бих си взела орангутан (смее се)

PM: В началото на кариерата Ви сексуалната провокация помогна много за успеха Ви. Сега образите Ви са по-мили, по-умерени. Не намирате ли за необходимо вече да провокирате?
MF: Не се притеснявайте, следващият ми албум разкрива сексуалното пробуждане на жена, която живее с орангутан в пълен мрак!

PM: През 2006 в Bercy сцената, на която изнасяхте концерти, имаше формата на кръст. Каква роля играе религията в живота Ви?
MF: Религията е един от многото начини за повдигане на духа. Като изкуството или науката. Религията трябва да е предложение, а не поробване. Но що се отнася до мен това е въпрос на личен избор.

PM: Какво е отношението Ви към смъртта и бъдещето?
MF: Да знаеш, че животът свършва със смърт без каквато и да е надежда е екзистенциален въпрос, едно от най-трудните предизвикателства, които животът ни предлага... Предопределеността неминуемо ме подтиска. Въпреки всичко съм наясно с краткотрайността на нещата: настоящето трябва да се живее до краен предел, независимо от цената... Но да мислиш за своето собствено унищожение и за това на твоите близки е досадно и нечовешко! Изобразяването за смъртта в изкуството във всичките му проявления - както в литературата и изобразителното изкуство, така и във фотографията - ме очарова. Обичам да съм заобиколена от суета. Това за мен е начин да понасям непоносимото.

PM: Мислите ли, че ще пеете до края на дните си или бихте спряла кариерата си преждевременно?
MF: Това е въпрос който се задава всеки ден, така че зависи... Тъй като днес е хубав ден, съм решила да пея поне до 12 септември! Но знам, че ще дойде момент, в който ще искам да се оттегля.

PM: За четвърт век сте записали само седем албума и си изнесли четири серии от концерти. Какво правите през останалото време?
MF: Бездействам и лекувам меланхолията си, четейки "Traité du désespoir" (”Книга на безнадеждността”)… (смее се) Обичам да пътувам, да чета и да се разхождам в гората.

PM: Родена сте и сте прекарали първите си години в Квебек. Какво сте запазили от него?
MF: Убедеността, че да умреш от студ е по-добре, отколкото да умреш от жега! Това го знам от снега... Това последният въпрос ли е? (смее се)
Last edited by Lisa-Loup on Fri Dec 11, 2015 10:21 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Интервю в списание Paris Match, 20/26 март 2008

Post by Lisa-Loup » Fri Dec 11, 2015 10:19 pm

Прехвърлям този превод от http://mylenefarmer.dir.bg след лека редакция, беше ми интересно да го прочета отново, а е хубаво да го имаме тук, ако ще събираме преводи.

Много ми харесва сравнението на феновете с приятели, точно такова чувство имам по концертите.

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Интервю в списание Paris Match, 20/26 март 2008

Post by Xcat » Fri Dec 18, 2015 2:39 pm

Много благодаря за този превод. :)
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Marie-Helene
Site Admin
Posts: 30
Joined: Sun Sep 15, 2013 1:48 pm

Re: Интервю в списание Paris Match, 20/26 март 2008

Post by Marie-Helene » Sun Dec 20, 2015 1:04 am

Моля ;)

Post Reply