Интервю в списание Têtu, септември 2008

песни, интервюта, статии
Post Reply
User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Интервю в списание Têtu, септември 2008

Post by Lisa-Loup » Fri Dec 11, 2015 10:42 pm

Image

превод: Trinity feat. Marie-Hélène

Тя очарова, озадачава, а понякога дори и дразни, но никой не би могъл да отрече нейния успех. На нашите въпроси за: момичетата, нейната гей аудитория, текстовете на песните й, новия й албум, както и турнето й, тя отговаря... “sans contrefaçon” (без лъжа, без измама).

Какво не е писано за Милен Фармер? Светът, който тя създаде, стилът й, нейното отсъствие... Звезда сред звездите или маркетингов гений? Когато срещаш певицата за пръв път, т.е. срещата е особено важна, изниква въпросът дали ще успееш най-сетне да си проправиш път през мистериозния воал, който обгръща най-успешната френска певица, с почти 25-годишна кариера? Красавицата търпеливо чака в големия парижки хотел на “Rue de la Paix” - разпускаща, с усмивка, спокойна и непринудена. След това става, поздравява ме свенливо и ме кани да седна срещу нея. Интервюто може да започне – дискусия, прободена от продължително мълчание, стеснителни усмивки и дори няколко избухвания в неудържим смях. С нея няма опасност от обичайните изтъркани еднотипни въпроси, които, в редките й интервюта, са получавали плахи отговори. Далеч забравени са орангутаните, ковчезите, маркетингът и личният й живот (шеговита забележка към предишни интервюта). Тук Милен споменава, все още сдържано, за своята кариера, за чувствата си относно приливната вълна заляла пунктовете, продаващи билети за предстоящите й концерти на Stade de France през септември, 2009-та, за гей феновете си, както и за бъдещите си планове. В обобщение – Милен без никакви мистерии, просто живота й като творец.

Têtu: Съгласихте се да позирате като момче за Têtu. Бихте ли желали да бъдете момче „sans contrefaçon” (наистина), без "mouchoir dans le pantalon" (носна кърпичка, подпъхната в панталона)? (И двата цитата са от песента й „Sans contrefaçon” – бел. пр.)
Мylène Farmer: Имате предвид истинско момче?! Вече не мога да си спомня кой беше казал: „Пролетта е сезонът, в който момчетата едва започват да разбират онова, което момичетата са научили още в началото на зимата”... Мисля за това всяка сутрин когато се бръсна! (Смее се). (Малка закачка от страна на Милен. Тя цитира френския президент Никола Саркози по повод изказването му, че е решил да се кандидатира за президент докато се бръснел сутринта. По-късно това става популярна френска шега – бел.пр.)

Т: Какъв мъж бихте желали да бъдете?
МF: Невероятно секси мъж. (Усмихва се.) Харесвам елегантността и стила...

Т: Какво бихте намирали за съблазнително у жените?
МF: Тяхната непредвидимост. Това е нещото, което преобръща ежедневието в приключение, а живота – в съдба.

Т: Вие изпяхте "J'aime l'infirmière..." („Влюбена съм в медицинската сестра...”) и "Sans contrefaçon, je suis un garçon" („Без съмнение – момче съм”). Бисексуалността нещо, което ви шокира ли е?
МF: Това е нещо лично, но не – разбира се, че не ме шокира.

Т: Още от началото на кариерата си сте подкрепяна от доста голяма гей аудитория, която е доста лоялна. Как ви се отразява това?
МF: Притеснява ме терминът „идол”... Идолите първи изгарят! (Мълчание.) Чувствам, че съм голяма щастливка. Това са фенове - много резки и чувствителни, хора авангардисти, с които от много години се поддържаме едни други – нещо много важно за мен. Също така смятам, че споделям с гей феновете си, както и с други фенове между другото, усещането, че си различен, усещане, което прави живота труден в заобикалящия ни свят.

Т: Какво мислите за еднополовите бракове и за осиновяването от еднополови двойки?
МF: Това е социален въпрос, който определени хора биха желали да разглеждат от морална гледна точка... За мен, повдига въпроса за законовото равноправие. В 21-ви век е крайно време тази тема да се обсъди!

Т: Хората ви наричат „френската Мадона” – друга гей икона. Това ви ласкае, забавлява ви или ви дразни?
МF: Не, наистина, едва ли би могло да ме интересува по-малко, но изразът звучи странно. Да характеризираш един човек въз основа на друг... Това просто показва, че хората имат нужда от отправна точка, от сравнения, но подобна логика е абсурдна. Тя е превъзходен творец и е уникална в своята сфера.

Т: И все пак, някои стигат и по-далеч като твърдят, че копирате стила й, нейната изпепеляваща, еротична страна...
МF: „Копирам” е дума, за която няма място в речника ми. Това е една досадна и краткотрайна дума.

Т: От друга страна, новият ви сингъл – „Dégénération”, не е известие за скучноват албум, а за по-скоро доста по-раздвижен, в сравнение с предния – „Avant que L’Ombre”. Това е нещо, което наистина желаехте, или „задължение” към турнето следващата (2009-та) година.
МF: Подобно на „Dégénération”, настроението ми тези дни еволюира... По-скоро опира до настроение, отколкото до желание и определено не до задължение! "Je ne sais pas moi, mais faut que ca bouge!" („Не зная, но трябва да се движи/а” – от песента) (Усмихва се.)

Т: Кажете ни нещо повече за новия албум. Заглавията са доста насочващи: "Je m'ennuie" (Отегчен/а съм), "Sextonik" (Секстоник), и "Si j'avais au moins revu ton visage" (Ако само видех лицето ти)... Под какви влияния бяхте, когато ги писахте?
МF: "Point de suture" ("Шев'') е важно събитие. Влияния? Не зная... Мисля, че съм повлияна от живота, от времето, преминаващо безжалостно... И все пак да отговоря на въпроса за заглавията, които споменахте, това е само един момент от живота, започваме с отегчението, след това идва периода на „Секстоник”-а... И със "Si j'avais au moins...", завършваме с чист факт: Този, който не е познал истинска болка, той ще има само бегъл поглед над живота. Но също така и „Appelle mon numéro” (Обади ми се) – не всичко е загубено!

Т: Албумът Ви се казва "Point de suture" ("Шев"). Какво бихте желали да излекувате с този запис?
МF: В книжката към албума е отпечатана реплика на Ал Пачино, който играе Карлито (от филма „Carlito's Way” /”Пътят на Карлито”/). Преди да умре, извън кадър, той казва: „Дори всички шевове на света не биха могли да ме съшият пак отново.” По този начин се чувствам и аз. От моя страна избирам двусмислеността... „Шев”/”Suture” е в единствено число, което предполага дотолкова, че няма начин раните да бъдат зашити, доколкото дава и надежда за лек.

Т: Рекламната снимка на албума показва хирургически инструменти. Това е малко дръзко, дори неконвенционално за корица на албум, или?
МF: Това не е окончателната корица, а само един детайл от избрана снимка. Тези хирургически инструменти ще разкрият пълното си значение едва когато бъдат видени в албума като цяло. Снимките са рожба на откритието на уникалния, дори невероятен свят на един японски фотограф. Без значение дали е дързък или неконвенционален, във всеки случай, това е свят, към който е невъзможно да останеш безразличен.

Т: Въпреки че предният Ви албум – „Avant que L’Ombre”, се продаде добре, не беше албум, изпълнен с хитове. Как се почувствахте относно това?
МF: Кариерата не е просто поредица от това, което наричате албум с хит-сингли. Щастлива съм да имам възможността да споделям с феновете ми множество песни, които никога не са били реализирани като сингли, но които мисля са докоснали сърцата на хората. Това е нещо много по-съществено за мен.

Т: Видео клипът към „Dégénération” е доста добре направен и Ви показва още веднъж, поставена в особено специфичен свят. Имайки предвид видеото на Bruno Aveillan, чувствате ли се „някакво създание”, което живее на Земята, за да дарява любов?
МF: Bruno Aveillan е един от най-талантливите режисьори от своето поколение. Той е също така и доста даровит. От доста дълго желаех да работя с него. Този видео клип е негова визия. Ще трябва да попитате лично него... Но, ако се замислите, какво друго можем да правим на Земята, освен да даряваме любов и да я получаваме?

Т: Дуетът Ви с Моби – „Slipping Away (Crier la vie)” беше огромен успех и все пак, все още, оставате вярна на Laurent Boutonnat – композитора от началото на кариерата Ви. Не изпитвате ли желание да поверите аранжимента и продуцирането на бъдещ албум на някой друг?
МF: Всичко е възможно! Но това не е обект на текущата дискусия... Сега говорим за албума „Point de Suture”… Живея в настоящето... Доколкото е възможно изобщо.

Т: И защо пък не 100% Фармер албум? Понеже, макар и малко хора да го съзнават, Вие сте композирали една от песните в албума „Anamorphosée”, както и 5 от „Innamoramento” албума...
МF: Вие сте „Tetû”! („Упорит”) (Смее се.) Вярно е, но предпочитам, мисля си, да споделям тези моменти с някой друг, да прехвърляме идеи назад-напред, да внасяме вокали към стих или припев... В състояние съм да направя същото нещо отново, но наистина не чувствам подобна потребност.

Т: Вашето турне ще бъде несъмнено събитието на 2009-а, по-специално Vашите концерти на Stade de France. Това ретроспекция на Vашата 25 годишна кариера ли ще бъде или по-скоро шоу, насочено главно към новите Vи песни, оставяйки старите хитове леко на заден план.
МF: Все още не знам кои песни ще избера… Но според мен е ясно, че ще има песни от всичките ми албуми. Всеки път, когато пея Dèsenchantèe, например, чувствам вълнение, което е дълбоко вкоренено в мен. Публиката приема песента за своя и всеки път се вълнувам адски много, когато започнат да я пеят, енергията кипи. Това е невероятно силно... Неописуемо.

Т: Планирате ли гост-изпълнители по време на турнето?
МF: Никой не знае!..

Т: Билетите за Stade de France бяха разпродадени само за няколко часа. Това помага ли Ви да забравите за ''финансовия аспект'' на шоуто, или, от друга страна, този прилив на вълнение повишава напрежението?
МF: Огромната радост, която феновете ми доставиха по този начин, в началото ме просълзи… и това чувство много бързо се превърна в невероятно безпокойство! Страх да не ги разочаровам… Тая в сърцето си енергията на 16 000-ите фенове всяка вечер от Берси и разбирам какъв подарък съм получила за Stade de France, по време на турнето… Стига само сърцето ми да не ми изневери!

T: През 2009 ще се навършат точно 10 години от последното Ви турне извън пределите на Париж и Франция. Щастлива ли сте, може би нетърпелива, да видите своите не-парижки фенове отново?
МF: В Берси на последния ми концерт публиката не беше само от Париж, а от цяла Франция, дори от чужбина… Но да, тази публика е уникална. Наясно съм с това! Те са тези, които ме карат да искам да надмина себе си всеки път. Те ми помагат да продължа напред.

Т: Възнамерявате ли да отидете отново в Русия, или пък например за пръв път в Япония, където имате много фенове?
МF: Датите зa концерти в Русия вече са определени за юли 2009. Много се вълнувам от това.

T: След турнето се говори, че ще се върнете към киното. Какво се случва с проекта по адаптация на романа на Вашата приятелка Натали Реймс "L'Ombre des autres" (''Сянката на другите'')?
МF: Този проект ми е близък до сърцето. Но предпочитам да бъда предпазлива. Все още не знаем със сигурност кога ще се снима филмът. В момента се пише сценарият. Чудесна история и великолепна роля. В очакване съм…

Т: Това завръщане към филмите предизвикателство ли е за Вас, особено след комерсиалния неуспех на Giorgino от 1994?
МF: Дори и да е претърпял комерсиален неуспех, това не го прави по-лош филм и аз го обичам. Колкото до ''предизвикателството'', както го нарекохте, аз гледам на него повече като на желание за поредния филм. Това и нищо повече.

Т: Около Вас винаги се носят много слухове. Според някои, например, сте купили правата за мюзикъла "Peau d'ane" (''Магарешката кожа''). Истина или лъжа?
МF: Това са просто… глупости!! (смее се)

Т: Мишел Полнареф в своите мемоари говори за Ваши планове да запишете албум заедно. Проект, който според него бързо сте изоставили. Бихте ли ни разказали повече за това?
МF: Не! (усмихва се)

Т: Друг проект, обявен преди година, е за Ваша собствена модна линия Lonely Lisa. Как се развиват нещата по този въпрос?
МF: Щастлива съм да чуя, че имам собствена модна линия! Никога не е било обявено официално. Търговската марка наистина беше регистрирана и някои медии свършиха останалата работа. Но понеже попитахте, Lonely Lisa до месеци ще има официален уебсайт. Засега не мога да кажа повече по въпроса.

Т: Не Ви ли омръзна да Ви ограничават в стила на готически мрачна певица, според някои дори депресивна, като в същото време текстовете на песните Ви показват истинско чувство за хумор и дори ирония? Имам предвид всъщност песни като "Je t'aime melancolie" или "L'amour n'est rien", където изглежда се подигравате на себе си…
MF: Не мисля, че съм ограничена в какъвто и да било стил. Всичко това е част от мен и дори много повече. Хуморът е този, който прави меланхолията поносима. Ироничният хумор, според мен, е част от здравия разум и прави нещата много по-леки. Може би тези, за които Вие говорите, нямат Вашата любознателност? Това все пак си е тяхно право.

Т: В същото време, на сцената, Вие спокойно се усмихвате, близо до Вашите фенове. И все пак журналистите и често по-голямата част от публиката помнят само емоционалните моменти като "Ainsi soit-je..." или "Redonne-moi..."
MF: И според мен точно така трябва да бъде. Въпреки всичко тези емоционални моменти не биха съществували без останалата част. По същия начин думите осъзнават същинското си значение благодарение на тишината, която ги заобикаля. Концертът е особен вид среща, уникален обмен на всички видове емоции, изпълнили залата.

Т: Изглежда сте чувствителна на тема детство. Изпяхте песен за саундтрака на филма "Rugrats in Paris" (Дребосъчетата в Париж), дублирахте принцеса Селения във филма на Бесон ''Aртур и минимоите'' и написахте текста на песента за анимацията ''Drôle de Creepie''. Каква е връзката Ви с детството?
MF: Нямам спомен от детството си, или съвсем малък. За мен беше наистина огромно удоволствие да работя за проектите, които споменахте.

Т: Бихте ли ни казали нещо за Лиза, която пее "Drôle de Creepie"?
MF: (Тишина.) Тя е изключително чувствителна, винаги задаваща си милиард въпроси, стъпила е здраво на земята въпреки крехката си възраст и обича, както и аз всъщност, Sigur Ros (исландска рок група – бел.пр.)

Т: Какво е отношението Ви към нелегалното сваляне на музика, което, имайки предвид успеха Ви, Ви засяга лично? Придържате ли се към мението на 52-мата творци, които подкрепят законопроекта срещу пиратството, че ''законопроектът ни дава право на избор, така че интернет, културата и творческата сила могат да бъдат обединени''?
МF: Съжалявам, че се стигна дотам и се чудя какво, според мен, би било по-голям обществен проблем. Възможността да сваляш безплатно по всяко време чужди творби за собствено удоволствие. Това подронва стойността на работата на твореца, а какво би било едно общество без творци? Кой би искал това да се случи? Абсурдно е.

Т: За подходящ завършек, нека си представим, че даден човек не знае абсолютно нищо за Вашето творчество, с какво бихте го посъветвали да започне, за да Ви опознае?
МF: Със скритата песен от новия албум, но шшшшт… това е тайна!

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Интервю в списание Têtu, септември 2008

Post by Lisa-Loup » Fri Dec 11, 2015 10:42 pm

Линк към първоначалния превод - http://mylenefarmer.dir.bg

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Интервю в списание Têtu, септември 2008

Post by Xcat » Fri Dec 18, 2015 2:49 pm

Мадона е превъзходен творец и е уникална в своята сфера.
:mrgreen:
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Post Reply