Mylène Farmer: клиничен случай

песни, интервюта, статии
Post Reply
User avatar
Marie-Helene
Site Admin
Posts: 30
Joined: Sun Sep 15, 2013 1:48 pm

Mylène Farmer: клиничен случай

Post by Marie-Helene » Sun Dec 20, 2015 1:54 am

Оригиналната статия ТУК
Превод: Тони

Въведение

Невъзможно е да се посвещават хроники (анализи) на френски или чужди артисти от най-високо ниво и да се подмине клиничния случай, който разделя толкова, колкото и обединява: Mylène Farmer.

Image

Малко е да се каже. че изтрепва рибата, както и че разбива глави на едни или даже една друга част от мъжката анатомия на други.
Журналистът Pascal Sevran сред първите получили благоволението да я представят, 1984 год. предрича със забележителна интуиция :"Още една певица, която издава плоча 45оборота и за която никога повече няма да чуем."

Поука: по-добре да си мълчим, когато не сме сигурни в нещо. Ниkога не се знае.
2013 г. Mylène Farmer начева 30 година от кариерата си.
И 30 г след началото остават само въпроси.
Извисена до статут на икона (паметник - в орг.) във Франция, Белгия, Швейцария, Квебек, суперзвезда в Русия, обезмисляща ( обезоръжаваща в ориг.) и най-жлъчните критики в продължение на десетилетия , безмълвна (като гроб, което ѝ подхожда добре) винаги и навсякъде извън сцената, в клип или песен, невидима за жълтата преса. Оценявана като гений, така както и отричана като измамник.
В нейна полза може да се отнесе факта, че е единствения артист "тежка категория", който никога, ама НИКОГА не е продал и частица от личния си живот за да накара да говорят за нея. Ако Mylène Farmer е това, което е, за добро или лошо, това е единствено и само заради труда си.

Image

Причинността на отказа

Характеристика на персонажа : отказва всичко
Mylène Farmer го е изпяла, тя казва не, тя казва не, тя казва не.
(elle dit non, elle dit non, elle dit non.)
Не ни е много ясно защо, но като кукла на пружина Mylène Farmer е станала експерт в изкуството на отхвърлянето.
Не на наградата от академията за изкуства.
Не на включването ѝ в енциклопедията Larousse.
Не на СтарАкадеми, за участие или настойничество, нищо за разчопляне. (вашият покорен слуга ще признае че тази и черта му е особено симпатична, както у някои други много, много редки случаи сред фр. артисти влезли в Съпротивата с/у ендемичния Ендемол). *(първата серийна тв шоу продукция във Фр. Съществува и сега)*
Не на Les Enfoirés *(друго тв шоу)* (всяко семейство има черна овца, Mylène вписва в противопоставянето с/у фр. бизнес след единствено участие в Les Enfoirés в 1988 г. Което, м/у другото не ѝ пречи да се откаже от авторските си права в полза на Les restaurants du coeur (благотворителна организация), в случая когато те използват име на една от песните и..... което не може да се каже за всички артисти участващи в *(друго благотв. начинание)*, кой каквото ще да мисли.
Не на Laurence Ferrari (но да на Claire Chazal et Laurent Delahousse).
Не на наградите victoires de la musique (тя директно е помолила ... и получила... да не бъде изобщо номинирана.
Не на преки тв предавания.
Не на създаване на фан-клуб (официален)
Не на playback на концерти, не е отивала по-далеч от използване на поддържащ глас в по-бързите песни.
И това не е всичко, продължаваме:
Не на записване на думите и по време на интервю. На журналистите им се налага да използват писалката си.
Не на въпроси засягащи личния и живот, за евентуални благотворителни начинания или изобщо на такива за живота и извън сцената.
Не на фамилиарниченето зад кулисите. Mylène се обръща към всички на "вие".
Не на икономичните турнета в провинцията. Спектакъла се пренася изцяло или просто няма такъв.
Не на телевизията
Не на пресата
Не на коктейли и други „aftershow“ -та.

За своя спектакъл тя е способна да репетира до разкървавяване на стъпалата *(в текста - пръстите)*
Може да яде 3 месеца спагети, за да финансира от собствения си джоб екстравагантен клип в началото на кариерата си
Способна е да работи по спектакъл който да глътне 20 000 000 € разходи по продукцията (представяме си нощта на продуцента ѝ Thierry Suc преди отварянето на билетните продажби :)
Способна да потърси ... и получи! режисурата на Abel Ferrara, Michael Haussman, Luc Besson, Chris Sweeney, Roy Raz, Ching Siu Tung, Agusti Villaronga, Marcus Niespel, Benoît Lestang, Hugo Ramirez, Bruno Aveillan че даже и да бъде манга-низирана от Naoko Kusumi за да може да предложи (на публиката) визията която е желала.
*(В горните абзаци съм сложил способна вместо съгласна, както е в текста)*
Съгласна да остави феновете си да снимат на концертите и и да пускат всичко в мрежата.
Но разпъва на кръст (юридически) един техник откраднал необработени видео captures от следващия ѝ клип за да ги разпространява в и-нет. Иди разбери защо...
Съгласна също да дава автографи на кило или да качи една от обожателките си в лимузината (1989 г.) (Farmer е доста по-малко строга към феновете си отколкото към "професионалистите от професията", от които се пази като от чума.
И накрая, при все че оставя феновете си да публикуват всичко, което са решили че има връзка с нея без да се възпротиви и най-малко, тя е изтеглила практически всичките си снимки от прес-агенциите : за да използва нейна снимка даден вестник минава задължително през касата :) (причина поради която нейните биографи не винаги слагат снимка на корицата, обикновено тя казва - не!) Тя стига до пълно откупуване на права за излъчване от притежаващите ги - тогава, когато дадения продукт не и е по сърце.
Всички срещнали я фенове я описват като очарователна, предразположена, контактна (Mylène обича да прегръща почитателите си), резервирана и достъпна. Не и богиня за 1 €, червенокоската.

Image
Сред фенове „Обичам тези, които ме обичат“

Всички свидетелства - или почти - от журналисти обаче я описват като няма, дистанцирана до степен почти надменна. Гаднярка с една дума.
Можем дълго да продължим описвайки портрета и и анекдотите за нейната професионална безкомпромисност свързана с изненадваща спонтанност към пубриката.
В крайна сметка - много не-та. Който и да е парижки журналист ще ви каже, че извън отказа такова поведение се доближава до медиатическа смърт. Резултат ? 300 000 билета продадени в един октомврийски ден 2012 г, 1 година преди концертите, или 2 stades de France запълнени за 2 часа 2008 г. Колекцията от подобни числа за най-известната червенокоска е доста запълнена. Несъмнен феномен.
Стратегия или поведение, което в крайна сметка се изплаща, отвъд всякаква надежда? Farmer е създала система за създаване на звезди, в която става дума основно за нея самата. Обратните пътища не са и непознати, опожаряващата червенокоска, ако перифразираме Ж. Кокто, живее както всички - личния живот и принадлежи - не правейки нищо като никого.
От край време пресата я засипва с обиди, тя е невъзмутима.
Парадоксално, същата тази преса, под затаената злоба, и засвидетелства известно уважение. Главно защото каквита и да са обстоятелствата около кариерата и (големи успехи или провали) та не епроменила линията си на поведение и на йота. Тя играе без тях, но и не се опитва да ги използва. Четвъртата власт отдавна е доказала, че ако някой иска да я манипулира, ответния удар е болезнен. *(тук явно не става дума за журналистика като българската :) )* : Michael Jackson е изразителен пример.
С Mylène е просто - НЕ и край. Каква изненада :)
Jean-Louis Murat, друг голям веселяк, с когото тя записва един щастлив дует през 1991-г. и чиято продукция тя след това финансира, казва днес за нея, че е разгадала всичко в системата, насилва я умишлено и не иска да чуе нищо друго освен за публиката и привилегированото си общуване с нея. Точка. Останалото ? Познахте : ще бъде НЕ.
Обвиняват я че изтисква феновете си като лимони? Тя отказва даже официален сайт. За сметка на това поддържа общодостъпен и безплатен такъв, посветен на... отегчението! (http://www.lonelylisa.com) Всички, които са съсипани от влачене на съществуванието си са поканени да споделят идеи, творби и мисли как да се скучае по-малко в този живот. Всичко е наред, да идва смъртта, да си лягаме вече.
Как с глас, който не е създаден за пеене, свитост болезнена - и въпреки съмненията съвсем истинска - как с тези непохватни движения при дебюта си, как с изразяване по интервютата което може да ни накара да помислим Françoise Hardy за красноречив оратор, как за бога Mylène родена Gauthier е достигнала дотук ?
Днес Mylène все така отсъстваща от парижкия хай-лайф посещава или е посещавана от De Niro, Rushdie, Danielle Thompson, Claude Berri, Amélie Nothomb, Nathalie Rheims (нейна най-добра приятелка, вечерите им заедно вероятно са много забавни :) ) обменя SMS-и с Étienne Daho или Cl. Sardou и комуникира с издателската си кща чрез факс. Тя харесва Гарбо от ранната си младост и изглежда е развила доста подобно поведение.

Image
С Amélie Nothomb: ambiance et cotillons

Image
С Danielle Thompson: който се засмее пръв...

Image
С Claude Berri à la Fiac

Image
На погребението на СВ, придружена от Benoît.

Image
С Nathalie Rheims: малка забежка с приятели на концерта на Muse. Добре че е косата (за да я разпознаем)

Прекарва голяма част от свободното си време си в Щатите или Корсика.
Когато работи, обитава вила Монтморенси в 16 arr. Най-изключителния адрес на френска територия: улицата е затворена, влизате само ако пазача ви познава. Съседи са и индустриалци или известни артисти, Sylvie Vartan извеждаща кучето си или мадам Bolloré разхождаща децата си .... Mylène няма деца, маймуната и умря, съседите и я виждат практически ... никога.
За да се разбере феномена Farmer ще трябва да навием ръкави и да се гмурнем дълбоко във времето. Хванете се здраво !

Сняг и катерички

Image
/снимка на Mylène като бебе - нищо невиждано до сега/

От най-ранно детство имаме типичен случай на "трябваше да е момче" /;) Sans contrefaçon /
Ражда се и расте в Квебек, в съвсем обикновено семейно гнездо *(в текста - пашкул)* - Мама е домакиня, Тати - инженер. Играе си с двамата си братя - ясно че основно на момчешки игри. Mylène обича да се катери по дърветата, да играе на война, да наблюдава катеричките, да ходи където си пожелае из околността *(в текста е използван израза "dans ls nature" който на бг се превежда по скоро като свободно, безцелно, шляе се. *Тук мисля да вмъкна една кратка лична забележка - Pierrefonds отдавна не е спокойното село от детските години на Mylène - сега е едно от много ценените от всякаква африканска и североафриканска паплач западни предградия на Монреал. Освен снега и тия ужасни зверове катериците няма много общо с предишното си битие на село в покрайнините :) )**
Да бъде момиченце, на Mylène ѝ е противно. Тя открива отегчението, чиито необозрими ресурси я привличат и досега. Тази период, за който тя казва, че не пази никакви спомени, е могъл да бъде вузстановен благодарение на свидетелствата на старите ѝ съученици, учители, накратко познавалите я, и запазили по някой спомен за нея. Мно-о-ого мило.


Изглежда, че за дивачката каквато е била, Mylène се оказва едно засмяно и по-скоро симпатично малко момиченце. Нейното влечение към подвизи и късо подстриганите ѝ коси хвърлат все пак едно първо съмнение върху нейната идентичност: често я взимат за момченце. Портиерката на един блок, след като я е попитала за името ѝ, казва "Mylène - какво сладичко име за момченце"
Тази вметка не само не я отблъсква, а ѝ дава идея да натъпче една кърпичка в панталона си, колкото да се почусва в кожата на Mylène - малкия квартален разбойник.
Случката ѝ оставя по-скоро приятен спомен, тъй като я повтаря не малко пъти. Съвсем нормално детство, вече го казахме.

Paris je t'haime*
*(измислена дума, съставена от hair - мразя, и aimer - обичам)*

Image

Тати е строителен инженер (всъщност транспортно стр. - ponts et chaussées - изключително престижна специалност във Франция) и след завършване на мандата му семейството се завръща във Фр., в периферията на Париж.
Нареждаме куфарите и сбогом сняг, пространства, природа и живот на малка квебекска Хайди.
Здравей Париж, с гостоприемния си и здравословен климат. Груба травма за Mylène, която, и до този момент не особено приказлива, се затваря в себе си. *(в текста - става неконтактна, не зная как се превежда на бг dysphasique)*

Разходки с баба
Dis mémé, on va se promener?

У сем. Gautier чак толкова не се взимат на сериозно за такива работи, тя ще се приспособи с времето, живота продължава. Mylène в ранния пубертет намира утеха *(в текста - подслон)* в конната езда, която практикува със страст. И е прехвърлена на грижата на баба си, която я води на разходки ... в гробищата ! Mylène обожава тези моменти с баба и открива и оценява траурното настроение, баба също разбира се, някои неща са си чисто наследствени. Нормално, казахме го вече.

Кате-схизма

Image

Лицея (у-щето) я ужасява.
Тя се занимава посещавайки всяка седмица болницата в Garches, отделението за двигателна инвалидност и редки болести. Отива там, говори малко, но е много грижовна към децата инвалиди. Мед. сестрите си спомнят за нея като за по-скоро мълчаливо момиче, но общуващо с лекота с инвалидите.
Учи също и вероучение с един свещеник, по-скоро млад и симпатичен. Обожава света на религията и навлиза в него с удоволствие, главно заради красивите очи на учителя, за когото - по собствените ѝ признания - тя си фантазира. 14 годишна, тя му задава въпрос, който въпрос ще се завърне десетилетия по-късно в един сценарий:

Господи, ти който си на небето...

- Отче, а дали птичките не пеят от болка ?
Можем да си представим отеца търсещ отговор в книгите си :)

Tête brûlée

Тя захвърля всичко в навечерието на матурата *(тук е добре да се познава малко фр. образователна система - средното образование завършва с бакалавърска степен, изпита е много сериозна работа, по-малко от 1/4 от абитуриентите го издържат, нищо общо със североамериканското обр., където бакалавър е висше :) )*
, скарва се с мама и тате - който обявява студена война на дъщеря си, което, имайки предвид близостта му с нея през детските ѝ години, я наранява много - и тръгва да живее собствения си живот.
Тя е по-скоро незабележима, макар и хубавка, и не показва никакъв особен талант (злите езици говорят, че в това не се е променила :) ). Иска просто да бъде някой, да се осъществи *(реализира, но не звучи добре)*. Ако махнем литературата, конете и маймуните, единственото което я влече е театъра *(по-точно на бг би било артистичната игра, но пак не звучи :( )*
И освен това не е особено ориентирана. Обожава киното, особено сюжетното и мрачното (???), така че - нека да е за актриса .

Image
Кастинг и реклами. В рекламата става дума само за мебели, разбира се :)
*(“И е леснo за монтиране“ – двузначна игра на думи, monter означава както „монтирам“, така и „качвам“, « monter une fille » е точно каквото си мислите :)


Във времето свободно от участие в реклами на храни, позволяващи ѝ да си плаща наема и да пазарува по-малко в евтиния квартален супер, тя се записва на курсовете по театрална игра Florent. Нещата стават сериозни. Тя е от същия випуск както някои си Anne Roumanoff и Thierry Mugler. Посещава курсовете на Daniel Mesguisch. Техните разкази помагат да си съставим идея за труда на Mylène, още непозната на курсовете Florent. Най-често седяща в дъното на ателието, тя наблюдава внимателно. "За какво говореше тя?" - пита жадния за сензации журналист Anne Roumanoff 20 години по-късно. Отговора е просветляващ - "Честно казано, спомням си я единствено защото беше много ученолюбива и резервирана. Практически не говореше изобщо, бях убедена че няма да успее, прекалено стеснителна" . Любезна, стеснителна, не по-способна от останалите, но не и по-неспособна. Ученик, каквито са с хиляди в курсовете по театрална игра, като изключим мълчаливостта разбира се.
За сметка на това първите крачки на сцената за Mylène са в учебния спектакъл "Дядо Коледа е боклук" - в ролята на Zézette
*(това е комедия правена по един филм, в оргинала участват всичките Les Bronzés, препоръчвам - филма - , въпреки че за вас ще е малко като от каменната ера :) За мен стила му наподобява класиката Le diner des cons.)*
По всичко личи че Mylène се е справила добре. В следващите нива на курса обаче започва да се набляга на гърчове и крясъци, Mylène ненавижда такъв театър. Изоставя и курсовете Florent.
Маниакалност някаква. Mylène изглежда осъдена да бъде невидима и определено не ѝ се удава да бъде забелязана. Това доста ще се промени по-късно.
Какво я занимава междувременно? Кастинги, манекенство, реклами. Все пак наема трябва да се плаща, а Mylène от гордост не иска парите на мама. Хоби? Най-често езда. Също зоопарка, в който тя може да седи с часове при маймуните. Напълно нормално, нали вече ви казахме.
Един хубав ден, докато тича от кастинг на кастинг, нейния приятел Jérôme Dahan ѝ споменава за един композитор, с когото е написал песен, и който търси изпълнителка, убеден че държи в ръце хит.
Песента, за която става дума е вече записана, но с една непълнолетна изпълнителка, което, имайки предвид текста и момента, я прави неприемлива за излъчване.
Mylène не отказва никаква работа, тя се представя на прослушването. Добър ден, да, не, вероятно, снимка за кандидатурата, довиждане.
Орловото око което я сканира с лазерна точност по време на интервюто е това на Laurent Boutonnat, композитор на въпросната песен.

Laurent Boutonnat - всички имаме един близнак някъде там...

Невъзможно на този етап от историята да не направим стоп-кадър в/у Laurent Boutonnat.
Кой е този младеж с прическа тип Айнщайн и стоманено сини очи ?
Луд на тема кино. От най-ранно детство снима със семейната камера. Без значение какво (гореспоменатите зли езици казват, че и това, също :) не се е променило от тогава). Съзерцателни моменти, малки случки. За всеки рожден ден той си пожелава допълнителна техника. И я получава. У заможното семейство Boutonnat не се противопоставят на особените вкусове на отрочето с артистични наклонности. Дотолкова, че 17 годишния Boutonnat завършва своя първи късометражен филм, "Разходката на феята-шофьорка", една доста особена история за едно младо момиче което убива всичко което изникне пред погледа ѝ. Без шанс за прожекция по кината - филмът е за над 18 г. Самият той бидейки непълнолетен, иронията е пълна. "Нищо неподозиращия" Laurent представя своето ултранаситено с насилие произведение в Кан и определено бива забелязан, макар и със сключване на вежди от страна на критиката : голяма част са шокирани от голямото насилие в малкия филм.

Image

Laurent все още се занимава с чоплене на звук и картина, когато Mylène се представя на неговия кастинг.
Той търси по-особен персонаж. Доста кандидатки са се представили, всяка претендираща че ще изпълни песента по-добре от другите. Laurent Boutonnat обаче задържа една снимка в края на масата: тази на къдравата брюнетка правеща впечатление - по собствените му думи - на психирано птиченце. Поведението ѝ не е било да се продаде на всяка цена, представила се е и е останала мълчалива, макар и усмихната, съвсем за кратко. Той я избира. Mylène се връща, ощастливена от съдбата. Започват записите.
Да направим резюме : болезнено мълчалива девойка, в раздор с родителското тяло, търсеща път в съществуванието си, среща младеж, мечтаещ за движещи се картини, насилие и също търсещ път в живота си. Защото, в заключение, тандемът Farmer-Boutonnat е преди всичко точно това - допълващи се вселени, обща воля.

Image
Mylène и Laurent: 1986

За всеобщо учудване Mylène се оправя по-скоро добре в студиото. Микрофона не я плаши. Има съвсем тъничък гласец, никаква школовка, никаква практика. Но всичко е наред и Laurent е преценил добре - песента ще издържи на критика.

Un, maman à tort
Deux, c'est beau l'amour
Trois, l'infirmière pleure
Quatre, je l'aime
Cinq, il est de mon droit
Six, de tout toucher
Sept, j’ m'arrête pas là
Huit, j'm'amuse!


Laurent почва да обикаля муз. компании, отказ след отказ. Накрая RCA приема.
Mylène Gautier трябва да си измисли псевдоним : тя решава - ще бъде Farmer. Като признание за холивудската актриса Франсес Фармър, въдворена в психиатрия и подложена на лоботомия заради това, че се обявявала за атеистка и комунистка. Очарователна референция, започваме с добро настроение.

Image

Излиза плочата, 45 об., на гърба на обложката посвещение - на Франсес, на Луи II...
За първия си сингъл Mylène посвещава труда си на 2-ма луди. Всичко е наред...

Image
Mylène и ET, 1985

И с чувство за мярка се поддава на едно от най-големите си желания: купува си маймунка капуцин, на име ЕТ. Живота в дома Фармър се завърта около отношенията човек-маймуна. Както Leo Ferré преди нея, Mylène живее с една маймунка. Най-малкото което може да се каже е че CV-то ѝ е малко специално.

Изнасилване на класацията Топ 50

Image

1984 френските радиа пропускат през бая широките си цедки естрадна музика *(това на френски се подразбира като поп)* угаждаща на всякакви вкусове. "Глупостите" на Sabine Paturel (успешен сингъл на една ефемерна певица) са си такива наистина, останалото - на който го пожелае. Сериозна оскъдица в мелодично отношение, но всичко минава. Jeanne Mas пее каквото и да е, но ексцентричната ѝ личност и гениалните мелодии на Musumara изкушават публиката на момента. Практически нищо не се вписва в тенденция на дълготрайност, и даже не и в амбиция към подобна тенденция. Манталитета, както на артистите (певците) така и на компаниите надпреварващи се да издават 45 об сингъли, е един и същ : cash in now, утре ще му мислим. Историйката на тази предполагаема болна или въдворена *(има се предвид в психиатрия - бел. е моя)* ,влюбена в мед. си сестра, по мелодийка на детска песничка (броенка) която нашепва "..харесвам това, което ми забраняват ..." определено се откроява от общия фон и това е най-малкото което може да се каже.
В това което ще се превърне по-късно в "Топ 50" трудно ще се открие друго такова чуждо тяло с така развратен привкус. Защото дечицата в междучасията са тези, които си тананикат куплетчето - сигурен повод родителите им да се позамислят. Marcia Baïla и Andy от Rita Mitsouko ще се появят едва следващата година, Etienne de Guesh Patti, откровено porno, чак 1988. Да се вкара (доколкото се осмеляваме да употребим тази дума !) сафическото, психиатричното и разрушителното *(понятия - бел.м.)* в аудиовизуалния френски пеизаж от 1984 е добър пример за гениална находка. Защото съществува публика в очакване на подобна форма и съдържание, огромна част от пазара търси такoва развлечение *(думата variété има по-широко значение, но това ми се стори подходящо)*, което да му подхожда. Без да го намира до този момент. Дуото МФ и ЛБ с удоволствие му го поднасят, влагайки цялото си умение.
Френски клип от онова време представлява общо взето 3 мигащи един през друг цветни прожектора или най-много видео от няколко stock-shots (кадъра) на открито в някакви дантелени рамчици.
Обаче Laurent е кинаджия, Mylène е минала през курсовете за актьорска игра. Тоест отново двамата съучастници са на една вълна когато трябва да се изкара клип на Maman a tort. И техните виждания са точно обратното на тенденцията за момента. Артистичния идеал несъмнено присъства в техния подход, но преди всичко се наблюдава срещата на 2-ма невротици, които отлично се допълват.
Вписването в идеята за дълготрайност се подхранва и от много други параметри: изключителни изисквания към работата ( от 2-рия си клип Laurent ще снима на 35 мм - кино-формат), истински творчески устрем, захранен от разцъфтяването на съвсем реална обща вселена, отказ от компромиси, който отказ, въпреки че се превръща във фабрична марка по-късно, разкрива неосъзнаване на момента и духа на времето.Този дух който желае забавления ефемерни и непостоянни.
В началото клипа е замислен под форма на story board, но бюджета му надхвърля с много това, което RCA е склонна да отпусне и компанията отказва
Значи ще се оправя с това което му дават, и малко отгоре, от собствения си джоб.

Image
Менюто, версия Farmer/Boutonnat

Протестиращи деца ? Приема се.
Главата на Mylène на плато, готова да бъде сервирана на детска канибалска банда ? Дадено!
Портрета на Фройд в увертюра ? Продадено !
Всичко това с бюджет 1000 €. Продуцентската къща започва да намира изобретателността на дуото малко притеснителна: молят Mylène да не пее стихчето си в предаването « Salut les Mickeys » (разбираме ги напълно :))*(това е детско предаване - бел.м.)*. Краят е орязан и в предаването Clip-clap по Fr3.

« Maman a tort » прави приемлива кариера, продажби надхвърлящи 100 000 бр. Това е добре, без да е нещо особено за онези години. RCA приема да издаде втори сингъл - « On est tous des imbéciles ». Успех доста съмнителен. Никакъв клип. Laurent et Mylène тръгват да чукат по други врати. Отговорът - не, благодаря.
RCA спрекратява договора с дуото. Търсенето на продуцент продължава, и о! чудо - приемат ги с отворени ръце в Polydor, където са били впечатлени от клипа на Maman a tort и смятат че с тези двамката ще нацелят нещо изненадващо ново. Намират се все пак арт-директори с нюх на хрътки.

Image
Laurent, Mylène, Bertrand. Веселяци.

По това време трети нехранимайко се включва в щастливия тандем, и точно той ще предложи 3 важни ключа към успеха. Bertrand Lepage, разюздан младеж, любител на всякакви ексцесии - което ще го погуби за съжаление – купонджийски характер и преди всичко ужасен циклотимичен (биполярен) досадник, става мениджър на Mylène. Първо - той я съветва да се боядиса червенокоса и това е истинско откровение. Второ - той разкрива за нея прелестите на френската литература, за която тя се захваща с изненадваща стръв, като развива особен вкус към романтичния период. Емоционалност, развита до крайности, ще впечатли нашата къдравка брюнетка с по-скоро затворен начин на живот.
L'expression de ce qui est ténu dans le fracas et le tonnerre, elle aime, c'est retenu.
В крайна сметка той поема в свои ръце пазарната съдба на дуото. Няма нужда да се занимава с качеството на работата - то е явно постигнато - достатъчно е да се намери място в един пазар, който е още в неведение къде да вмести подобно творчество. Polydor се доверява и продуцира без да се мръщи. Бюджета е съответстващ този път.
« Plus grandir » излиза 1985 г. и е последния сингъл в полутонове на Mylène Farmer et Laurent Boutonnat. Сравнително достойно класиране, нищо повече. Работата дава резултат предимно сред специализираната критика. Пресата започва да забелязва тези двамката с претенциите им да правят поп-музика тотално различна от приетата за момента, с текст за първи път писан от Mylène и в който става дума за загубена девственост, проникване, кръв по завивките, изнасилване и подразбиращо се кръвосмешение. И отново дечицата по улиците тананикат:

Petit rien, petit bout
De rien du tout
M'a mise tout sens-dessus dessous
A pris ses jambes à son cou
Petit rien, petit bout
La vie s'en fout
Dans mes draps de papiers tout délavés
Mes baisers sont souillés

Plus grandir
J'veux plus grandir
Plus grandir pour pas mourir
Peur de souffrir


Вън Chantal Goya и малките ѝ зайчета !
*(Chantal Goya - певица, актриса, водеща на детски предавания, пяла наивни детски песнички)*
Клипа е на 35 мм филм, трае почти 7 минути, и то какви минути! Получаваме разходка в гробище с тъмнокосата и мъртвешки бледа Mylène, бутаща детска количка и спираща се пред надгробен камък с надпис:

Image

Следват сцена с монахини-садистки, нощно изнасилване с доста смели кадри, разкъсване на кукла, преминавайки през стар Boutonnat- ически фантазъм - Mylène по прозрачна нощница, забързано стареене и финален кадър в/у Farmer вперила очи в собствения си гроб, хвърляща с презрение малък букет и продължаваща небрежната си разходка с празната детска количка, разхождайки детството си из гробището. Отбелязваме истинско кинематографично (актьорско - бел.м.) присъствие, забележитерно добре режисирано и заснето, жестомимия отработена и грабваща, и над всичко - смутен и смущаващ едновременно поглед. Майсторска работа, истински малък филм.

Image

Michael Jackson е първият, който от другата страна на Атлантика прави клиповете си по сценарий и с бюджет за кратък филм. В Европа Boutonnat et Farmer са първи и единствен еквивалент. Ако пътят им бе спрял там, то реално всички правила във френската забава (естрада) са променени: край на рециклирането, ще трябва да се твори, харчи, продуцира и предлага продукт (нов) на публика и критика.
Които този път определено са забелязали тандема - но и как да не го направят при поднесена им посока така радикално различна от останалото?
Polydor поръчват албум. Първият. Излиза 1986-а със заглавие Лунна пепел. Отново "извънземен", любезно охарактеризиран от един критик като "изненадваща поп-рок смес от кожа и дантели". Теми? Всичко онова, което измъчва господина и госпожата още от детство им: разюздан романтизъм, мрак, самоубийство, дефлориране - по възможност насилно -, смърт навсякъде, през цялото време и едно много красиво посвещение на Грета Гарбо.
Как да се разтворят вратите на тази вселена, без да се получи разминаване с публиката? Как да бъдат правилно разбрани от нея и то директно? С дискретност и финес, първа песен, натиснете "play" и ето - вече започвате пътуването си в изяществото:

Cendre de lune, petite bulle d'écume
Poussée par le vent je brûle et je m'enrhume
Entre mes dunes reposent mes infortunes
C'est nue que j'apprends la vertu

Je, je suis libertine
Je suis une catin


Image

Указанието за употреба е отлично заучено от двамата: грандиозен клип, реализиран с все още скромен бюджет, парите не текат още като река: 76 000€, премиера в кино Mercury, специално подбрано осветление, вдъхновено от филма Barry Lindon на Стенли Кубрик
*(! този - много добър - филм доста е впечатлил МФ - в саундтрака му присъства триото опус 100 на Шуберт - същото използвано в танца на роботите от Timeless 2013 ! - бел.м.)*, фрапираща разголеност, обмислен сценарий, кръв, ефикасно промотиране, изпепеляващо червена коса която откроява едно лице, един гриф, една марка. Трейлъра разкрива едно изненадващо произведение:

(първи такт) : Mylène Farmer
(втори такт): est
(трети такт): Libertine

Така представено, поне няма начин да остане неразбрано :)
Даваме почетен медал за: в следствие на клипа и провокативния текст нашето малко момиченце е отлъчено от гилдията. Което дава допълнителен повод за празнуване на тандема.

Mylène Farmer et Laurent са вече заедно в града (става дума за Париж) както и на сцената, но госпожицата отказва да говори за личния си живот с журналистите. Малко по-словоохотлива относно работата си, но това е всичко. Не се стиска обаче когато трябва да се рекламира, появявайки се по всякакви радио и тв предавания. Както казва самата тя " В началото има тенденденция да се прекалява".
Този пръв голям успех е придружен от една тъжна новина: бащата Gautier, чиито отношения с дъщеря му остават белязани от напускането ѝ на семейното гнездо за там-какво-беше, умира в момента на появата на Libertine. Не успява да види успеха на дъщеря си, няма да разбере за истинската кариера, която тя изгражда.
Mylène бди в болницата до последния му дъх и ще извлече от една страна едно неизчезващо желание за живот, както и една прекрасна песен (« Dernier sourire »). *(любима, топ10)*

Славата в пет стъпки

Image

Двойката, коята се раздава напълно за да постигне успех не може още да осъзнае, че това е вече факт. Те са хвърлили най-екстремните си фантазии в тяхното общо произведение и публиката иска още.
Детайлни до крайност в работата си - дори и да изглеждат като пияни в обедните новини на А2 - те няма защо да се чудят какво да кажат - креативния им двигател върти на пълни обороти. Препратките (референциите) в текстовете на Mylène, подхранвани от авторите, които чете. Ефективността и кинематографичния опит на ЛБ прецедени през мелодиите които създава, се свързват перфектно. Всъщност започвайки с Libertine се задвижва една фабрика за поп-бижута. Възможно най-спонтанните 5 стъпала към славата които познаваме.
1/ Tristana излиза 1987 г., Mylène се появява по всички тв-предавания, мечтаейки си за деня в който няма да са ѝ нужни. Прави се на глупаче пред Collaro (комик водещ в тв), звездата е в La Classe, всичко върви добре. Кампания за максимална видимост, организирана с точно избрана цел - да се изпревари системата. Да бъде познавана и разпознавана, да впрегне един сериозен успех в общата и за двамата фикс-идея : после "да правим каквото пожелаем". Без задници и цици в клипа този път, но със сняг - толкова, че да се чудим какво да го правим, и сценарий копиран от Снежанка. Sophie Tellier, днес танцьорка и хореограф, работи с Mylène от клипа Libertine и я учи на изкуството на движенията. Както и в пеенето, тя показва забележителна промяна и талант за обучение. Край на неумелите жестове и голямo кво-да-е. Игралното изкуство явно ѝ се удава. Sophie Tellier участва в клиповете и свидетелствува днес за случващите се тогава промени: изключителен стремеж към прецизност, фамилиарна обстановка (поради ограничения бюджет Laurent за сцената с ваната в Libertine използва секретарките по продукцията - голи, естествено !) Mylène е стъпила здраво на земята, прави това, което Laurent иска от нея, Laurent се вслушва в това, което Mylène предлага, доверието м/у двамата е пълно и отговаря на случващото се пред камерата или в студиото.
2/ Sans contrefaçon излиза в края на 1987, предвещавайки 2-ри албум.

Image

Песента се излюпва за 40 мин. в една вила наета в Южна Франциия, след като Mylène et Laurent са приели предизвикателството на една позната да сътворят песен рекордно бързо.

Image

Травеститство, смесване на жанрове, премислен и асоциативно вулгарен текст на фона на ледено рафиниирана презентация. Гей-общността ( педераската дружинка - бел.м.) единодушно гласува за новата си приятелка. Същата формула - клип със сценарий (този път по Пинокио), Mylène е размятана във всички посоки и с явно удоволствие от страна на Laurent , който я използва за да проектира чрез нея всичките си фантазии.
Промоционалната активност се разрежда тъя като търсения ефект започва да действа. Mylène et Bertrand могат да започнат да подбират и си позволяват да приемат участие само в престижни предавания. Облекчение за госпожицата, която мечтае да ги отхвърли напълно. За клипа е поканена швейцарската хумористка Zouc, специалистка в психо-скечове. Обстановката по време на снимките трябва да е била истерична, с персонажи Zouc - вещицата циганка и Mylène - оживяваща марионетка.
3/ Ainsi soit je: Излиза 2-рия албум, истинска бомба, надминава милион продажби. Bertrand Lepage върти промотирането на пълен режим и огромна публика откликва. Mylène апострофира, изкушава но и шокира.
Denisot (следващите имена са на водещи в тв) ѝ предлага ролята на водещ в « Mon Zénith à moi » по Canal +, тя кани множество артисти, м/у които скъпата ѝ Zouc - диалозите м/у двете сами по себе си струват теглото им във фъстъци :), отговаря на въпросите държейки на колене едно шимпанзе, снима Denisot по време на предаването, поставяйки го в неудобно положение. След като е била насочвана явно по отношение на съдържанието на предаването, тя се възползва пускайки непоносими картини на обезглавявания и разчленявания. Очакващия изобличаване и порицаване на насилието Denisot е явно стреснат, видимо пребледнял когато тя му обяснява че "открива известно удоволствие да наблюдава тези кадри, не садистично, но почти..."
4/ Клип Ainsi soit je: казашки поврат в стила - от разюздана пищност в тотална опростеност на визуалното. Клипа е един каталог на обсесиите на ЛБ: сърнички, бухал, сняг, удавяне и много поезия. Mylène Farmer балансира с истинска деликатност добре изпипан текст и soft меланхолични кадри. Готова за финална атака.

Image

5/ Pourvu qu'elles soient douces: Що пък да не изтрепем рибата заедно ? 20 минутен клип! стотици статисти, естествени декори, 625 000€ за една ода на аналния секс изпратена на първото място в класациите от 35 000 продажби на седмица декември 1988 г., за общо над 1 000 000.
Дечицата от междучасията определено обогатяват познанията си по сексуална култура и двойката МФ-ЛБ успява да завладее хиляди невинни съзнания с кадрите на задници, цици, пияни курви, разгонени *(употребената дума е надървени)* войници, извратена кама-сутра, женски бой в калта, момиче взето за момче, цял каталог от ексцесии. И освен това е добре направено, звука е убиец, радиата поддават, последвани от телевизиите, и в целия този хаос Mylène успява да остане елегантна.

Image
Как се създава легенда: кал, задници и други шокиращи неща.

Image

Много инвестирани пари, главно от собствените им (МФ и ЛБ) джобове. Но пари почват и да прииждат, политиката Farmer-Boutonnat се настанява трайно - играе се, печели се или се губи  За по-сигурно, а и за да си осигурят финансово удобство те основават 2 фирми за недв. имоти и издателска къща. Целта? Освобождаване от прищевките и настроенията на външни продуценти и контрол в/у това което искат. Издателската къща (не основаната от тях, а Polydor) се озовава в положението на прост разпространител. Ако нещата са наред, всичко остава за тях. А иначе ? Ползата отново е у тях. Развързани ръце. Това е което искат и двамата, правило в сила и днес. Относно текстовете, девойката доказва таланта си със чувство за римата, сериозен речников запас и умения в кръстосаната рима, твърде редки за съвремието.
В своята приспивна песен пораздута с poppers *(това са едни ... лекарства :))* тя съумява да включи думите mec, oblique, lubrique, maman, revers, pervers, oreillers, kamasutra, pantalon, fesses, foutre, dos и да вплете всичко с една рима на "culer" , разбира се само колкото да се достигне до разбиране на сюжета в дълбочина :) :)
В промотирането Farmer вече може да избира само от най-доброто, и налага една рафинирана, в същото време провокативна репутация. Прекарва цялото предаване "Никъде другаде " хвърляйки погледи към водещия Antoine de Caune, като в един момент отронва директно че маймуната ѝ е в пълна полова зрелост. И вторачена в погледа на de Caune - "..и има нужда от пример" ... водещия е явно смутен, а продуцента е на 7-мото небе: Farmer не се появява често по телевизията, но пък е добър клиент.
Тези 5 етапа затвърдяват едно поп явление, което разсича (статуквото - бел.м.) с различността си. Всичко или почти е казано или направено за да бъде създаден един мит: месиянски труд (областите, в които двамата са първите направили това или използвали онова, са неизброими), неповторимо умение за визуална постановка, истински поетичен талант, предизвикващ критиката поради следващия го притеснителен търговски успех. Раздвоението на полученото произведение - артистично или меркантилно, ще бъде анализирано до безкрай. Самия персонаж на певицата е предизвикателен: външност на дребен, напудрен благородник прикрива млада жена с несломима воля. Медиите са респектирани, но се хващат на хорото: Farmer прави каквото реши тя. Приема журналисти в апартамент на луксозния хотел George V, самата тя в полусянка, на учтиво разстояние от тях. Всички я намират очарователна и дистанцирана едновременно. Всъщност такава каквато е. Никой не остава безразличен.
Тя получава наградата Victoire de la musique за 1988 г. от ръцете на Alain Souchon и благодари единствено на публиката, обявявайки се за доволна но тъжна. Преди на сл. ден да каже в интервю: "Това което видях зад кулисите ме отврати. Това е победа не на музиката, а на лицемерието, тези хора всичките се мразят един-друг." Първият ѝ и последен път за тази награда. Когато 2004 г получава наградата за най-добра изпълнителка за последните 20 год., водещият Nagui се озовава пред камерата с изпратена от нея телеграма, която да бъде прочетена в ефир - " Mylène Farmer не е с нас тук и ни моли да припомним, че последния ѝ сингъл се нарича Fuck them all" Могло е да се каже и малко по-деликатно ;)
Тези 5 стъпки могат да бъдат оприличени на 5 шамара, зашлевени за рекордно време, следва изпитанието на сцената. За което специалистите не биха заложили и копейка в/у тъничкия ѝ гласец и ръста и от 1м 67. В медиатичното задкулисие се хихика злобновато в очакване да се провали с гръм и трясък, тъй като, изпълнена със скромност, излязлата от ада червенокоска е обявила 2 седмици в Спортната палата на Париж (5000 места все пак...) и монументално турне в множество френски градове, както и в Брюксел. Обявявайки предварително, че спектакъла ще бъде един и същ навсякъде, без съкращения и половинчатост. Самата тя казва: "Повечето хора от занаята са убедени, че качвайки се на сцената, аз слагам глава на гилотината. Ще направя всичко, което е във властта ми за да докажа че грешат, но при все това ми е и забавно да кръстосам шпага с тях."
Симпатично отношение м/у колеги. До такава степен, че нейното близко обкръжение и няколкото артисти, които я харесват, купуват една цяла страница в Libération за да публикуват тази проста фраза : "Mylène, тези които те обичат, те поздравяват" *(- асоц. с поздрава на гладиаторите към Цезар -б.м.)*

Image

Mylène et Laurent тайно подготвят концерт предварително набеден за последен, макар всъщност да е първи. Ще употребят всяка идея от тяхната вселена, всеки елемент от досегашното си творчество и ще ги пресътворят на живо. Тя спира да пуши, взима интензивни курсове по пеене, наема съветник по диетите, фитвес треньор, всичко от-до. Наясно със слабостите си, работи върху тях, докато се превърнат в предимства.
Първата сцена на Farmer, Тour 89, ще остави многобройната публика в състояние на шок и ще задави пресата с негативните пророчества. Тънкото гласче се справя отлично със сцената, разбира се мощно усилено технически, но непроменено, на живо, въпреки всичко. Леки проблеми с напасването и малко блуждаещ тембър са единствени признаци за дебют. Всичко останало е като за спектакъл след 20-год. кариера. Уроците по пеене са препоръчали техника, която ще ѝ служи занапред в певческата кариера и разликата е впечатляваща звуково: най-добър резултат се получава наслагвайки глас и тембър в/у дишането. То вече служи не само за поддържане на вокалната мощност чрез диафрагмата, но и да излъчва звука като такъв. Техника взискателна, изтощителна и особено съсипваща гласните струни.
Но както и в хореографиите, редуването на игра (в смисъл театрална) и искреност, необходими за сцената, тя показва удивителната способност да ги обедини в едно.

Image

Постановката, на моменти доста напомпана (пресилена) не измества очевидното: тази жена притежава харизматичност и сценичен инстинкт, тоест основното, това, което не се научава.

Image

Даже екипът ѝ е учуден от лекотата на подхода ѝ към сцената, към способността ѝ да завърже диалог с хората, дошли да я видят, в противовес с образа, наложен от пресата, който набляга на студенина и дистанцираност. Запитана за впечатленията ѝ сред първия спектакъл в Sainte Etiennе : "Имах усещането, че изливам самата себе си (в текста - повръщам). Което само по себе си не бе неприятно" . В света на Mylène всичко в крайна сметка е просто.

Image

Тази първа сценична изява, колкото и изключителна да е, Mylène e все още относително резервирана, на моменти като стресирана от отклика на публиката: тя почти не говори, контакта се осъществява изцяло през музиката. Тя е като няма. В последствие промяната е огромна: 7 год. по-късно, завърнала се от Щатите възстановена и неотразима в искрящата си тридесетгодишнина, тя се хвърля в едно напълно завършено турне, позволявайки си да излиза от уточнения до милиметър сценарий - повтаряне на припевите с участие на публиката, кратки разговорни интерлюдии, използването на неизбежните при едно live представление (не-)волни грешки - като един смъкващ се панталон който ѝ пазвалява буквално да запали 8000 души люшкащи се м/у транс и възхита, подмятайки "Вдигам или свалям ?" След възторжен отговор от залата : "Ще го махна!" с кратък смях, губещ се в акламанциите. Малко по-късно на същия концерт скача сред публиката използвайки рамената на един бодигард и подава ръце на целия първи ред, който от своя страна е не знае на кой свят е.
Сцената се превръща в Светия Граал на Mylène Farmer, нейният отговор за смисъла на живота. Там тя понякога и плаче, което предизвиква доста спорове (сред публика и критика). Снимки, полу-откраднати от зад кулисите показват явно, че девойката не преиграва - тя е наистина в емоционален срив. Това не са (понякога добре) имитираните плачове на Michael jackson или Madonna, слюнка в ъгълчето на устата и по микрофона, тя трепери цялата, гласа ѝ заглъхва и се губи. Ще обяснява по-късно, че собствените ѝ думи, понесени като ехо от хиляди гласове пред нея, погледите, знаците, са моменти които въздействат над всякакви граници на поносимост. Вложените енергия и надежди срещат извън-пропорционална и извън-поносима емпатия от страна на публиката. Първите дати тя се сдържа, никаква емоция не излиза. По-нататък един приятел певец - а има доста малко такива - една вечер ѝ задава въпрос: "За кого всъщност пееш ?" Тя отговаря - " За себе си". Той ѝ разкрива едно друго виждане, запазено и да днес, отговаряйки ѝ - "А аз пея за тях" Просветление.
Сцената става нейна привилегирована връзка, там тя си позволава всичко, и най-вече искреност и доверие. Тази динамичност и това разбиране няма да бъдат опровергани. Тя е намерила своето място. И ако цитираме Karen Blixen, на сцената тя е точно там, където трябва да бъде.

Image
с Bertrand, Tour 89: всичко е хаос

Турнето завършва с 2 дати в Bercy, декември 1989. Laurent ги използва за да заснеме всичко с маниакално и предвестническо старание. Никакво видео, само 35 мм. Някои сцени ца заснети без публика, за да се използват планове (ъгли) невъзможни при пълна зала. Стигайки до там да се фокусира един жест, един поглед. Концерт, заснет като никой друг, очевидно.
Един клип, « Allan » е също извлечен от концерта. Повод за Boutonnat и Farmer да разрушат изцяло декорите от спектакъла с огнепръскачка и динамит ! На ръба между триумф, естетизъм и нихилизъм.
Bertrand Lepage става неуправляем и тя се разделя с него 1990 г. Самият той ще потвърди човечността на своето екс-протеже, което прави усилието да му обясни неизбежността на раздялата и да му изпрати следните няколко думи - " Ако имаш нужда от мен, аз съм тук." Той се самоубива, болен и неутешим 1998 г. Thierry Suc, който им сътрудничи от 1988 поема щафетата и я държи до сега.

Image

User avatar
Marie-Helene
Site Admin
Posts: 30
Joined: Sun Sep 15, 2013 1:48 pm

Re: Mylène Farmer: клиничен случай

Post by Marie-Helene » Sun Dec 20, 2015 1:56 am

По-нататък ?

Завоят към 90-те се оказва препъни-камък за нейните колеги, на нея не ѝ пука, хвърля на масата Désenchantée заливайки пазара веднъж завинаги. Повече от 2 милиона продадени сингъла, почти 2 милиона също за албума « L'autre » , 1991г. Най-излъчваното парче по френските радиа за 2 години напред, най-излъчвания клип по телевизиите. Химн. Неволно песента предизвиква силен резонанс в една Франция, изтощена от годините "Митеран" Клип отново "А ла Boutonnаt" Синглите следват един след друг и дозачукват пирона, подкрепени от клипове made in Laurent: Regrets c Jean-Louis Murat, Je t'aime mélancolie, Beyond my control, цензуриран за показване на насилие и разрешен за излъчване само след полунощ.

Image
снимка от клипа Désenchantée с ироничния текст - Farmer и борбата против пушенето - печелившето дуо

Повторяемостта на успеха става автоматична, на медиите почва да им идва до гуша от адския дует.
1991 г. рецепциониста на продуцентската ѝ къща е застрелян от побъркан фен, който иска среща с нея. След портиера, фена се качва на етажа, но там е обхванат от паника и оръжието му засича. Касапницата е избягната за малко.

Image

Farmer, с музиката си в която жестокостта и насилието няма нужда да бъдат дълго търсени, е съсипана. Тя се свързва със семейството на загиналия и предоставя помощ на вдовицата му. Но за нея часът е ударил: пълно оттегляне. Тя повече няма да се изрази (публично) освен чрез песен, клип или на сцена. Постигнала е първоначалната си цел - да бъде свободна и да няма нужда от посредници-разпространители благодарение на огромната си публика. Но заплатената цена се явява пред нея в цялата си студенина

Giorgino: айсберг право напред !

Точно в този "идеален" контекст мечтата на Laurent Boutonnat е сложена на работната маса: Giorgino - първият му дългометражен филм. В случая "дългометражен" се явява евфемизъм - повече от 3 часа лудост, лудници, сняг, лед, беззъби старци и старици, луди, въргалящи се в екскрементите си, вълци-символи, изкуфели селяни, красив, но туберкурлозен младеж, аутистка, сучеща от гърдата на бавачката си, удавени сирачета и всичко, както ви хареса, дами и господа! Една история, писана от него повече от 10 години. Farmer е във второстепенна роля, имаща при все това известен апломб - аутистката. Композицията е била явно доста трудоемка. Кастинг - впечатляващ (Jean-Pierre Aumont, Joss Ackland, Louise Fletcher, Frances Barber, Albert Dupontel... и един новодошъл, справил се с чест - Jeff Dahlgren - пънк музикант от Щатите.) 6 месеца снимки, 80.000.000 франка, инвестирани от части от двамата съучастници. И взаимоотношенията в тандема, които по време на снимките започват да се разяждат.

Image

Техниците по продукцията свидетелстват по-късно за изострена и невротизирана атмосфера, с един полудял Boutonnat, една Farmer (отново) онемяла и изцяло подчинена на волята на своя ментор. Връзката им няма да оцелее, а динамичната им креативност ще се отърве на косъм.

Image
Octobre 1994, пред-премиера на Giorgino : щастието се чете по лицето

Laurent Boutonnat казва 1993 г. "Ще платим всичко това много скъпо, не може безнаказано да се рисува с черното толкова дълго. Пророчески думи, но той не си дава сметка, че момента е настъпил.
Тъй като отсъждането е - безмилостен провал. Но както всичко което правят, далеч не надребно. Провал огромен - 60 000 посещения за цяла Франция. Едно нищо. Освен финансовите загуби, които сериозно подриват резервите им, критиката се развихря. Часът на отмъщението е ударил. Farmer не рломеня нищо, осигурява едно минимално промотиране от лоялност и в крайна сметка изтощена и психологически на парцали, се изнизва в Щатите. Анонимността я успокоява, обезцветява косите си, изкарва книжка, открива слънцето и отстъпва за поглед отстрани на тази своя невероятна и чудовищна кариера. За човек искащ да продължи да съществува - успешно. През това време Laurent затъва в депресия и изкупува всички права върху филма си, за да го скрие от поглед за доста години напред.

Image
Los Angeles après Giorgino: blonde cherche sortie de secours

Да се каже, че Giorgino е лош филм би било нечестно. Неуспехът му се дължи на прост детайл - обсебилата автора му мания към черното, лудостта, гнусното. Дали се харесва или не, искреността на тандема вече не стои под съмнение: достигнали са пълна наситеност на това, което могат да покажат. Филмът е протяжно-съзерцателен, подхващащ по списък всичко, което Laurent Boutonnat обожава, подкрепено от маниакално старание при всеки кадър, както и ппри озвучаването.
Но освен това Laurent Boutonnat се вдълбава в творбата си, загубвайки всякакъв досег с реалността. Той се дави в меандрите на историята си както децата се удавят в блатото от филма. Черно, черно, черно, всичко е отчайващо.
Днес за Giorgino се говори с по-умерени думи, даже ласкателни. Mylène от своя страна никога не оттегля поддръжката си за Laurent и филма му. Понася провала му навремето както понася превръщането му в култов филм днес. Ограничавайки се с единствен коментар, в момента на излизането на "ужасното отроче" на DVD в 2007г.: "... смущаващ филм, без съмнение останал неразбран при излизането си... , аз, във всеки случай с удоволствие участвах в правенето му и го харесвам."

A quoi je sers...?

Image
Anamorphosée avec Herb Ritts: on efface tout et on recommence

За нея периода в Щатите е един ренесанс. Там живее с Jeff Dahlgren. Laurent се присъединява, травматизиран, но машината трябва да заработи отново. Албума « Аnamorphosée », един от най-добрите, произлиза точно от този личностен крах на двамата творци и от необходимостта от разкриване на нови хоризонти.
Професионалните отношения са съвсем чистосърдечни, но всъщност и двамата са вътрешно съсипани от тези слети, общи 10 години. Farmer започва бродерии в/у разбитото уравнение *(на отношенията им)* и като резултат произлизат едни от най-хубавите ѝ текстове.

следват куплети от Optimitique-moi, Mylène s'en fout, Rêver, Comme j'ai mal

Mon aquarium
C'est pas du barnum
J'vois tes grand airs
De diamantaire
T'as plus de mystère
Comme tu as changé
T'es pas plus beau vu de haut
Moi comme j't'aimais
Tu f'sais la planche sur le dos
Voir ton île

Des améthystes
Mylène s'en fout
L'éclat du chic
Mylène s'en fout
Le jade est un joyau bien plus doux
Au creux du nombril
Mylène nue en dessous

Moi mes splendeurs
Sont celles du coeur
Ta mode s'emmure
Le jade est pur
Son style perdure
Comme tu as changé
Ta poésie a pris l'eau
Viens comme tu es
Mais sans parure c'est plus chaud
Sur mon île


Даже говори за себе си, обявявйки че се завръща на мястото си - Et tournoie... *(любима песен !!!))*

J'perçois tes funérailles
Cerveau en bataille
Tu te veux liquide
Pantin translucide
Mais tu n'pourras rien changer
Côté sombre, c'est mon ombre
Dissoute dans l'éternité
Et l'astre est de cendre

Ton fantôme intérieur
Affronte tes heures
Assassin blotti
Ton pire ennemi
Tu veux t'expulser de toi
Mais ta vie fait envie
Ton fil tu l'aimes déjà
Et l'astre s'élève
Oh...

Mets ton âme de lumière
Et tournoie et tournoie
Mets ton habit de mystère
Et tournoie et tournoie
Sous ton âme la plainte amère
Panse la, donne-la
Mets ton âme de lumière

Dedans tout n'est que faille
Ton coeur de cristal
Se brise au moindre éclat
De rires et de larmes
Aux morts qu'importe les dés
Le soleil, ton emblème
Ne te sera dérobé
Que pour l'éternel
Oh...

Mets ton âme de lumière
Et tournoie et tournoie
Mets ton habit de mystère
Et tournoie et tournoie
Sous ton âme la plainte amère
Panse la, donne-la
Mets ton âme de lumière


Image
Pute et mondaine pour Ferrara

Колкото до началното заглавие, "California", то ѝ позволява да се заиграе с текст наситен с преобърнати идиоми made in USA, силогизми, игри на думи натоварени с двойно и тройно значение. И в допълнение да предложи клип заснет от Abel Ferrara, който клип прекрасно жонглира с двойната идентичност - курва и жена от висшето общество, изключително убедително изиграно от една Farmer в отлична форма.
Композициите, без една, са отново на Boutonnat, Mylène за първи път се включва със собствена музика. Но се отказва да прави повече клипове, и това чак до 2001 год.

Новата Mylène е на пътя на (р)еволюцията. Запознава се с будизма, преоткрива вътрешното си равновесие в Щатите, което я освобождава от публичния натиск на известността във Франция..

Image

Image

Динамиката на кариерата ѝ отново е осезателна и се проявява в блестящо и триумфално турне, последвало излизането на албума и надминало също милион продажби. Благосклонността на публика и медии е отново на линия.
Личния живот, както обикновено в сянка, понася жесток удар - в средата на турнето по-малкия ѝ брат Jean-Loup загива, блъснат от камион. Farmer поема грижите за племенницата си, това е всичко което знаем.
След края на турнето тя изчезва напълно, до следващото « Innamoramento » , 1999г. Отношенията с Laurent изглежда пропадат - 5 от композициите са нейни, сама се оправя с постановката на последварото турне - Mylenium Tour.

Image

Laurent присъства на една от датите в Bercy откъдето излиза впечатлен. Трябва да се каже, че тя не е играла на дребно - 20 милиона бюджет за 43 дати в 4 страни. Ясно е, че Mylène може да се справи и без него в продължаващата си кариера, но не желае това и задържа спирачката, докато Laurent пише за нова звезда песента Hasta Siempre и отново превзема класациите. Унижение: както е отказал да снима Mylène, в същия момент снима новата си страст Nathalie Cardone в един клип както само той умее. Избирателна камера... Продуцира албум за госпожицата, първи и последен. Когато интервюират Mylène за него, тя се ограничава с кратък отговор, затваряйки се като мида : " Laurent е свободен да прави каквото желае. Пожелавам им само да направят нещо различно." Очевидно мисли по същия начин, а госпожицата би я хапнала охотно за вечеря.

Je te rends ton amour

Image

В целия албум, втори най-успешен, прозира картината на един митологичен пъзел, на един разпадащ се образ, който отново изглежда заплашен от пропадане в бездната на мрачното, на чернотата. Интимно личното звучене на текстовете е станало пронизително, пищящо до жестокост в «je te rends ton amour». Тя поръчва клипа на François Hanss, помощник на Boutonnat. Ултранасилнически, профанизиращ, тази клип ѝ коства второ отлъчване - кървящо безнадежден, той е забранен за изръчване (по телевизиите, явно). Farmer, в присъщия си стил, без да се впечатлява, го издава на касета и прехвърля изцяло печалбите на борбата с/у AIDS. "Самата идея за цензура ме отблъсква, публиката е способна сама да решава какво иска да види и какво - не." Текста - един шедьовър от загадки и кодове ни прехвърля от творбите на Egon Schiele към деклариране на вечно проклятие, и като огледало, Boutonnat изправен с/у собтвеното си творение под истрия като скалпел поглед на музата си. Farmer заявява, че ако трябва да запази една единствена песен, ще бъде точно тази.

M'extraire du cadre
Ma vie suspendue
Je rêvais mieux
Je voyais l'âtre
Tous ces inconnus
Toi parmi eux

Toile
Fibre qui suinte
Des meurtrissures
Tu voyais l'âme
Mais j'ai vu ta main
Choisir Gauguin

Et je te rends ton amour
Redeviens les contours
Je te rends ton amour
C'est mon dernier recours
Je te rends ton amour
Au moins pour toujours
Redeviens les contours
"La femme nue debout"


M'extraire du cadre
La vie étriquée
D'une écorchée
J'ai cru la fable
D'un mortel aimé
Tu m'as trompé

Toi
Tu m'as laissé
Me compromettre
Je serai "l'Unique"
Pour des milliers d'yeux
un nu de maître

Et je te rends ton amour
Au moins pour toujours
Je te rends ton amour
Le mien est trop lourd
Et je te rends ton amour
C'est plus flagrant le jour
Ses couleurs se sont diluées
Et je reprends mon amour
Redeviens les contours
De mon seul maître : Egon Schiele et ...


Подкрепена за сетен път от личните си предпочитания и ... (текстовете ѝ са изпълнени с алюзии, заемки и препратки към стихове на Pierre Reverdy, Lanza del Vasto, Luc Dietriech, Francesco Alberoni, Primo Levy, Amélie Nothomb, Edgard Poe, Verlaine и много други), тя навлиза в подробности до степен да провокира визуализирането на почерка (съвсем реален при това) на Egon Schiele.

Image

Лишена от съучастието на Laurent, тя още един път го зашлевява - снима клипа по Optimistique-moi с режисьор Michael Haussmann.
Всичко това е много изпипано естетически и явно на високо ниво, но в личен план Mylène Farmer изглежда смачкана и близо до точка на скъсване.

Моето скромно занимание - да запълня отегчението

В този момент изскача Alizée и продуцирането на албума ѝ, за който ще се заговори и който ще влее още няколко милиона в сметките на тандема Farmer-Boutonnat. « Moi, Lolita» е с текст и музика композирани отдавна, но двойката знае, че за достоверност се нуждае от друг изпълнител (Mylène е попреминала възрастта за това парче). Това ще бъде младичката корсиканка забелязана в предаването Graine de Star на тв M6 като изпълнителка на парче на Axelle Red. Набелязана, под договор, пласирана. Историята се повтаря - взима се едно младо момиче, продуцира се изцяло, до най-малката ѝ проява в стил както винаги персонализиран (клипове, облекло, снимки..) и това предизвиква истинска мания *(заразяване - в текста)* Moi, Lolita е на първо място в класациите на доста страни, феноменален успех. Mylène и Laurent са открили начин да работят съвместно, който подновява отношенията им - работейки за другата им позволява да не се гледат в очите. Всичко това звучи добре, но създава впечатление на неестественост, особено в сравнение с досегашните продукции Farmer, много по-емоционално натоварени. Съвет на Mylène към протежето ѝ ? - "бъди искрена, това е поведение, което се отплаща." Alizée го изпълнява буквално - напуска ги след 2-ия албум, все така успешен като първия и все така изкуствен. Доволно радостна, Mylène продава на бившето си протеже авторските права и всичко свързано с тях за символичното 1 €. Нашите две тела с една душа се озовават отново едно с/у друго със същия обвързващ въпрос помежду им - Сега какво да правим ?
Един Best of албум, първия, успява да запълни малко тази неизвестност, както и да бие рекордите по продажби в тази област (повече от 1,5 милиона копия)
Mylène пробва международния пазар със Seal (Les mots) и Moby (Slipping away/crier la vie), несъмнени хитове, но някак вътрешната убедителност липсва. Професионална работа, но личния стил е в отстъпление. Парадокс: тя е достихнала такова ниво на известност, че продава даже с минимални усилия.
Но нещо ново се случва в живота на Mylène и това се чувства осезаемо в работата ѝ. Срещнала е Benoît Di Sabatino, продуцент и режисьор, красавец в стил Ларго Уинч, стават неразделни. Mylène Farmer щастлива - това променя всичко.

Image
снимка: в Елисейския дворец с Benoît: приличен дрес-код задължителен.

Всичко за сцената

В крайна сметка двамата ще се пробудят и ще преоткрият 2004 г. общото помежду си - вкусът към предизвикателство.
Гигантска сцена (Берси) за една премиера: нетранспортируем спектакъл. Албумът, стоящ в основата на този спектакъл, Avant que l'ombre..., за първи път смесва сюблимното с "ще мине". *( Не съм съгласен !!!)*
Parfois un manque de punch, de désir, d'appétit tout en soumettant un remarquable travail de production (les arrangements pour cordes sont un sommet du début à la fin) et un titre confession sinistre et vertigineux: Avant que l'ombre, en ouverture de l'album. Globalement, si l'on compare « Innamoramento » en 1999, saturé de fêlures, de doutes et de vieillissement craint, « Avant que l'ombre... » cinq ans plus tard offre à écouter des digressions sans fins sur l'amour, l'état amoureux, mais sans cette connotation morbide qui suivait la création Farmer jusque là. Elle y évoque ces « flux de tailles, un feu de failles » de façon assez osée, consacrant carrément un titre entier (porno-graphique) à... l'anulingus, comme quoi il n'est jamais trop tard pour explorer des thèmes franchement inabordables.
Тези отпечатващи се в съзнанието 13 дати, в изпълнената до пръсване зала Берси, са предтекст за всякакви лудости - а ние знаем че такива не липсват във въображаемия свят на двамата съучастници. Пресата е паднала от облаците, публиката, вече смес от фенове и обикновени почитатели, дошли от Франция, Европа и даже Русия, всичко съдейства за триумфален успех. Както и става.
Берси публикува на цяла страница в Libération радостното "Merci Mylène, Merci Laurent !" - освен че са осигурили невероятна реклама на залата, те завъртат оборотите на икономиката на целия квартал - хотели, ресторанти, транспорт - за 2 пълни седмици.

Image

Умопомрачителен финал с далата името си на албума песен, използващ като световна премиера огромна видна завеса падаща от корнизите на Берси за да представи алтернативно платно за образа на певицата, нейната сянка и думата "минало", прожектирани върху разпръскващите се капчици. Както ще напише един белгийски журналист в отзива си - "В този момент искрено си търкахме очите, вярвайки че сънуваме ".

Image

Останалата част от монументалния спектакъл, е от всичко по много и от всякакъв вид.
Farmer редува мегаломания с изчистеност, прескача от една игра в друга, от една изненада в друга, без ни най-малко задъхване. Пеенето ѝ е отлично, без задъхване, без фалшиви ноти, което редуцира хореографията. Публиката е като зашлевена, а тандема може да затвърди сценичната си репутация в/у фолмулираното от Laurent на пресконферецията желание: "идеята е да можем да правим всичко !" *(Достоевски ?)*

Image

Останалата част от монументалния спектакъл, е от всичко по много и от всякакъв вид.
Farmer редува мегаломания с изчистеност, прескача от една игра в друга, от една изненада в друга, без ни най-малко задъхване. Пеенето ѝ е отлично, без задъхване, без фалшиви ноти, което редуцира хореографията. Публиката е като зашлевена, а тандема може да затвърди сценичната си репутация в/у фолмулираното от Laurent на пресконферецията желание: "идеята е да мажем да правим всичко !" ((Достоевски ??? - от мен))
Като последствие от тази „идея" звука е трепач (ниските честоти-- тонколоните -- са скрити под трибуните и звуковата проекция --усещане-- се върти около зрителя, на кaквото и място да е той в залата) светлините са изобилни, впечатлението от тях е с търсени ефекти, самите те великолепни и също обхващащи цялото пространство на залата. С този непреносим Bercy, Farmer и Boutonnat изразително налагат убедителен артистичен стил дублиран от плодородното поле за съвместна изява на креативността им под девиза : всичко и още повече за сцената.
Те вече са постигнали всичко в песента, област, която знаят как да експлоатират, но изненадата става все по-трудна за сътворяване. В студиото те са затиснати от дълъг и ограничаващ списък с изисквания: очакващата публика се е разраснала твърде много. Това е обичайния проблем когато успеха ви хваща в капана си : опитайте нещо авангардистко и ще ви кажат, че му липсва магията на предните. Композирайте това което можете най-добре - казват - тъпчете на място. Всички артисти имащи общата черта (много) голям търговски успех, без значение жанр или епоха, реагират по сходен начин: заеманото (високо) място, престиж, е показателно единствено с риска да бъде загубено. В такъв случай опитвате да дадете на тези, които ви обичат това, което те очакват от вас.
Farmer et Boutonnat предлагат принципно различен подход. Вместо да забравят постиженията си, постигнати с рисково поведение, те ги пренасят,барабар с поведението, от студиото на сцената. Концертите предлагат необятни възможности, както в творческата работа по подготовката, така и в едно изключително представление: в тяхното положение (МФ + ЛБ) публиката е до такава степен многобройна, че те могат да стъпят там, където никой във Франция не е посмял или поне не е имал възможностите да иде.
Поука: всичките им колеги се източват да видят това гигантско непреносимо шоу, за което толкова се говори. Chamfort и Daho са възхитени, Muse иска същото, Zazie преглъща мъчително, и т.н., всички знаменитости по реда си. Качеството на работата им затвърждава международно високо реноме, ценено като референция в професионалния свят. Още един (от многото) парадокси.

Image

Любопитна подробност: Farmer, която никога не е била стисната за оригиналности, държи твърдо да сподели с публиката новото си маниакално увлечение - работата на режисьора Alain Escalle. Чийто филм се прожектира на огромен екран, спускащ се от тавана, за половин час преди спектакъла. „Приказки от един плаващ свят" - 30 минути езотерика и азиатщини, от които публиката добронамерено се опитва да схване нещо... алегории в/у Хирошима, картини на разрушения, последвани от епизоди на съзерцание с излегнали се гейши дрънкащи на цитри. Залата търпи, от време на време някой се провиква „Mylène, сменѝ канала !" и всички се смеят, преди да продължат тези наистина особени истории.
Mylène обаче е до такава степен запленена, че лично обявява програмата, преди началото ѝ : “Открих творбата на Alain Escalle и искам да я споделя с вас. Преди сянката да ... MF“
Интересен момент, който подпечатва невероятната близост - включително и в хумора - която свързва огромната публика и нейната обожавана певица в моменти на релакс.

По-бързо от музиката: трябва ти време

Image

Farmer изчезва пак за 4 (!) години. Научаваме за нея отново в 2008 г. с албума «Point de suture ». Начало на зарастване на раните, или обещание, че такова няма, не е ясно, текста е с двойствен смисъл. Текста е породен от филма Carlito's way, в чийто край Pacino с приглушен глас казва : „Всички шевове на тоя свят няма да могат да ме закърпят“. Едноименната песен е една от най-хубавите ѝ *(И за мен, особено!)* Обложката, мрачна колкото си иска, е работа на японския артист (фотограф) Atsushi Tani, и представя рижа кукла с множество шевове обградена от хирургически инструменти. Farmer се показва в гръб, с татуировка на зашита рана чиято форма на иврит означава „По волята на Бог“
Звуковия формат на места не е особено убедителен, някои заглавия са на границата (« réveiller le monde ») ако става дума за аранжировка. Едно изключително (Point de suture), едно изкусително и мъчително извънземно (Dégénération). Накратко, прекрасното съжителствува с посредственото. При все това феновете са доволни, широката публика оценява, и всички знаят, че това ще придобие форма в спектакъл.

Image

* (На фр. - придобие форма има значение на - придобие по-добра форма :)) (аз намирам този албум не само за не-посредствен, а за изключителен, колкото и да ми е трудно да ги класирам - албумите на МФ - този ми е в 3-ката)*
Защото албума е отново създаден за сцената и гигантското турне, което го следва в 2009г. Турне, по време на което Тя отново достига съвършенството. Stade de France, закрити зали, руски или швейцарски стадиони, Тя пълни и очарова всичко...

Image

Image

Цяла концепция е изградена около Transi, реалистична скулптура олицетворяваща преминаването отживота към смъртта. Постановката е без мъртво време (игра на думи, която в случая е разбираема и на бг.:), свързваща монументалност и интимност, отработен глас, всичко отново е най-висока класа
Пресата започва да се показва по-малко злобна, и дълголетността на феномена определено е от значение. Mylène остарява - впрочем по-скоро добре - и начева 50-така.
Ритъма се ускорява по впечатляващ начин. Farmer започва да показва признаци на паника пред изтичащото време и удвоява усилия за да го застигне, напразно.

Image

По-малко от година след концертите, 2010 г., изненада. Загрижена да изстреля всички патрони и разбира се без да се ограничата за каквото и да било, тя вади нов албум, « Bleu noir »
Без Laurent Boutonnat за първи път, но и без взаимни цупения. Договорка.
Качеството на работата е забележително. *(за работата съм съгласен, за резултата - не особено)*
Сътрудничество с Moby, Redone и Archives. Едно хитово и резултатно парче « Oui mais... non » но все пак звучащо изкуствено, което прикрива един нежен албум, много изчистен и опростен в текстово отношение. « Bleu noir », « Leila », « Diabolique mon ange », « Toi l'amour », « Мoi je veux », « М'effondre » представляват истински постижения, които, без да притежават изразителността на Бутоннат и неговата сграбчваща емоционалност, заслужават внимателно прослушване. Още повече това са песни с доста различен аранжимент от неговия. *(ЛБ определено няма славата на добър аранжьор, даже на собствената си музика. Той е по-скоро „мелодист“ - това от мен)*
Това, което този албум губи като яснота и изчистеност, го печели под формата на по-силна модерност и отрезвяване.

Никаква почивка, втория Вest of излиза през 2011, позволявайки на дуото да извади наяве 2 нови песни - Du temps et Sois moi (be me).
И ако първа все пак е приемлива (качеството на композицията компенсира останалото), то втората е явно в зоната на кво-да-е-то, което е доста обезпокоително. Mylène, разбира се, подминава безгрижно. Заглавието, което стои най-зле в цялата ѝ кариера, с един Boutonnat прехласнат пред 2 ноти за клаксон.

Нов студиен албум 2012г. : Monkey Me. Което би могло да се преведе както като „Омаймунен/а“ (-тук може и по-добре да се преведе - опитайте - « Singe-moi ») , така и като „Маймуната в мен“ „Животното в мен“
Връщане към наситено-емоционалните концепции : Нейния капуцин ЕТ умира 2011 г. и това се усеща във всички текстове на албума, въпреки че от друга страна времето, което отминава се превръща в задушаваща обсесия. Наравно с аранжименти, този път преднамерено vintage, смесващи старо и ново, публиката получава и текстове, отново старателно премислени по значително по-сериозни теми (от Bleu Noir вероятно)
Един успешен, без да е революционен албум, но за щастие много далеч над Sois moi (be me).

Image

Timeless 2013 e името за концерта, предвиден за есента. 39 дати продадени за по-малко от седмица. (Над 150 000 билета само в първите 2 часа !)
Mylène Farmer нaвършва 52 ans.

Avant que l'ombre...: заключение

Image

В крайна сметка Mylène Farmer изгражда изключителна и неповторена кариера що се отнася до всеобхватността на успеха ѝ. Който определено не е бил предвиден. Постиженията ѝ са се натрупали да такава степен, че днес са практически училищен пример. И това да беше само, щеше да е вече впечатляващо. Но и артистичнкото съдържание на този успех, съдържащо истински шедьоври и неповторим стил, създаден от нищото, допълнително подчертават творческия ѝ път, оставил ярка следа във времето
Нейният неизбежен залез със сигурност ще предизвика най-малкото поглед назад, който поглед да позволи поставянето в перспектива на невероятното съчетание от труд и успех
Обратно на клишетата, които редовно ѝ пришиват, тя отдавна не работи за пари. Никаква материална нужда, която да не е била удовлетворена, и парадоксално, Farmer не излиза от една точно определена реалност. Тази анонимност, която тя ревниво пази, живеейки в чужбина, там където никой не я познава, е гарант за душевното ѝ здраве и за тази ѝ способност да регенерира, позволила ѝ да откъсне, и то с много, всички останали с продължителността на творческия си път.
Тя успява да управлява, да осмисли, да не приема никога по подразбиране, и да подхранва едновременно това, което ще бъде винаги абсолютен връх в живота на един артист - уважението на публиката. Защото независимо дали е обожавана или мразена, рижата певица е успяла да надмогне всички превратности на съдбата без да загуби своята аудитория, отнасяйки се към нея с такова непоколебимо уважение което просто внушава възхитата ни. Гафовете са редки, тя лети от успех към успех. Прекалено, може би, озовавайки се понякога в прекалено отеснели дрехи, както много мило казва самата тя.
Никой не знае дали тя ще продължи. Можем да се надяваме, че не, че няма да направи стъпката, която ще е в повече. Или че да, че ще вложи тази своя изключителна артистичност в едно по-интимно турне, в малки зали, изпълнявайки малко познати, не-хитови песни, заслужаващи да стигнат до аудиторията. Farmer притежава артистичността, която ще ѝ позволи да остарее повече от елегантно. Което ще бъде върховния успех. Този, в преследването на който всички останали от нейната гилдия, или почти, са се провалили.
При такива достижения, съчетаване на поезия и вариете, на истински поетичен талант и популярност, провокативност и финес, винаги досега избягваща вулгарността, риска от погрешна стъпка е голям.
Защото Ахилесовата ѝ пета, доказана стотици пъти, и която е допринесла за славата ѝ, би могла и да я срине: нейната неспособност да премълчи това което я ужасява. И днес, това, за което става дума е остаряването.
При всичко това, на където и да се запъти, Mylène Farmer със сигурност ще е осъществила това, което заяви през 1989 г.:

«« Не искам да бъда от тези, които хората харесват, а от тези за които си спомнят! »».


Благодарности от автора:
На сайта http://www.mylene.net за ценното им съдействие за снимките в тази хроника и фактологическите им ресурси, позволяващи да се провери дата или число за бюджет с един само клик
Голямо брагодаря на Clément (Woodstock), който спонтанно внесе в тази хроника прецизните ( и енциклопедични) познания за Mylène Farmer et и нейния път досега.
Заб.: поясненията *(--)* - мои (Т)


Препоръки:
За слушане и гледане

Première période (84-87):
Maman a tort http://www.youtube.com/watch?v=-W5UtgHK5bU
Plus grandir http://www.youtube.com/watch?v=Mi7xDBtyXQA
Libertine http://www.youtube.com/watch?v=9lqA_tod6qs
Tristana http://www.youtube.com/watch?v=QlTco8Yg1cY

Deuxième période (87-93):
Sans contrefaçon http://www.youtube.com/watch?v=d03wJOgoq1k
Ainsi soit je http://www.youtube.com/watch?v=d4tc05NKYmU
Pourvu qu'elles soient douces http://www.youtube.com/watch?v=VpDwy1qBeeg
Sans logique http://www.youtube.com/watch?v=CokOcBAjLEM
A quoi je sers... http://www.youtube.com/watch?v=uiyj0DOWL0Y
Désenchantée http://www.youtube.com/watch?v=RUQZZW2GrAA
Regrets http://www.youtube.com/watch?v=RhBE4z8XYCU
Je t'aime mélancolie http://www.youtube.com/watch?v=nT5deeGfC8o
Beyond my control http://www.youtube.com/watch?v=x1mdhSKYU7Y
Que mon coeur lâche http://www.youtube.com/watch?v=RG7DxFdbqxw

Troisième période (95-2000)
California http://www.universalmusic.fr/mylene-far ... ifornia-1/
Xxl http://www.youtube.com/watch?v=5Ezp4NaA0xA
L'instant X http://www.wat.tv/video/mylene-farmer-l ... i32h_.html
Comme j'ai mal http://www.youtube.com/watch?v=_DXBpxsCjhk
L'âme stram gram http://www.wat.tv/video/mylene-farmer-a ... gmcz_.html
Je te rends ton amour http://www.youtube.com/watch?v=w5rwVEHweTg
Optimistique-moi http://www.youtube.com/watch?v=QGwsGcCP05Q

Quatrième période (2000-2013)
Les mots http://www.youtube.com/watch?v=b1oDMZX0cZM
Pardonne-moi http://www.youtube.com/watch?v=NO17iO7uTBQ
Fuck them all http://www.youtube.com/watch?v=Dd1GIh4QAsk
Avant que l'ombre... live http://www.youtube.com/watch?v=xtt0hWOIMzc
The Farmer project http://www.youtube.com/watch?v=xtt0hWOIMzc
Leila http://www.youtube.com/watch?v=_6yS104Ew4I
Lonely Lisa http://www.youtube.com/watch?v=l2-t78X0M40
Du temps http://www.youtube.com/watch?v=x_THOAo2RJg
A l'ombre http://www.youtube.com/watch?v=4VH7Eg5LJpc

Неособено познати песни:

Première période (84-87)
Au bout de la nuit, Greta, Chloé

Deuxième période (87-93)
L'horloge (live), Dernier sourire, Agnus Deï, L'autre..., Mylène is calling

Troisième période (93-2000)
Vertige, Eaunanisme, Mylène s'en fout, Laisse le vent emporter tout
Et si vieillir m'était conté, Pas le temps de vivre, Méfie-toi, Consentement,
Effets secondaires, Innamoramento

Quatrième période (2000-2013)
Pardonne-moi
Redonne-moi
Porno-graphique
Aime
Nobody knows
Point de suture
Moi je veux
Leila
M'effondre
Elle a dit
Monkey me
Tu ne le dis pas
Quand

Post Reply