Като няма риба, и рака е риба

песни, интервюта, статии
Post Reply
Тони
Posts: 209
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Като няма риба, и рака е риба

Post by Тони » Tue Jul 05, 2016 12:37 am

Един анализ копиран от mylene.net

Paradis Inanimé (album Point de suture)

Безжинен рай - Смъртта ѝ отива Така добре

Dans mes draps de chrysanthèmes
L’aube peine à me glisser
Doucement son requiem
Ses poèmes adorés

Dans mon lit, là, de granit
Je décompose ma vie
Délits, désirs illicites
L’espoir, le rien et l’ennui

Mais pour toujours
Pour l’amour de moi
Laissez-moi mon…

Emmarbrée dans ce lit-stèle
Je ne lirai rien ce soir
Ne parlerai plus, rien de tel
Que s’endormir dans les draps
Du noir

C’est le sombre, l’outre-tombe
C’est le monde qui s’éteint
L’épitaphe aura l’audace
De répondre à mon chagrin

Paradis inanimé
Long sommeil, lovée
Paradis abandonné
Sous la lune, m’allonger
Paradis artificiel
Délétère, moi délaissée
Et mourir d’être mortelle
Mourir d’être aimée

Paradis inanimé (2008)
Текст: Mylène Farmer

Музиката е, при появата на тази песен, която изпъква на преден план, отчетливото ѝ рок (или поп-рок) звучене в сравнение с останалите заглавия от албума Point de Suture. Това звучене което подтиква феновете да изтъкват с удовлетворение едно забелязано завръщане към музиката от албума Anamorphosée. Плътен, нисък вокал при куплетите, следван от мелодия, извисяваща се при рефрена (припева).
При все това би било жалко да се подмине текста на Mylène.

Смъртта е темата на тази песен. Смъртта, тематично постоянно възвръщащата се в творбите на Mylène. Paradis Inanimé разкрива, че Mylène еволюира в подхода си към тази тема, текстът бивайки дълбоко различен от от усещанията предавани ни при четене на текстовете ѝ от началото на 80-те.
До съвсем скоро Mylène доверяваше при интервютата си, как факта "да осъзнава, че е смъртна" остава за нея непосилно тежко. ("от 7 до 8" по TF1 - януари 2006)

При все това, въпреки тази непоносимост, по-скорошни текстове с този сюжет изглеждат по-малко белязани от мъчителна и мрачна подтиснатост. Приемането на това състояние на нещата, оста ващо все така подтискащо, позволява може би на авторката да постигне някакъв покой. Доста относителен покой, както свидетелства тази песен.
За пръв път текста дава впечатление, че Mylène не предлага погледа на живия лиричен герой върху смъртта, а по-скоро обратното - поглед на мъртвия и върху живота, и върху смъртта.
Тялото е мъртво, но духа е още жив. Говори ни. Да го чуем.

За първи стих, вместо да напише "Едно покривало от хризантеми", Mylène предпочита: "В моите завивки от хризантеми"
Добро онагледяване на това тяло, което предпочита да се обвие за последен път в това, което може да материализира живота, или да го свърже с него.
"Зората се мъчи да ме обвие - Нежно в своя реквием" : определението за реквием е молитва, молба, отправена към душите на мъртвите при погребалната церемония, или при възпоменателна литургия.
Изглежда Смъртта все още не е успяла да се наложи върху съществото. Можем също да се попитаме дали духа не е вече в едно другаде, едно непроницаемо, далечно другаде, където молитвите на живите са почти недоловими за него. Зората символизира също новия ден, който тя (душата) няма да види.
Анализа на първия куплет ни кара да мислим, че смъртта на лирическия герой (ЛГ) е скорошна. Това, което подсилва усещането е използването в паралелна дублирана лексикалност: съня (легло, завивки) и смъртта, по-точно момента на погребение (епитафия, реквием...)
Но може би тук започва едно състояние на вечен сън. Може би е било преминато състоянието на кома от песента Dégénération, състояние преходно по същността си.
Събуждането не се е случило.

Във втория куплет, в своето "легло от гранит" ЛГ прави равносметка. За отбелязване е възхитителния стих "je décompose ma vie" (разнищвам своя живот) позволяващ да се събере или противопастави, можем само да гадаем, по ужасяващо брутален начин миналото, този живот, който се разделя на съставните му части за да се запази само същественото, и бъдещето на това тяло, предопределено да се превърне в нищо, или почти.
Да отбележим и малката игра на думи "dans mon lit-là" (в моето легло, там), напомнящо за цветето "lilas" (люляк, много често срещан в католически гробища - бел. моя). Паралел с "хризантемите" от първия куплет, цветя с които почитаме нашите скъпи покойници, а люляка - като символ на чистотата.
Чистота, вече открита, или преоткрита? Няма да научим.
Да отбележим също и лекото намигване към текста на песента Appelle mon numéro (2-ра от албума Point de Suture).
Всичко това показва изразното богатство на този опус. Живота и всичките му удовоствия, които Mylène изкарва на преден план в Appelle mon numéro ("compose ma vie") и после смъртта в Paradis Inanimé ("décompose ma vie").
В тези спомени за живота си Mylène пише: "L’espoir, le rien et l’ennui " (Надеждата, нищото и отегчението)
Избраното подреждане е интересно в смисъла в който отегчението е най-лошото, което живия може да изпита, по-лошо от нищото, и все пак се минава през него.
Очевиден паралел с песента Je m'ennuie, 3-та в албума.
В тязи "равносметка" Mylène прави алюзия с любимото си занимание, четенето, жизнено ѝ необходимо.
"Emmarbrée dans ce lit-stèle" (вкаменена в това легло/надгробна плоча - бел. моя - има и по-добър превод на стиха) отново виждаме събрани лексикални единици легло / смърт може би за да бъдат по-изразно противопоставени ? (Стела е монолит, най-често надгробен на който са гравирани значи, символи).
"Emmarbrée" е неологизъм позволяващ вероятно да се наблегне върху окончателното затваряне. Дали Mylène не се чувства затворничка на едно състояние, което тя определено отказва да приеме? Но също и прекрасна игра на думи, от вида любим на Mylène, думата listel означава декоративен елемент, украсяващ включително и надгробни паметници.

Снимка: Mylène Farmer Paradis Inanimé Live използвана в промотивния CD Promo Paradis Inanimé Live

На концертите Tour 2009 Mylène е облечена в костюм имитиращ живо одрана, създаден от Jean-Paul Gaultier точно за изпълнението на тази песен. Костум, подхождащ до съвършенство (на текста - бел. моя)
Краят на песента е ужасяващо мрачен.
"Du noir - C’est le sombre, l’outre-tombe - C’est le monde qui s’éteint "
(Черно - Мрачно е, задгробно - Света угасва) : животът, светлината, се изплъзват неумолимо. Живота ѝ изчезва, вече нищо не може да я свърже с него. Всичко е черно, безкраен тунел, празнота.
"L’épitaphe aura l’audace - De répondre à mon chagrin"
(Епитафията ще се осмели - Да отвърне на моята мъка)
Надгробния надпис ли е последната връзка със света на живите? И да, Mylène е натъжена от заминаването си "отвъд", но мъката ѝ изглежда е предопределена да достигне края си, както всичко.
Интересно е още и това, че Mylène пише "c'est le monde qui s'éteint" (Света угасва).
Обикновено живите казват, че някое същество "угасва" . Този стих напомня, че тук думата е на мъртвеца, който вижда света, неговия свят, да изчезва, да се изтрива. Небитието го превзема.
В рефрена (припева) "Paradis" присъства 3 пъти.
Думата Рай е използвана обикновено да обозначи място предопределено на Хората, имали "добро" поведение на Земята. Противопоставен на Ада, той има общоприето "успокояващо" значение.
Колкото до Mylène, тя избира да го свърже с неочаквани прилагателни.
"Inanimé" (безжизнен) - за да припомни, че тялото е мъртво, не се движи, състояние неподлежащо на промяна. "Pour toujours" (завинаги) засилва впечатлението за окончателност на състоянието. Никога няма да бъде другояче.
"Abandonné" (изоставен) е още по-изненадващо. Раят е в представите ни доста "населено" място, Mylène се чувства там сама, изоставена. (с това тълкуване изобщо не съм съгласен - бел. моя)
Самотата, така често описвана от Mylène в живота, дали не я преследва и отвъд в смъртта?
Колкото до "Artificiel" - трудно е да бъде интерпретирано (разтълкувано) тук. Дали раят не е едно изкуствено съчинено понятие, имагинерно съществуващо единствено в съзнанието на живите?

Paradis Inanimé се вписва идеално в последователността от песни на Mylène с мрачни текстове свързани с ритмична музика като Je m'ennuie или C'est une belle journée. Някои фенове твърдят, че са забелязали алюзии за самоубийство в този текст. Не е очевидно.
Други смятат, че са доловили послание в подкрепа на евтаназията и отбелязват, че шума чуващ се в края на студийната версия наподобява този на машина, която изключват. Дали става дума за "изкуствен" респиратор, поддържащ Mylène в "изкуствения" ѝ рай? Отново неочевидно, но и в това се крие интереса от подобни текстове. Оставящи личното въображение на всеки да придаде собствен смисъл на стиховете.

Литературните референции (предпочитам думата съотнасяния - бел. моя) не са много в този текст.
Трудно все пак е да подминем Шатобриан и неговите Задгробни мемоари (Chateaubriand, "Mémoires d'Outre-Tombe") - автобиографични и исторически новели, чрез които автора е искал да създаде впечатление за посмъртни записки и заради които е считан като предшественик на френския романтизъм.
"Paradis artificiel" ни напомня естествено Бодлер (за отбелязване - Mylène избира единственото число) (Baudelaire - "Les Paradis artificiels")
Бодлер - поет скъп за Mylène, още от времето когато поставя на първо място в албума си Ainsi soit je... песента L'Horloge с музика написана от Laurent Boutonnat.
"Les paradis artificiels" е едно есе, публикувано през 1860 г. в което Бодлер, в клинично-аналитичен стил описва ефекта на наркотиците, по-специално хашиш и опиум.
"Вдъхновен от личния си опит, той описва идеята, че наротика позволява на човек да се откъсне от реалността за да достигне идеалите, към които се стреми" (извор: litteratura.com)

За да напише подобен текст, дали Mylène не се е откъснала за един момент от реалността, от живота, за да си оформи един изкуствен свят? (не мисля така - бел. моя)

Всички скъпи на Mylène теми могат да бъдат открити в този текст, даже и в един-единствен стих от него. Смъртта, любовта, другия, самотата, а също независимостта и свободата да действа както сама желае. ("Mais pour toujours - Pour l’amour de moi - Laissez-moi mon…" ) (Но завинаги - За любовта към мен - Оставете ми моя...)

Сюблимен текст, който би трябвало да накара да замлъкнат тези, осмелили се все още да претендират, че перото на Mylène е загубило остротата си.
Да вървят да се скрият "Six Feet Under".
Където, междувпрочем, може би ги очакват интересни срещи ?

==========================================================

Утре ще пусна името на автора и още един негов анализ -
Point de suture - L'amor lui va si bien ? незная как да преведа Point de suture - помагайте.
Иначе отново стилна игра на думи La Mort - L'amor - lui va si bien ?

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Lisa-Loup » Tue Jul 05, 2016 10:02 am

Един ден ще я изучават в училище (ако вече не го правят някъде). Това си е анализ на поезия, не просто на някаква си песен.

Хиляди благодарности за превода! В сайта/форума има някаква секция за анализи или си попаднал някъде случайно на това? Бих се пробвала да прочета и други такива. И разбира се обещания от теб первод на другия анализ :) Иначе с Point de suture не мога да ти помогна, аз винаги съм си го превеждала просто "шев".

Сега се зачетох в текста (което рядко правя, уви).

Et mourir d’être mortelle
Mourir d’être aimée

Как бихте го превели - да умреш от това, че си смъртен, обичан? Или трябва да наблягам повече над учебниците по френски??

Тони
Posts: 209
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Тони » Tue Jul 05, 2016 6:26 pm

Point de suture - L'amor lui va si bien ?

Бод от хирургически шев ???

Буквален превод тук не върви, но за да се открие подходящ, човек трябва да е и поет. Аз не съм.

Мога да предложа : Тази рана не може да бъде зашита.


Les jours de peine
Fredonnent un
Je ne sais quoi
La ritournelle
Des indécis, des quoi ?
Par habitude
J’ai pris ce chemin
D’incertitude
Où mes va sont des viens

Jours de sagesse
La voie unie et droite
Mais l’homme doute
Et court
De multiples détours
Vague mon âme
Va, prends ton chemin
L’attente est sourde
Mais la vie me retient

Les nuits sont chaudes
Mon sang chavire et tangue
Bâteau fantôme
Qui brûle
Je suis tempète et vent
Ombre et lumière
Se jouent de l’amour
Mes vagues reviennent
Mes flots sont si lourds


Prends-moi dans tes draps
Donne-moi la main,
Ne viens plus ce soir,
Dis, je m’égare

Dis-moi d’où je viens
Ne dis rien, je pars
Rejoue-moi ta mort
Je m’évapore

Des mots sur nos rêves
Déposer mes doutes
Et sur les blessures
Point de suture

Vole mon amour
Refais-moi l’amor
Confusion des pages
Je suis naufrage


Point de suture (2008)
Текст: Mylène Farmer

Ето и самия анализ :

Парадоксална е прилагателно, което отлично описва Mylène.
Ако трябва да назовем една песен съчетаваща по най-кондензиран начин парадокса и съмнението, това вероятно е Point de suture.
Песен, дала заглавие на целия албум, това е една от двете балади в него.
Отсъствието на "s" (за множествено число) в думата "точка", ("бод") - както в заглавието на песента, така и на албума - вече успява да посее съмнението у нас.
Mylène не знае дали раните от миналото са затворени или ще останат болезнено зеещи завинаги. ("point" в смисъла на частицата за отрицание "не" в този случай)

------Малко уточнение по превода. Думата point - като съществително на френски се превежда на бг като точка. Най-често. В много изрази обаче участва като частица на отрицание - като "раs" Примерно Point d'eau - място с вода, Point de l'eau = Pas de l'eau - няма вода, никаква вода. В този смисъл Point de suture може да е Никакво зашиване (на раната). Игра на думи. Е, вие си го знаехте, но за всеки случай :)

---------------------

Тя (Mylène) уточнява в интервю за списание "Têtu" от 20 авг. 2008г произхода на заглавието "Point de suture": "В книжката към този албум има една реплика на Ал Пачино, в ролята на Карлито от филма "Без изход". Преди да умре, с приглушен глас тай казва: "Всички шевове на този свят не биха могли да ме закърпят" Същото изпитвам и аз."

Без изход

Първия куплет започва меланхолично: "Les jours de peine- Fredonnent un - Je ne sais quoi " (Дни на мъка - Нашепват нещо - не зная какво" )
Mylène страда, но не успява да овладее причината. Това е признак за истинската меланхолия, която за разлика от една обикновена депресия не е преходна или преодолима.
Това е състояние на "зле в кожата си" без да е причината да може ясно да се определи. Озоваваме се пред меланхолия в чисто медицински и психиатричен смисъл на понятието, вероятно различен от този на меланхолията в "Je t'aime mélancolie". Тук меланхолията е тази, коята никак не обичаме. Колебанието, нерешителността изглежда достигат до пароксизъм (кулминация), "indécis", "incertitude" се натрапват до

степен да се превърнат в натрапчив рефрен, "ritournelle" (броенка ??)
"J'ai pris des chemins d'incertitude où mes va sont des viens"
"Поех по пътищата на несигурността, където моите отивания са завръщания"
Mylène внушава или отхвърля израза "va-et-vient" (напред-назад - този израз се използва на френски в 99% от случаите в еротичния си смисъл - бел. моя).
Ето я поела по дълъг път, по който тя редува крачка напред с крачка назад. Долавяме присъствието на "Другата" ("l'Autre"), на нейната отговорност в това хронимно състояние на несигурност, като че ли Mylène

ѝ казва - Тръгни, после - Върни се.

Втория куплет изглежда като да започва с известно успокоение:
"Jours de sagesse - La voie unie et droite".
"Дни на мъдрост - Пътят е един и прав"
Подвеждащо, тъй като сега "другата", "човекът" е колебливия.
Пишейки "Vague mon âme" (Плувай, моя душа), Mylène извиква у нас "le vague à l'âme", отново тъга, меланхолия. Но изкарва също напред, отново, това колебание, своя дух който "броди", без истинска цел

или логика. Тук започва и цял лексикален абзац свързан с морето.
Края на 2-ри куплет е момент на взимане на решението:
"Va, prends ton chemin - L’attente est sourde - Mais la vie me retient".
"Върви, поеми по пътя си - Очакването е глухо - Но живота ме задържа"
Mylène му казва да тръгва. Тя не знае ще се завърне ли той, но нейния живот продължава.
Рефрена започва с игра на думи : "Prends moi dans tes draps" (вземи ме в твоите завивки" - и не в твоите ръце ( draps / bras). Една буква, която променя всичко. Изглежда Mylène дава предпочита сексуалния пред емоционалния акт. Играта на думи е още по-интересна, когато Mylène на следващия ред остава място за простичък жест на нежност : "Donne moi la main" (подай ми ръка). В този момент се присещаме за онагледяването на песента по време на концертите Tour 2009 от Alain Escalle и тези тела на мъж и жена които се преплитат и усукват едно в друго. (ДА).

После - отново съмнение, Mylène изглежда признава, че езагубила всякакъв ориентир и се обръща пряко към този, който е причина за болката ѝ:
'"Ne viens plus ce soir - Dis, je m’égare"
(Не идвай повече тази вечер - Кажи: изгубих се)
Това състояние се задълбочава.
"Dis-moi d’où je viens - Ne dis rien, je pars - Rejoue-moi ta mort Je m’évapore "
(Кажи ми откъде идвам аз - Не, не казвай нищо, тръгвам си - Изиграй ми отново смъртта си. Аз се разтварям ((изпарявам)) )
Mylène изглежда изгубена. Тя би искала да чуе отговора му ("dis-moi") преди окончателно да го осъди на мълчание и да приеме собственото си заминаване ("ne dis rien, je pars").
"Rejoue" (Изиграй ми отново) е доказателство, че вероятно това не епървия път в който Mylène го моли да изчезне, да се изпари. Отново това "напред-назад".
Оттук-нататък ние не знаем, Mylène не повече вероятно, дали нейните рани ще се затворят. ("point de suture").

Според написаното след този рефрен "Vole mon amour" (Лети, моя любов) не можем да сме сигурни дали Mylène затваря вратата окончателно, искайки от другия да земине далече, или внушава, че той си е

тръгнал отнасяйки любовта ѝ, която е откраднал (Voler fr. = Летя, но също Крада). И от която любов тя ще бъде лишена, но и освободена, излекувана.
Mylène обича заигравки с думи, знаем това, и тя отново го доказва: Пише: "Refais-moi l'amor" и да си признаем всички, или почти, на първо слушане, преди да сме прочели текста, сме чули "Refais-moi la mort".
"Refais-moi la mort" се вписва идеално като продължение на "Rejoue-moi ta mort".
"Refais-moi l'amor" е диаметрално противоположно. Отново нерешителност, " va-et-vient."
"Refais-moi l'amor" следователно умело изкарва наяве парадокса и съмнението.

В 3-ия и последен куплет колебанието отново присъства и абзаца с морски алюзии илюстрира това великолепно. Страданието на Mylène изглежда утихва. Дали нещата при нея не са на път да се преобърнат?
Преоткриваме сянката и светлината, нейни любимци. Но тя не ги противопоставя, даже ги асоциира : "Ombre et lumière - Se jouent de l'amour" (Сянка и светлина - Си играят с любовта)
Сякаш предопределението за Mylène е да страда от любов и да не намира никога заслон.
Края на куплета е може би окончателна констатация? Това напредназад, така мъчително за нея изглежда ще продължи.
Безкрайно?

Copyright Mylène.Net

==============================

И двата са писани от един от основателите на Mylène.Net - Julien

Държа да спомена, че имам различно тълкуване по доста от стиховете. Нали това характеризира добрия писател/поет - всеки намира нещо различно, нещо лично в творбите му?

Много от коментиращите свързват текста на Point de suture с приказката Малката русалка на Андерсен. На мен лично не бе ми хрумвало, но ето, вече ми се струва много удачна връзката. Не говорим за версията на Дисни, да уточня :)

И друго - последния коментар към анализа, от 02.2015 е според мен изключително сполучлив, всъщност представлява друг анализ, от една друга лична гледна точка. Доста доближаваща се до моята ;)

Ще взема и него да го преведа. Кратък е. :)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Ioana_2003 » Wed Jul 06, 2016 10:30 am

[g094.gif] Това са две от най-любимите ми нейни песни. [g094.gif] Безкрайни благодарности за преводите! :mrgreen:
Всеки път, когато чета анализ на нейна песен съм така: :o :shock:

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Lisa-Loup » Wed Jul 06, 2016 11:33 am

Ioana_2003 wrote:Всеки път, когато чета анализ на нейна песен съм така: :o :shock:
И аз!! Голям шок беше, като прочетох анализ на C'est une belle journee - аз си мислех, че е сладка жизнерадостна песен, пък то! :lol:

Тони
Posts: 209
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Тони » Wed Jul 06, 2016 5:44 pm

Значи, както обещах, ето един коментар към анализа, който привлече моето внимание. Затова реших, че може и да е интересен и на други. А може ида не е. Но в това безветрие ;) което сингъла C'est pas moi не успява да раздвижи, все си е някакво запълване на времето (работното :) )

Вметка: картината/видеото, прожектирано на заден план по време на концерта е Шедьовър !

Коментара е изключително личен, човека даже си е написал името, но тъй като е публикуван в публичен форум, сметнах че няма морални проблеми и други да го прочетат. Особено имайки предвид броя им, на тези - другите :) :) :)
=======================================================

Здравей Жюлиен,
Бих искал да предложа тук, под твоя анализ, моето тълкуване на текста на Рoint de suture, тъй като тази песен ме засяга дълбоко по отношение на моя личен опит. Като просто въведение обяснявам - аз изневерявам и мисля че тази песен говори точно за изневярата, с противоречивите отношения между страст и разум.

В първия куплет са за отбелязване дните на тъга, на меланхолия, породени от изневярата: съмнение, нерешителност, върлосът да бъдеш какво? ( le fait d'être coi (quoi) игра на думи от коментиращия - quoi = какво / coi от coiter, coitus = няма да превеждам, има го в текста на С'est dans l'air) изправен пред момента за взимане на решение дали да не откликнеш на страстта към любовницата или да останеш верен ; дилемата да се поддадеш на чувствата или да се оставиш да те гризе разума. Решението да се осмелиш да направиш крачката към друг, различен от разумния път, този който води към чувствените удоволствия, към известното и добре познато назад-напред ("vas et viens") (на бг може би по-добре е вътре-вън)

Във 2-ия куплет се споменават разбира се дни, в които разума надделява и духа остава разумно на страната на верността, но в дълбочина, въпреки привидността, душата ( а не "човека"), продължава да се колебае и влечението към удоволствие взима надмощие ; душата, в дълбочината на своите блуждаения, отново поема по пътя на удовлетворяване на сетивата. Очакването е глухо, тъй като в крайна сметка нищо в този повърхностно показен живот не си струва освен да се оставиш на разгула и да се спуснеш в собствените си първични инстинкти.

В 3-ия куплет Mylène използва метафори до прекаляване. Сравнява тялото (есенция на удоволствието) с кораб носен по вълните без цел и посока, тресящ се от поривите на бурята на удоволствията. "Вateau fantôme qui brûle" (горящия кораб-фантом) е най-доброто онагледяване на тялото, възпламенено от любовния акт. Впрочем стиха "se joue de l'amour" (си играе с любовта) засяга двойственото усещане при любовта в една извънбрачна (изневерна) връзка. Дали това е любовта към любовницата, или истинската любов остава привилегия на морално законното чувство към съпругата? Края на куплета : "mes vagues reviennent, mes flots sont si lourds" според мен прави отново асоциация с усещанията от сексуалния акт.

В следващия куплет от играта на думи с "draps" et "bras" изпъква нюанса между романтиката / платонизма на истинската любов (споделена със законната съпруга) и страстното чувство с любовницата, в което ръцете (символ на защита, покровителство) са заместени със завивките, място на горещи плътски удоволствия. По същия начин може да се тълкува "donne-moi la main" - символ на съучастие и "чиста" любов в законната двойка. Този символ може да има своето силно сексуално тълкуване ако се свърже с удоволствието при изневярата: да поискаш ръката на другия за да те въведе в сексуалното удоволствие.
"Ne viens plus ce soir" (Не идвай ((повече)) тази вечер) звучи като класически израз на либертинството и изневярата. [ - вие как си превеждате libertinage? разврат, разгул ? - на бг всичките възможни думи имат някакво противно анти-морално значение, явно манталитета може да е етимологически? - бел. моя]
Предвидената среща се анулира, със съжаление. Тук отново се натрапва борбата между страст и разум : "Dis, je m'égare" (Кажи - изгубих се).

В 5-ия куплет Mylène говори за споделените мечти обикновено между любовници, те преобразяват света, започват нов, различен живот, споделят съмненията в бъдещето и болките си, предизвикани от тази ситуация в която любовта изглежда отсъстваща (в законното семейство) и изкуствена, ефемерна в изневярата. Но тази болка е причинила рана, която не зараства никога, тъй като началното условие (отсъствието на чувства, страст в законната двойка) няма да се промени, и лекарството (изневярата, горещата страст на Другия) не трае никога дълго време... подобно на лепенка (любовника) за рана, която се изхабява и пада, но отлепването ѝ прави раната по-голяма.

Накрая, последния куплет, "Vole mon amour" трябва да се разбира като зов към другия, към любовника, да "открадне" любовта ѝ, като начин да съживи угасналата страст. "Refais moi la mort" : сравнение на любовта със смъртта. В този смисъл аз тълкувам смъртта като "la petite mort" (малката смърт), това сътояние на нирвана точно след оргазъм, тоест "refais moi la mort = refais moi jouir" (няма нужда от превод, мисля ;) )

И за завършек: "аз" (ЛГ) съм корабокрушенец, аз съм загубен, защото в крайна сметка веднага след удоволствието идва меланхолията, обстоятелствата така или иначе остават непроменени (бедственото положение в семейната двойка си остава такова). Обикновеното, ежедневното е отново тук, с тъгата и отчаянието които ги придружават, въпреки илюзията за достигане до някакво щастие в рамките на изневярата.

Това е единствено мое виждане за текста, не го налагам никому, но аз го преживявам и се откривам в него.
Thierry.
====================================================
Имa и други интересни коментари, но стига ви толкова. Засега ;)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Като няма риба, и рака е риба

Post by Ioana_2003 » Thu Jul 07, 2016 2:59 pm

Ами ъъъ ... аз все още си мисля, че C'est une belle journee е весела и жизнерадостна песничка :roll: :oops: :?
Май ще трябва да започвам да го уча този френски :(
А относно последния превод... нямам думи. Този човек има много сериозно въображение и доста дълбоко се е впуснал в размисли. Определено ми беше много интересно да прочета едно такова тълкувание. :mrgreen:
Още веднъж благодаря, Тони! :P

Post Reply