Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

песни, интервюта, статии
User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Fri Aug 26, 2016 7:39 pm

Здравейте!

Тук смятам да качвам преводи на главите от книгата на Steve Cabus - Mylène Farmer The Single File. Преводите ги правя аз и се надявам, че след като завърших успешно бакалавърската си степен за преводач в университета ще имам време да превеждам и да качвам. Ако някой желае да чете в оригинал, нека ми пише един email (Ioana_2003@abv.bg).
Преводите ми са абсолютно любителски и съм отворена към критика. Ако някой смята, че може да подобри по някакъв начин превода ми, нека не се притеснява и да ми сигнализира.
Избрах да превеждам тази книга предимно за собствена практика, но и за да съм полезна по някакъв начин (надявам се). :D

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Първа глава от книгата: Part 1 Maman A Tort - My Mum Is Wrong

Post by Ioana_2003 » Fri Aug 26, 2016 7:43 pm

1/ Maman A Tort – 2/ My Mum is Wrong

Повечето фенове на Милен Фармър никога няма да забравят първия път, в който са се докоснали до нейната музика, както и аз самият. В действителност, за разлика от други неща, които съм преживявал за първи път, все още си спомням това много ясно. Един ден в началото на 1984 година цялото ми семейство се беше събрало за вечеря в къщата на баба и дядо в Брест, област Бретан във Франция. Както обикновено телевизорът работеше в ъгъла, игнориран през повечето време, докато ние ядяхме предястието си от половин дузина охлюви и артишок. И въпреки това усещам как вниманието ми внезапно се измества от яденето. Без особено предупреждение, на малкия екран една красива брюнетка, оскъдно облечена в ефирна нощница, престорено скромно разказва за своята склонност към забраненото и за неприличните си желания. Разбира се, аз бях единственият, който забеляза: Все още си спомням постепенното затишие, което се възцари сред събралите се членове на семейството и увисването на вилиците във въздуха в момента, в който роднините ми се заслушаха в думите, които идваха от телевизора. Тази жена наистина ли обяви, че е влюбена в... друга жена? Тя наистина ли току-що каза, че пеенето на сестрата ѝ въздейства по определен начин? Усетих внезапно съсредоточения поглед на баба ми върху нас, децата, запленени от добре изглеждащата жена и нейната грабваща песен, която звучеше почти като невинно стихотворение за деца. По онова време бях на 14 и вече съвсем не бях дете, но братовчедите ми бяха малки (само на три години). Внезапно появилият се образ на главата на певицата в чиния за ядене, поставена на масата за обяд на група деца, дойде в повече на баба ни, която стана и отиде то телевизора (тогава нямаше още дистанционни управления, разбира се), за да смени канала. „Това не е полезно...“

Дали имах представа в онзи ден, че тогава за първи път съм видял лицето на певицата, която с течение на годините ще започна да боготворя? Не, разбира се, че не. Въпреки че песента “Maman a tort” определено ми хареса още от първия път, когато я чух (както може би се е случило и с още хиляди деца из цялата страна), в този момент не осъзнавах колко голямо въздействие в последствие ще има тази певица върху живота ми. Всъщност, когато баба ми превключи канала, дори не бях толкова разстроен. Малко раздразнен може би, но забравих за това само след няколко секунди. Във всеки случай не съм и предполагал, че ще видя това видео отново толкова скоро за първи път от може би стотици пъти след това. И дори повече.

Въздействието на песента “Maman a tort” и видеоклипът към нея, които са пуснати в продажба през март 1984г., не бива да се подценяват. Въпреки че не беше голям хит според стандартите по онова време (около 100,000 продадени копия, което се счита за среден успех), влиянието на песента ще се усеща по един по-фин начин. Френският музикален бранш навремето беше, разбира се, сигурен и посредствен. В него не съществуваха теми, които биха могли да се възприемат като предизвикателни или поне не и в преобладаващата част от бранша. Песента “Maman a tort” ще срещне своя истински успех едва след като мине лятото, когато ще се появи първият мениджър на Милен Бертран льо Паж, който ще раздвижи малко нещата като създаде нова цветна хартиена обложка за сингъла. Някъде по това време поднових запознанството си с г-ца Фармър (и най-накрая успях да изгледам видоеклипа до край). Няколко месеца са доста дълго време, когато си на 14, a и интересите ми в последно време станаха доста повече. Напоследък започвам да забелязвам телата на приятелите си по начин, по който не съм го правил до сега. Когато започнаха да пускат по-често песента “Maman a tort” по френското радио, си спомних за онзи първи път преди няколко месеца, в който бях прекъснат от моята стриктно спазваща морала баба. Още тогава нещо в думите “plaisirs impolis” ми направи впечатление слабо, но ясно, но още не чак толкова голямо, за да събуди някакъв интерес в мен. Когато дойде лятото, обаче, и с приятелите ми преминавахме от една фаза в друга като например невинните дискотеки след училище, на които обикновено присъстваше един или повече родители, съществуваха точно две опредлени песни, които се чуваха отново и отново: първата е Dead or Alive на „You spin me round“, а втората е “Maman a tort” на точно тази Милен Фармър. И този път я разбрах много по-добре.

Преживяването ми съвсем не беше уникално, разбира се. Из цялата страна безброй други хора бяха привлечени от песента и леко ексцентричното ѝ повествование и от почти звучащата като детска, но неприлична такава песен, която се появи в домовете ни по време, в което френското „вариете“ беше сигурен и успешен коз. Дори в случая на някой като Жан Ма, която по онова време имаше огромен успех и се смяташе за дръзка и смела, музиката ѝ и особено текстовете към нея, ако погледнем назад, бяха доста посредствени и обикновени и не биха засегнали никого. Славата на Жан се дължеше, може би, повече на прекомерната ѝ употреба на грим и удивителния ѝ усет за облекло, отколкото на някакво конкретно послание в песните ѝ. (Тази преценка е базирана единствено на ранния и изключително успешен период в нейната кариера или иначе казано на първите ѝ два албума. Понеже не знам нищо повече за тази певица или за кариерата ѝ след този период, признавам, че нещата може да са се променили с времето.) Милен, от друга страна, носеше много по-малко грим и беше на светлинни години от нея относно увереност и присъствие на сцената. И въпреки това, посланието в песните ѝ звучеше някак по-искрено, по-съществено. Въпреки че текстът на песента “Maman a tort” не е написан от Милен, а от първия ѝ партньор Жером Даан, изненадващо е колко много тя ѝ подхожда като за начало на една вселена, която предстои да се роди. Сякаш песента е била написана конкретно за Милен.
Но всъщност случаят изобщо не е такъв. Още от самото начало композиторите Даан и Лоран Бутона̀ искат момиче тийнейджър да изпее песента, но тази възраст по онова време (15 или 16 години според различни сведения) поражда цял куп сложни правни проблеми. Следователно се отказват от идеята песента да бъде изпята от певица тийнейджърка. Междувременно, обаче, Жером представя своя приятелка на Лоран някоя си Милен Готие, който пък веднага бива запленен от нея. Той е поразен на момента от нейното „психотично“ излъчване и е убеден, че тя е това, което търсят. Въпреки това е организиран кастинг за песента “Maman a tort” и Милен трябва да се яви на него като всички останали кандидати. За щастие тя ги впечатлява на кастинга и в последствие е избрана. Трудно ми е днес да си представя, че резултатът можеше да е различен. Интересно е да се отбележи, че поради първоначалното „психотично“ впечтление, което е оставила младата жена у Лоран, малко след това тя посвещава първия си сингъл на две отличителни личности от различни епохи, които са имали психически проблеми. На гърба на хартиената обложка на “Maman a tort” Милен е написала няколко кратки посвещения: “à Louis II de Bavière…à Frances…” Крал Луи II, “Le Roi fou”, е изпратен в психиатрична институция в края на своя живот. Относно “Frances” липсата на фамилно име не може да скрие факта, че това е препратка към холивудската звезда Франсис Фармър, която е известна с това, че е била настанена в лудница от собствената си майка и от която Милен е взела своето сценично име. С тези необичайни посвещения певицата още от рано започва да изгражда своя сценичен образ.

Видеоклипът към песента “Maman a tort” се отличава с това, че е едно от най-евтините видеа правени някога (с бюджет от около €750 днешни пари), въпреки че първоначално Лоран е имал предвид много по-амбициозна версия. Частично пресъздаден сториборд в програмата на турнето „'89“ показва любопитни отрязъци от това, което можеше да представлява клипът, а именно: кратък черно бял клип със сюжет, който се развива в сиропиталище, където младо момиче, лишено от майчина любов проектира своята привързаност върху сестрите, които се грижат за нея. Клипът е трябвало да звърши със самоубийството на младото момиче, което скача от високо, за да се избави от нещастието си. Ако видеоклипът беше заснет по този начин, очевидно той щеше да е на френски и английски език, за да е в съответствие с промотирането на песента “My mum is wrong” . За нещастие, бюджетът от 450,000 франка на времето, необходим за този видеоклип, е бил непосилен за екип, който едва сега започва да пробива.

През 1984 г. има многобройни представяния по телевизията на песента “Maman a tort”, благодарение главно на усилията на Бертран льо Паж. Излъчват я не само по най-гледаните предавания като “Champs-Èlysèes” на Мишел Друкер, който представя Милен на публиката за първи път, но и по безброй други регионални предавания, където многообещаващата певица изпълнява песента си, облечена във великолепни облекла от 80-те години, а именно големи пуловери и безформени поли. Още в самото начало на своята кариера Милен получава първата си цензура. Представянето на сингъла на детското шоу “Le club des Mickeys” е осъдено остро, защото песента се смята за твърде двусмислена за възприемчивите млади умове. Някои музикални програми сами решават да показват клипа само частично, защото сцената с главата на Милен, поставена в чиния се възприема за малко обезпокоителна от някои хора. Днес някои нейни ранни телевизионни изяви изглеждат малко сюрреалистично. В едно определено предаване, “Le jeux de 20h”, най-голямото в съботната вечер по онова време, Милен представя песента на нещо като площад, директно на настланата с чакъл земя, а слабо заинтересуваната публика седи на пластмасови столове само на сантиметри от нея – достатъчно разстояние, за да я докоснат. Не се чува крещене, разбира се, нито един истеричен вик „Милеееен!“ не се чува. Да бъда честен, кой би преположил по онова време какво предстоеше да се случи? Въпреки че представянето на Милен през онази вечер е задоволително и професионално, все още няма и намек от харизматичната и енигматична супер звезда, която тепърва ще опознаем и ще заобичаме. По онова време Милен е все още в началната фаза на развитието си. Тя все още не го знае, но ще и отнеме още два опита и два сингъла преди магията наистина да започне.

Засега, така или иначе, периодът на промотиране на песента “Maman a tort” продължава. През септември същата година излиза английска версия на същата песен с име “My mum is wrong”. Любопитното е, че тя излиза само във Франция. Трябва да се отбележи, че да пуснеш на пазара английска версия на последния си хит е било много модерно на времето,а и често срещана практика при всеки, който е създал доста голям хит. По този повод, преводът на английски език е предоставен любезно от един певец на име FR David, който току-що е пуснал на пазара своя голям хит „Words“. За жалост, тази по-нова версия няма да има голямо въздействие и продажбите са нищожни. В резултат на това, разбира се, по-късно грамофонната плоча 7 инча, съдържаща този сингъл, ще се превърне в истински колекционерски предмет. А какво да говорим за промоционалната грамофонна плоча 12 инча, която включва и разширен ремикс и не може да бъде намерена никъде. В най-силния период на продажби, сингълът на 12 инчова плоча “Mum is wrong” ще донесе приходи от повече от £400 от компания за поръчки по пощата, базирана в Англия. Подминавайки на времето многократно 7-инчовите плочи в местния музикален магазин, ще имам много шансове след това да съжалявам през следващите години за липсата ми на прозрение в онзи момент. В действителност ще чуя песента “My mum is wrong” отново чак в средата на 90-те години, когато най-накрая ще успея да се сдобия с копие за сумата от почти €100 - добра сделка в сравнение със споменатата по-горе продажна цена на компанията, която е £225.

Периодът на популяризиране на “Maman a tort” приключва с излизането на сингъла в Канада през януари 1985 г. Името на участващия Лоран Бутона̀ е изписано като „Бутона̀“ на обложката, което не е добра поличба и сингълът не успява да придобие успех в родната страна от детството на Милен. Но няма място за тревога. С немалък успех зад гърба си, екипът прави своята първа стъпка и Милен постига първоначалната гласност, от която е имала нужда. Сега е време да продължим към следващата фаза.

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 479
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Lisa-Loup » Fri Aug 26, 2016 9:40 pm

Адмирации за начинанието!! Ще следя с интерес.

Интересно ми е защо избра варианта "Фармър" - заради препратка към Франсис Фармър или защото авторът (чието име ми звучи като на англоговорящ) го произнася по този начин?

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Sat Aug 27, 2016 1:15 pm

Много се колебаех първоначално дали изобщо да превеждам имената. По принцип не се превеждат, а някои преводачи предпочитат да ги транслитерират. В крайна сметка реших да ги преведа с помощта на гугъл преводач. :mrgreen:
Относно "ФармЪр" имах големи колебания, но реших да си го оставя да звучи така както е името на актрисата, от която е взето. А и да си призная, така ми харесва повече :D

Тони
Posts: 209
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Тони » Sun Aug 28, 2016 6:46 am

Присъединявам се към поздравленията !!!
Прочетох с удоволствие и чакам 3-та глава с нетърпение.
В последно време привикнах (по-скоро привикнаха ме) към ред в писменото изразяване, та ето моите три въпроса.
1. Имаш ли желание да пуснеш оригинала? Ако наистина са 2 глави до тук може би се събират на 3 или 4 страници стандартен текст - примерно един скан? Ако мислиш, че е възможно да се сметне за нарушаване авторските права, недей.
2. Казваш, че си отворена към критика? И ако е дребнава ли ? ;)
3. Не е точно въпрос, Мая вече го зададе, аз направо казвам - лично предпочитам имената изписани както са на съответния език и азбука. На китайски гледам да не чета :) :) :) За транслитерацията на български имам особено мнение, но ще ви го спестя. Засега :)

Успех, усърдие и гладък превод ;)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Ioana_2003 » Sun Aug 28, 2016 5:55 pm

Харесва ми това, че са те привикнали към ред в писменото изразяване! :D
Започвам да отговарям на въпросите ти систематично:
1. В днешния електронен век, в който живеем определено имам опасения, че нищо няма да остане скрито и има вероятност, ако кача тук оригинала той да попадне пред неподходящи (за мен в случая) очи. Иска ми се да видите оригинала, но за тази цел ми се ще да го изпращам лично по някакъв начин (без значение какъв - по email, на лично съобщение и т.н.). Все пак той е необходим, за да можете да отправите някаква критика. А и моята идея е и аз да науча нещо от вас относно превода. :mrgreen:
2. Абсолютно към всякаква критика съм отворена. Искам да се науча да превеждам (нещо, което не успяха да ме научат да правя много добре в университета). През последните четири години разбрах, че аз сама трябва да се уча да правя художествени преводи.
3. Отново се замислих за превода на имената като прочетох коментара ти. Хрумна ми, че така като са преведени на български би било малко по-трудно за някои хора да се досетят за кого става въпрос, ако преводът не е достатъчно точен. Също така, ако някой реши да потърси информация за тези хора в интернет би срещнал трудност с изписването на имената, защото не са изписани в оригинал. Затова сега обмислям да си ги оставя в оригинал за напред. Така и аз няма да се мъча и чудя как точно да ги изкилифенча на български. :lol:

Радвам се, че проявявате интерес. Трета глава (всъщност се пада втора в книгата) е почти готова. Преводът върви бавно, защото авторът по мои наблюдения е с английски корени и пише доста странно. А и аз работя все пак, макар и не по цял ден. :D

Тони
Posts: 209
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Любителски превод на книгата Mylène Farmer The Single File - Steve Cabus

Post by Тони » Thu Sep 01, 2016 11:13 pm

Интерес има, време няма.
Обещавам довечера да почна с критиките :)

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

3/ On Est Tous Des Imbéciles

Post by Ioana_2003 » Sun Sep 04, 2016 9:16 pm

3/ On Est Tous Des Imbéciles

В интервю за списание “Boys and Girls” през 1984 г. Mylène дава малко информация относно това как ще продължи да се развива кариерата ѝ. Разбираме, че ще бъде издаден втори сингъл през есента, и че той ще се казва “Bip Be Bo” (също познат и под името “Bip Be Bou Rock n’ Roll (L’amour au telephone)” според различни източници). Mylène също така издава, че е записала нова песен, която се казва “I do love you”. Тези песни, или във всеки случай, които и да са тези песни, носещи тези имена, те никога повече няма да бъдат споменати отново. Относно песента “I do love you” изкушаващо е да се замислим, че това може би е била една ранна версия на песента “La ronde triste”, която е включена в албума “Ainsi soit je…”, въпреки че това, разбира се, не е нищо повече от спекулация. В края на краищата “On est tous des imbéciles” е песента, която ще играе ролята на продължение. Пуснат в продажби през януари 1985, малко по-късно от официално обявения срок, вторият сингъл е композиция изцяло на Jérome Dahan. Той също така написва текста към него. Също както и при “Maman a tort”, песента е била написана преди да се състои срещата с Mylène, следователно не е писана специално за нея. Първоначално Jérome, който също така е хранил надежди да бъде певец, е планирал самият той да запише песента.

Доста подобна музикално на своя предшественик “On est tous des imbéciles” претърпява лека и саркастична критика в света на шоу бизнеса и всичките му присъщи претенции. През февруари 1985 г. по време на телевизионно интервю за несъществуващия днес канал Antenne 2, Mylène повтаря многократно мнението си, че е важно да вършиш нещата добре, без да се вземаш твърде на сериозно. Някои твърдят, че името на песента е една от причините за позорния ѝ провал. Според тях може би беше още твърде рано за подигравки с индустрията. Разбира се, това може би няма нищо общо с истинската причина за неуспеха на песента. Може би причината е там, че малко хора са я харесали и нищо повече. А провалът е пълен. Само с 40,000 продадени копия, нищожно малко количество по онова време, “On est tous des imbéciles” претърпява оглушителен неуспех. И това се случва въпреки предимно добрите отзиви и излъчвания на песента по някои сравнително великодушни радио предавания, както и въпреки значителните и постоянни усилия за промотиране на сингъла от страна на Mylène. В крайна сметка тя ще представи песента по телевизията не по-малко от 14 пъти като ни подарява онова незабравимо “pouet!”, поднесено понякога със събрани в центъра очи и глуповат поглед.

Подобно на случая с “My mum is wrong”, слабите продажби на “On est tous des imbéciles” ще са гаранция за това, че по-късно през годините плочите със сингъла 7 инча и 12 инча ще се превърнат в истински колекционерски предмети. Особено след като песента действително ще отпадне впоследствие от репертоара на Mylène, в резултат на което няма да бъде включена в нито един албум или да бъде изпълнявана отново. Тя ще се превърне във фундаменталната „изгубена“ песен на Mylène и много фенове, които са я пропуснали в началото на кариерата ѝ, ще трябва да почакат много дълго време, за да я чуят. Не е нужно да споменавам, че сингълът ще донесе големи приходи на специализираните магазини и панаири на плочи през следващите години. Това важи дори с по-голяма сила за „промо“ версията на 7-инчовата плоча. Въпреки, че не е в действителност промо в пълния смисъл на думата, изпратените копия до медиите се отличават с малко допълнение: малка вложка в червена хартия, която е в малко по-малък размер от хартиената обложка на плочата, на която са изписани с бели букви думите: “Mylène Farmer est une imbécile. Et vous?”

Но причината за този голям интерес от страна на колекционерите впоследствие не е само към песента, но и към това, което има като съдържание на другата страна на плочата. “L’Annonciation” е първата песен в кариерата на Mylène, която е изцяло композирана от Laurent Boutonnat, който също така написва и текста към нея. А той представлява мрачен разказ за изнасилване и аборт с религиозни отенъци и злокобни звуци от цигулка (плюс обезпокоителният смях на Mylène в допълнение към края на песента). Песента служи почти като предшественик на тъмната вселена, която предстои да се роди с повтарящите се теми за секс, смърт, религия и много други. Поради това, че песента е толкова рядко срещана и недостъпна, някои фенове ще гледат на нея като на мит. Все още не бях голям фен по онова време и песента “On est tous des imbéciles” не ми направи никакво впечатление през 1985 г. като дори не си спомням кога е била пусната на пазара. Всъщност аз разбрах за нея едва след няколко години - през 1990 г. И отново подчертавам какъв късмет имах да се сдобия с оръфано по краищата копие на 7-инчова плоча от частна колекция само за €90, а не за £200+, каквито бяха цените на компаниите за каталожна търговия. Това беше, разбира се, в дните преди появата на интернет. Сега всеки, който е любопитен може просто да натисне копчето на мишката и да чуе която си поиска песен или версия, но тогава човек изпитваше истинско удоволствие от това, че се е сдобил най-накрая с дългоочакваното копие на твърд носител (и също така изпитваше едно определено чувство, че има вече доста по-малко пари в джоба си от преди).

Друга причина за доста по-слабото въздействие на песента “On est tous des imbéciles” спрямо предишния сингъл е без съмнение фактът, че никога не е имало видеоклип към песента. Това я прави първата (до тогава) песен „сирак“ като останалите две са “L’Histoire d’une fée, c’est…” и “Sextonik”. Видеоклиповете бяха все още много популярни по онова време и поради разногласия между телевизиите и видео продуцентите относно кой трябва да притежава правата върху клиповете, създаването на видео не беше лесно. Изкушаващо е да си представим обаче какво би представлявал един такъв видеоклип, дори когато песента не е особено подходяща за визуализиране. Щеше ли небезизвестното „pouet“, поднесено със събран поглед в центъра на носа, да бъде увековечено на филмова лента? Нещо повече, за разлика от песента “Maman a tort”, въображението тук е още по-ограничено (или освободено, в зависимост от гледната точка) от факта, че никога не е съществувал сториборд или концепция (поне никой не е чувал за такова нещо), а какво остава за алтернативен вариант за клип.

Провалът на “On est tous des imbéciles” ще бележи края на някои професионални взаимоотношения: тези на Mylène Farmer с компанията RCA, която решава да не подновява договора си с Mylène, както и сътрудничеството между тандема Farmer/ Boutonnat и Jérome Dahan. Вече става очевидно разногласието в мненията на Boutonnat и Dahan. Докато първият иска да създаде велика и бележита кариера за своята муза, Jérome смята, че Mylène е по-подходяща за по-незначителна и безгрижна ниша в стила на някой като Françoise Hardy. Поради това, че Jérome Dahan не може да си представи Mylène да бъде успешна колкото „Jeanne Mas, но умножено десетократно“, както се изразява, той се отказва да работи с тях като взема песните, които Mylène е трябвало да запише. Отиваме напред във ремето с 25 години: на 16 октомври 2010 г. се разбра, че Jérome Dahan е починал след дълго боледуване. Въпреки че отадвна не е близка с него, Mylène отделя време да го посети за последен път. От тогава плъзват слухове за възможно преиздаване на албума “Cendres de lune” по случай 25 годишнината от излизането му на пазара, в който може би ще бъдат включени неиздадени предишни композиции на Dahan. Дали това е истина или просто слух, ще разберем скоро, тъй като датата на 25-ата годишнина на албума е след по-малко от два месеца от момента на писането на тази книга.

Що се отнася до прекратяването на договора с музикалната компания RCA, ако Alan Lévy от музикалната компания Polydor не беше забелязал артистичния и комерсиалния потенциал на младата певица, то тази случка можеше да има катастрофални последици и да доведе до преждевременен край за Mylène. Но той подписва договор с Mylène за три албума, като по този начин ѝ предоставя възможност да запише следващия си сингъл и да се приближи с една стъпка по-близо до осъществяването на нейната (и на Laurent) мечта.

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

4/ Plus Grandir

Post by Ioana_2003 » Fri Nov 04, 2016 6:58 pm

Aaaand I am back again :D

4/ Plus Grandir

Третият сингъл „Plus Grandir“ е свързан с много нови и непознати неща. Това е първият сингъл на Mylène за компанията Polydor, която е новата ѝ звукозаписна компания, с която тя работи и до днес. Това е първата 100% колаборация Farmer/Boutonnat, която е записана на грамофонна плоча. Това е също така и първият път, в който Mylène пише текст към песен - нещо, което ще продължи да прави с невероятен успех. Колко ли изумен е бил Laurent, когато е открил несравнимия талант на певицата за писане на текстове към песни... “Plus Grandir” е също първата песен на Mylène, която се сдобива с по-сложен видеоклип, който изглежда по-скоро като кратък филм, отколкото като обичайните поп клипове по онова време. Видеото към песента “Maman a tort”, което безспорно е пленително, изглежда като аматьорско в сравнение с това към “Plus Grandir”. Несъмнено това е причината, поради която то е „запратено“ в „бонус“ секцията в Music Videos I DVD. Но сега за първи път Laurent Boutonnat разполага с доста голям бюджет (в рамките на около 300,000 франка), за да създаде клип към общата им песен с Mylène. Снимането на клипа продължава повече от пет дни - един ден на гробището в Saint-Denis и четири дни на снимачната площадка на Sets Studios в Stains.

Първото ми впечатление от клипа беше на неочаквана изненада. От една страна изненада заради неочакваната дълбочина и многостранност на певицата (това същата певица ли е, която едва преди няколко месеца пееше сладникаво-перверзната си песничка в стихотворна форма и се усмихваше чаровно на (втората) обложка на сингъла? Въпреки че в клипа към песента “Maman a tort” имаше задоволително количество мрачно настроение, той беше много по-неясен, може би по някакъв начин змаскиран от сладката, почти по детски звучаща песен. Но, разбира се, може би е въпрос на възприятие от страна на един точно определен зрител. Както казах по-рано, младежът на 14 години се различава коренно от същия такъв, но вече навършил 15 години. Някои неща не се схващат толкова лесно. Но при всички положения, присъствието на тъмнина в клипа му придава дързост. Този път тъмнината не просто се прокрадва, а направо втрещява. Такъв директен подход към неща, които обикновено се смятат за неуместни от обществото, беше нещо ново и вълнуващо. И различно от всичко останало в музикалния бранш в страната по онова време. От друга страна беше изключително изненадващо да видиш видеоклип на френски изпълнител с такова качество и продължителност. На времето това беше като гръм от ясно небе. По онова време повечето френски музикални видеоклипове бяха ужасни и евтино изглеждащи. Най-често изпълнителят на песента или групата подскачаха наляво-надясно пред някакъв изкуствено наложен фон. Скъпо изглеждащите видеоклипове обикновено бяха запазена марка на американски суперзвезди като Michael Jackson.

И въпреки това доказателството за добре изглеждащ видеоклип беше на телевизионните екрани пред очите ни. Той е с начални надписи (титри), злокобна фонова музика, под звуците на която виждаме Mylène да бута детска количка покрай надгробни плочи докато не стига до една определена, на която е изписано нейното име. След което действието се прехвърля на закрито, където Mylène излива гнева си върху своята кукла. След това късно през нощта се появява тайнствен заплашителен непознат. (Актьорът, който играе ролята на изнасилвача е самият Rambo Kowalski, който днес е по-известен като Hervé Lewis (личният треньор на Mylène и до днес)). След като се е подала на греха, Mylène е порицана подобаващо от монахините, които я шпионират по време на изнасилването. Но и те изглежда са изпитали някаква наслада докато са наблюдавали случващото се. Когато Mylène е изгубила вече невинността си, не и остава нищо друго освен да остарее внезапно и да полудее малко, може би. Тя започва да се върти наоколо и да се оплита из завесите като се грижи от време на време за гълъби. (Били са нужни 3 часа грим и трима професионални гримьори, за да бъде Mylène изкуствено състарена). След това действието отново се прехвърля на гробищата, където Mylène стои пред своята надгробна плоча, на която е изписано нейното име и думите: “Plus Grandir”. С поглед пълен с презрение тя хвърля цветя на гроба си, след което продължава по пътя си. Камерата се отдалечава като ни показва нейната изтормозена кукла, очевидно все още цяла, кято ни намигва леко зловещо. И след всичко това следват финални надписи като на филм. Истинска класа.

Смърт, частична голота, религия, отчаяние. Как да не му хареса на човек? Клипът очевидно веднага се превръща в сензация и дори е излъчен препремиерно в кино Kinopanorama в Париж на 13 ноември. Разбира се, не след дълго е наложена цензура на клипа. В интервю за списание Starfix Laurent Boutonnat разказва как видеото е било отхвърлено от американска компания, която по това време е била в процес на създаване на компилация за най-добри видеоклипове от цял свят. Причината не е била в това, че не им е харесало видеото, точно обратното, но то не е било подходящо за такава компилация, заради религиозните елементи в него. Думите им към Laurent били, че религията е единственото нещо, с което шега не бива! Въпреки цензурата и отказа, видеото се възприема добре от медиите. Това е съвсем очаквано, защото то е на доста по-високо ниво от обичайните видеоклипове относно качество и представяне. С клипа към песента “Plus Grandir” Mylène и Laurent поставят началните щрихи на многопластовата им вселена. Започва да се шуми около Mylène отново, независимо че в крайна сметка песента не е точно хитът, който са се надявали да бъде. С 80,000 продадени копия, което е скромна цифра, сингълът е на ръба на провала. Той дори не успява да влезе в новосъздадената класация топ 50.

Въпреки че “Plus Grandir” е издаден в два пъти по-голям тираж от “On est tous des imbéciles”, това съвсем не означава, че ще бъде два пъти по-лесно да се сдобиеш със сингъла през следващите години. Действително дори след усилено колекциониране в продължение на 20 години, това е единствения сингъл на Mylène, с който не успях да се сдобия в какъвто и да било формат. Преди доста време бях видял веднъж сингъла на 12-инчова плоча на една витрина в град Лил, северна Франция, но продажната цена беше просто умопомрачителна, което означаваше, че трябваше да се задоволя просто да го погледам жадно за няколко минути. Дори в специализираните сайтове, по някаква причина, сингълът “Plus Grandir” изглежда си остава най-трудният за намиране и до днес. За щастие днес вече има други по-лесни начини да чуеш 6-минутната версия на сингъла. Има нещо странно меланхолично в това да чуеш най-накрая след повече от 25 години чакане дългата версия, която не си чувал до преди това - цената за това, че не съм бил достатъчно голям фен още от самото начало на кариерата ѝ. Въпреки че отново нямаше рекламиране на сингъла, 7-инчовата плоча, изпратена на радиата, се отличава с малко интересно допълнение: сингълът е бил в папка с кремав цвят във формат А4 с изрязана снимка на обложката и с логото на Polydor отпред. Също така е имало и красива леко синкава снимка с кадър на детската количка от клипа заедно с текста към песента и с подпис: Mylène Farmer. Без съмнение всяко съществуващо копие на сингъла днес би донесло малко състояние на собственика си. В Канада вместо първият сингъл от предстоящия да бъде издаден албум “Cendres de lune” да е “Plus Grandir”, песента, която е издадена като сингъл е “We’ll never die” от звукозаписна компания Trafic през февруари 1986 година. Изглежда не е издадена обложка с картинка за сингъла, а просто бяла хартиена обложка. Продажбите са били незначителни и сингълът “We’ll never die” не влиза в класациите, но той също придобива колекционерска стойност и отново е едно от най-трудно намиращите се издания на Mylène.

Въпреки, че в действителност все още не са направили голям хит ( “Plus Grandir” не е бил първият избор на екипа, а решение, наложено им от звукозаписната компания), Mylène и Laurent определено са спечелили одобрението на критиците и се пораждат внезапен интерес и високи очаквания към певицата с (все още) кестенява коса. Това, от което се нуждае тандемът сега е истински пробив, за да затвърди позицията си. Следващата им творба е може би точно онова, от което се нуждаят...

User avatar
Ioana_2003
Posts: 82
Joined: Tue Dec 29, 2015 8:42 pm

5/Libertine

Post by Ioana_2003 » Mon Jan 02, 2017 9:25 pm

5/Libertine

Когато за първи път се появява сингълът “Libertine” през април 1986 г., в същата седмица, в която се появява и албумът “Cendres de lune”, изглежда, че на пръв поглед той няма да бъде по-голям хит от предишния сингъл. Независимо от проявения досега медиен интерес към Mylène, обикновено минава малко време, докато радиата и публиката забележат песента. За кратък период от време изглежда така, сякаш новият сингъл няма да има забележителен успех. В действителност самата песен не успява да направи впечатление в продължение на доста време. Композирана още през 1984 г. от Jean-Claude Dequéant, песента тогава с името “L’Amour Tutti Frutti” вече е била отказвана многократно от различни звукозаписни компании. Оригиналната версия е с рок звучене и съвсем различен текст. Но нещо в песента допада на Laurent Boutonnat и той сключва сделка, която позволява на Mylène да запише песента като своя. Той започва да работи по песента като я преаранжира в по-мека поп версия и пренаписва изцяло текста към нея. Laurent показва таланта си на писател и създава текст пълен със сексуални намеци като дори съумява да спомене името на албума в първия стих от песента. Въпреки че Mylène не участва в създаването на текста този път, тя допринася малко за създаването на песента по време на репетиции като изпява първото нещо, което ѝ идва на акъла, а именно: “Je suis une putain” („Аз съм курва“). По-късно Laurent променя това на “catin” („проститутка“) - остарял израз, който съответства повече на духа на песента и най-вече на предстоящия видеоклип.

Но, разбира се, има два главни елемента, които ще наклонят везните в полза на “Libertine” и Mylène: промяна в цвета на косата и видеоклип. На обложката на първото издание на “Libertine” Mylène позира в оранжев костюм, но по-важното, което забелязваме е, че косата ѝ е все още кестенява, а прическата в подобен стил като на обложката на сингъла “Plus Grandir”. Нищо завладяващо. Нищо, което да грабне въображението на публиката. Окуражавана от мениджъра си Bertrand Le Page (който всъщност е червенокос по рождение), Mylène поема риск и претърпява драстична промяна. Резултатът е зашеметяващ и очевиден сам по себе си. Въпреки че Mylène е красива жена по природа, новият цвят на косата ѝ пасва невероятно добре и подчертава още повече красотата ѝ. Но тази промяна освен козметична е и огромна стъпка напред, която помага на Mylène да открие своята визия и артистична самоличност. От този ден нататък няма да има връщане назад. Въпреки че нюансите в косите ѝ ще се променят през годините, Mylène си остава и ще си остане червенокоса като ще има само едно изключение и то ще е доста по-късно в средата на 90-те години. Това е периодът, когато след пълния провал на филма “Giorgino”, Mylène временно заживява в САЩ, за да се откъсне от света. Тогава тя боядисва косата си в платинено русо съвсем целенасочено като по този начин става почти неразпознаваема. Или може би просто не е издържала повече да бъде “Mylène Farmer” и е решила да си вземе почивка от „себе си“. Във всеки случай това показва колко много цветът на косата ѝ е свързан с имиджа ѝ и каква важна роля е имал той в изграждането на музикалната ѝ самоличност.

И след това, разбира се, се появява това видео. Въпреки че Laurent вече доста явно е загатнал за таланта си с клипа към песента “Plus Grandir”, то клипът към песента “Libertine” ще предизвика истинска революция в аудио-визуалното изкуство по онова време и ще накара повечето зрители да зяпнат от удивление. Може би е редно да кажа (с уважение към композитора), че тази песен не би имала такъв невероятен успех, ако не беше артистичното въображение на Laurent. В сравнение с предишния сингъл, видеото се отличава със сториборд и усещане за филм, въпреки че за тази цел режисьорът наистина е направил всичко по силите си, за да надскочи себе си. Снимките за клипа са продължили 4 дни в château de Ferrieres като това е само основната част (сцените във ваната са заснети другаде - в château de Brou). В този клип има редица препратки, една от които е към филма “Barry London” на Stanley Kubrick. Има и препратка към типичните за благородниците интриги през 18-ти век. Всичко това е било необходимо за създаването на такъв кратък филм - шедьовър. Още от началната сцена с дуела (отново с участието на Rambo Kowalski, но този път като обреченият противник на Libertine (Mylène)) чак до кървавия финал, зрителят се чувства така сякаш гледа не просто обикновен поп-клип, а истинска екранизирана историческа драма. Не е изненадващо, че в сценария, който е написан от Mylène и Laurent присъстват интриги, секс, смърт и огромно количество насилие в рамките на 10 минути и 53 секунди. Огромно внимание е отделено на историческата точност и дизайнът на декорите до най-малки детайли. Като прибавим към всичко това и пълен състав от актьори и техници, които наброяват около 50 човека и всички те са под ръководството на маестро Boutonnat, става ясно защо “Libertine” отвява конкуренцията. Точно като клипа “Plus Grandir”, “Libertine” ще бъде представен предпремиерно този път в кино Mercury на Шан-з-Елизе на 18-ти юни 1986 г. Нещо напълно заслужено с оглед на качеството и майсторската изработка на крайния продукт.

А един от най-изненадващите факти относно този клип е, че е бил създаден с относително малък бюджет. С бюджет от €75,000, което е по-малко от бюджета на доста видеоклипове по онова време, Laurent и екипът му дават основен урок по оценяване на стойността на парите. Говори се, че голяма част от техническия екип и актьорите са предложили услугите си безплатно, без съмнение заразени от ентусиазма на режисьора, както и заради усещането, че ще бъдат част от нещо специално. Предполага се, че младите придворни дами, които се присъединяват към Libertine във ваната, за да се повеселят заедно, са секретарки към компанията Movie Box, която съфинансира клипа заедно с Laurent. Mylène влиза в ролята си с удоволствие. Независимо, че за някои по-сложни бойни сцени се използва дубльор, тя решава да се жертва за изкуството и за да се постигне по-реалистичен ефект, тя се съгласява да бъде зашлевена наистина по лицето от „съперницата“ си.

Sophie Tellier се е превърнала в нещо като култува фигура в историята на Mylène Farmer и това не е случайно. Ролята ѝ на възхитителна зла съперница, която тя играе перфектно съответства идеално на ролята на героиня, която се изпълнява от Mylène. Онеправдана, разярена и накрая отмъстена (или пък не?), героинята на Sophie Tellier е като злодей от филмите: обезумяла, лоша и определено опасна. Въпреки това тръпнем в очакване двете да се появят и когато това се случва изпитваме наслада от злонамереността им. За първи път Mylène среща Sophie на филмовия фестивал Juan-les-Pins през 1984 г. Не след дълго те започват да работят заедно и Sophie става нейна лична хореографка. Освен, че тя учи Mylène да танцува, Sophie ще се появи още няколко пъти в по-късните клипове на Mylène. Също така тя ще пресъздаде ролята си на съперница по време на турнето '89 Tour, където тя е една от поддържащите танцьорки на Mylène. Първоначално танцьорка, Sophie ще се превърне по-късно в успешна актриса във Франция както на екрана така и на сцената. Друго познато име прави своята ранна изява на снимачната площадка на клипа „Libertine“: Fransçois Hanss. Той е помощник режисьор. По-късно през годините той ще режисира няколко клипа на Mylène, както и ще снима филмите към турнетата “Avant que l’ombre…a Bercy” и “Stade de France”.

Когато най-накрая видеоклипът се появява по телевизията през лятото на 1986 г., резултатът от продажбите е невероятен. Сингълът влиза в Топ 50 и не излиза от там до януари месец следващата година. Изкачвайки се нетоклонно нагоре той постига най-високата си позиция, номер 9, a продадените копия са около 280,000 - огромен скок в продажбите и точно това, от което се нуждаеха тандемът Farmer/Boutonnat. Най-накрая! Mylène е звезда. Изведнъж тя става много търсена и изпълнява песента в безброй телевизионни предавания - цели 22 пъти през втората половина от годината. Едно от най-запомнящите се представяния на песента е може би онова, в което Mylène пее до басейн пред двама мъже, които танцуват само по бански. Нямахме нищо против това изпълнение, но продължението му си спечели славата на пълна безвкусица през годините. Но Mylène е популярна не само по телевизията, а и навсякъде в нощните клубове. Веднага щом зазвучат първите тонове от “Remix special club”, хората се втурват към дансинга. По това време Mylène едва започва да става наистина известна и тези, които не я харесват все още имат надежда, че тя може просто да изчезне скоро тихомълком. Няма го все още онова усещане за превзетост относно музиката ѝ, което ще се появи по-късно в някои среди. Въпреки че е по-малко вероятно това да се случи в други страни, то със сигурност това важи за Франция, където някои хора смятат, че ако имаш кариера, в която поп музиката и успехът вървят ръка за ръка, то ти нямаш артистични заслуги за това. Много от феновете на Mylène ще имат какво да разказват относно това как са се отнасяли с тях пренебрежително или са им се присмивали, защото са харесвали нейната музика. Понякога подигравките ще идват дори от най-неочаквани места. Например преди много години аз се натъкнах на колекционерско издание на албума “L’Autre…” в един малък музикален магазин в Нанси, източна Франция. Първоначално, когато питах собственика на магазина каква е цената на албума, той не пожела да ми каже, но държеше да ме осведоми какво мисли за изпълнителя: “Mylène Farmer? Но тя нищо не струва!“ Това не беше най-добрата маркетингова стратегия, но въпреки това подейства, защото си тръгнах от магазина с безценното колекционерско издание. Разбира се, негативното му отношение към Mylène не го беше спряло да сложи доста висока цена на това издание, но все пак беше в рамките на разумното донякъде, а и изданието беше много изкушаващо. Нямах друг избор освен да преглътна гордостта си. Но през 1986 г. никой по никакакъв начин не се притесняваше да признае, че харесва песента „Libertine“, която беше навсякъде. По радиото, в клубовете, по “boums” и разбира се по телевизията, макар и често в съкратена версия. Но това е нормално понеже повечето музикални програми имат ограничение в ефирното време и е непрактично да излъчват пълното 10-минутно видео всеки път. Кадърът, в който Libertine лежи гола на леглото след любовната си среща често е или изрязван, или ретуширан, за да се избегне обида към по-чувствителните хора (за първи път изпълнител е показан в пълна фронтална голота в музикален клип).

Поради успеха на сингъла „Libertine“, той ще бъде издаден в много повече формати от предходните сингли. В допълнение към изданията с „оранжевата рокля“, които до този момент вече са изчезнали от магазините, нова 7-инчова плоча е издадена, за да се наблегне на успеха на новия сингъл. Не е изненадващо, че новата обложка е с кадър от видеоклипа, който показва Libertine с вдигнат във въздуха пистолет, готова да стреля. Трябва да спомена и че тя е с червена коса. Издадена е и нова 12-инчова плоча, която е с напълно различна обложка - заглавие с бели букви на черен фон и малка снимка на Mylène в средата. Същата онази снимка, която краси обложката на албума “Cendres de lune”. (Версията „version longue“, която е включена в оригиналното издание сега е заменена с версията “Remix spécial club”). И за първи път в кариерата на Mylène е издаден не един сингъл на 12-инчова плоча, а цели два. Втората версия, която е озаглавена “Bande originale du clip” включва пълната музика към клипа, както и прекрасни огромни етикети с картинки - един наистина красив предмет, чиято цена ще се покачва с годините. Сингълът е издаден и в Канада отново от компанията Trafic. Той е с чисто бяла хартиена обложка. Появяват се и първите наистина промоционални издания след 12-инчовата плоча на сингъла “My mum is wrong”: 7-инчова плоча “Avant Première” с прожектори на обложката, която е в розово и жълто. Педмет, който е ценен повече заради промоционалната си стойност, от колкото заради естетическата си такава. Издадено е и промо Maxi 45 Tours на 12-инчова плоча, което е по-привлекателно, защото има специфична обложка, която е малко по-различна от тази на масовото издание. Разликата е в това, че малката снимка на певицата в центъра я няма.

Сингълът „Libertine“ ще бъде изпълнен на живо няколко пъти: в пълна театрална весия по време на турнето '89 Tour, в което Sophie Tellier играе ролята на съперницата; през 1996 г. вече с по-рок звучене и леко ориенталско-арабски оттенъци в припева; като част от произволно избрани песени по време на турнето Mylènium Tour, както и в пълно рок звучене по време на концертите на Stade de France и турнето 2009 Tour. Сингълът също така има и няколко ремикса като най-скорошният е от албума „Remixes“ от 2003 г., където Y-Front ни представя една забавна, електро-поп версия. „Libertine“ ще има много кавъри от различни изпълнители, от които най-значителната изпълнителка е Kate Ryan, която е известна с това, че прави много кавъри на Mylène. Съществува и английска версия (пълна и кратка) наречена „Bad girl“. Тя никога не е била издавана на носител и е дълбоко заровена в архивите на музикалната компания Polydor. След дълги години на усилено пазене в тайна, като дори се пораждат и спекулации за това, дали в действителност съществува такава версия, „Bad girl“ най-накрая се появява в пространството преди няколко години за огромно щастие на безброй фенове.

Удивителният успех на „Libertine“ помогна на Mylène и Laurent да създадат впечатлението, което искаха. Но сега не е моментът да почиват на лаврите си. Laurent трябва да покаже ней-вече, че може да се справи добре като композитор. Хиляди нови фенове (и клеветници) очакват с нетърпение да видят какво предстои за напред. Напрежението е голямо.

Post Reply