Благодаря, радвам се, че съм се справил.
Относно бележките – нямаше как да не станат толкова; така или иначе на всички, които я следваме, ни е ясно, че текстовете ѝ не са просто красиви думи. Аз си ги представям като айсберги, на които им се вижда само повърхността, а под водата се крият три пъти повече неща, и именно това е едно от нещата, благодарение на които я обикнах. Оставя скрити послания за онези, които искат да ги разберат. (Пък и добре че са именно многобройните ѝ фенове, които публикуват тълкуванията им, че иначе щях да се видя в чудо да схвана замисъла.

)