Je te rends ton amour
---------------------------
В целия албум, втори най-успешен, прозира картината на един митологичен пъзел, на един разпадащ се образ, който отново изглежда заплашен от пропадане в бездната на мрачното, на чернотата. Интимно личното звучене на текстовете е станало пронизително, пищящо до жестокост в «je te rends ton amour».
Тя поръчва клипа на François Hanss, помощник на Boutonnat. Ултранасилнически, профанизиращ, тази клип ѝ коства второ отлъчване - кървящо безнадежден, той е забранен за изръчване (по телевизиите, явно).
Farmer, в присъщия си стил, без да се впечатлява, го издава на касета и прехвърля изцяло печалбите на борбата с/у AIDS. "Самата идея за цензура ме отблъсква, публиката е способна сама да решава какво иска да види и какво - не." Текста - един шедьовър от загадки и кодове ни прехвърля от творбите на Egon Schiele към деклариране на вечно проклятие, и като огледало, Boutonnat изправен с/у собcтвеното си творение под oстрия като скалпел поглед на музата си. Farmer заявява, че ако трябва да запази една единствена песен, ще бъде точно тази.
(Следва текста на Et je te rends ton amour)
Подкрепена за сетен път от личните си предпочитания и ... (текстовете ѝ са изпълнени с алюзии, заемки и препратки към стихове на Pierre Reverdy, Lanza del Vasto, Luc Dietriech, Francesco Alberoni, Primo Levy, Amélie Nothomb, Edgard Poe, Verlaine и много други), тя навлиза в подробности до степен да провокира визуализирането на почерка (съвсем реален при това) на Egon Schiele.
Лишена от съучастието на Laurent, тя още един път го зашлевява - снима клипа по Optimistique-moi с режисьор Michael Haussmann.
Всичко това е много изпипано естетически и явно на високо ниво, но в личен план Mylène Farmer изглежда смачкана и близо до точка на скъсване.
(снимка с текст - моето скромно занимание - да запълня отегчението)
В този момент изкача Alizée и продуцирането на албума ѝ, за който ще се заговори и който ще влее още няколко милиона в сметките на тандема Farmer-Boutonnat. « Moi, Lolita» е с текст и музика композирани отдавна, но двойката знае, че за достоверност се нуждае от друг изпълнител (Mylène е попреминала възрастта за това парче). Това ще бъде младичката корсиканка забелязана в предаването Graine de Star на тв M6 като изпълнителка на парче на Axelle Red. Набелязана, под договор, пласирана. Историята се повтаря - взима се едно младо момиче, продуцира се изцяло, до най-малката ѝ проява в стил както винаги персонализиран (клипове, облекло, снимки..) и това предизвиква истинска мания (заразяване - в текста)
Moi, Lolita е на първо място в класациите на доста страни, феноменален успех. Mylène и Laurent са открили начин да работят съвместно, който подновява отношенията им - работейки за другата им позволява да не се гледат в очите.
Всичко това звучи добре, но създава впечатление на неестественост, особено в сравнение с досегашните продукции Farmer, много по-емоционално натоварени. Съвет на Mylène към протежето ѝ ? - "бъди искрена, това е поведение, което се отплаща."
Alizée го изпълнява буквално - напуска ги след 2-ия албум, все така успешен като първия и все така изкуствен. Доволно радостна, Mylène продава на бившето си протеже авторските права и всичко свързано с тях за символичното 1 €.
Нашите две тела с една душа се озовават отново едно с/у друго със същия обвързващ въпрос помежду им - Сега какво да правим ?
Един "Best of"албум, първия, успява да запълни малко тази неизвестност, както и да бие рекордите по продажби в тази област (повече от 1,5 милиона копия)
Mylène пробва международния пазар със Seal (Les mots) и Moby (Slipping away/crier la vie), несъмнени хитове, но някак вътрешната убедителност липсва. Професионална работа, но личния стил е в отстъпление. Парадокс: тя е достихнала такова ниво на известност, че продава даже с минимални усилия.
Но нещо ново се случва в живота на Mylène и това се чувства осезаемо в работата ѝ. Срещнала е Benoît Di Sabatino, продуцент и режисьор, красавец в стил Ларго Уинч, стават неразделни. Mylène Farmer щастлива - това променя всичко.
снимка: в Елисейския дворец с Benoît: приличен дрес-код задължителен.
Всичко за сцената.
В крайна сметка двамата ще се пробудят и ще преоткрият 2004 г. общото помежду си - вкусът към предизвикателство.
Гигантска сцена (Берси) за една премиера: нетранспортируем спектакъл. Албумът, стоящ в основата на този спектакъл, Avant que l'ombre..., за първи път смесва сюблимното с "ще мине". На места липса на тръпка, на желание, на апетит. При все това предлага страхотна продуцентска работа - аранжиментите на струнните инструменти например са връх от начало до край - съчетана със стартово парче навяващо главозамайваща, мрачна изповедност.
Globalement, si l'on compare « Innamoramento » en 1999, saturé de fêlures пропуквания , de doutes et de vieillissement craint, « Avant que l'ombre... » cinq ans plus tard offre à écouter des digressions отклонения ( от темата, лирични) sans fins sur l'amour, l'état amoureux, mais sans cette connotation morbide qui suivait la création Farmer jusque là. Elle y évoque ces « flux de tailles, un feu de failles » de façon assez osée, consacrant carrément un titre entier (porno-graphique) à... l'anulingus, comme quoi il n'est jamais trop tard pour explorer des thèmes franchement inabordables.
Предтекст за всякакви лудости - а ние знаем че такива не липсват във въображаемия свят на двамата съучастници - са тези 13 дати, в изпълнената до пръсване зала Берси, които се отпечатват в съзнанието. Пресата е паднала от облаците, публиката, вече смес от фенове и обикновени почитатели, дошли от Франция, Европа и даже Русия, всичко съдейства за триумфален успех. Както и става.
Берси публикува на цяла страница в Libération радостното "Merci Mylène, Merci Laurent ! " - освен че са осигурили невероятна реклама на залата, те завъртат оборотите на икономиката на целия квартал - хотели, ресторанти, транспорт - за 2 пълни седмици.
Умопомрачителен финал с далата името си на албума песен, използващ като световна премиера огромна видна завеса падаща от корнизите на Берси за да представи алтернативно платно за образа на певицата, нейната сянка и думата "минало", прожектирани върху разпръскващите се капчици. Както ще напише един белгийски журналист в отзива си - "В този момент искрено си търкахме очите, вярвайки че сънуваме ". Останалата част от монументалния спектакъл, е от всичко по много и от всякакъв вид.
Farmer редува мегаломания с изчистеност, прескача от една игра в друга, от една изненада в друга, без ни най-малко задъхване. Пеенето ѝ е отлично, без задъхване, без фалшиви ноти, което редуцира хореографията. Публиката е като зашлевена, а тандема може да затвърди сценичната си репутация в/у фолмулираното от Laurent на пресконферецията желание: "идеята е да мoжем да правим всичко !" ((Достоевски ??? - от мен))
Като последствие от тази „идея" звука е трепач (ниските честоти-- тонколоните -- са скрити под трибуните и звуковата проекция --усещане-- се върти около зрителя, на коквото и масто да е той в залата) светлините са изобилни, впечатлението от тях е с търсени ефекти, самите те великолепни и също обхващащи цялото пространство на залата. С този непреносим Bercy, Farmer и Boutonnat изразително налагат убедителен артистичен стил дублиран от продородното поле за съвместна изява на креативността им под девиза : всичко и още повече за сцената.
Те вече са постигнали всичко в песента, област, която знаят как да експлоатират, но изненадата става все по-трудна за сътворяване. В студиото те са затиснати от дълъг и ограничаващ списък с изисквания: очакващата публика се е разраснала твърде много. Това е обичайния проблем когато успеха ви хваща в капана си : опитайте нещо авангардистко и ще ви кажат, че му липсва магията на предните. Композирайте това което можете най-добре - казват - тъпчете на място. Всички артисти имали обща черта (много) голям търговски успех, без значение жанр или епоха, реагират по сходен начин: заеманото (високо) място, престиж, е характерно единствено с риска да бъде загубено. В такъв случай опитвате да дадете на тези, които ви обичат това, което те очакват от вас. Farmer et Boutonnat предлагат принципно различен подход. Вместо да забравят постиженията си, постигнати с рисково поведение, те ги пренасят,барабар с поведението, от студиото на сцената. Концертите предлагат необятни възможности, както в творческата работа по подготовката, така и в едно изключително представление: в тяхното положение (МФ + ЛБ) публиката е до такава степен многобройна, че те могат да стъпят там, където никой във Франция не е посмял или поне не е имал възможностите да иде. Поука: всичките им колеги се източват да видят това гигантско непреносимо шоу, за което толкова се говори. Chamfort и Daho са възхитени, Muse иска същото, Zazie преглъща мъчително, и т.н., всички знаменитости по реда си.
Качеството на работата им затвърждава международно високо реноме, ценено като референция в професионалния свят. Още един ( от многото) парадокси.
Любопитна подробност: Farmer, която никога не е била стисната за оригиналности, държи твърдо да сподели с публиката новото си маниакално увлечение - работата на режисьора Alain Escalle. Чийто филм се прожектира на огромен екран, спускащ се от тавана, за половин час преди спектакъла. „Приказки от един плаващ свят" - 30 минути езотерика и азиатщини, от които публиката добронамерено се опитва да схване нещо... алегории в/у Хирошима, картини на разрушения, последвани от епизоди на съзерцание с излегнали се гейши дрънкащи на цитри. Залата търпи, от време на време някой се провиква „Mylène, сменѝ канала !" и всички се смеят, преди да продължат тези наистина особени истории.
Mylène обаче и до такава степен запленена, че лично обявява програмата, преди началото ѝ : “Открих творбата на Alain Escalle и искам да я споделя с вас. Преди сянката да ... MF“
Интересен момент, който подпечатва невероятната близост - включително и в хумора - която свързва огромната публика и нейната обожавана певица в моменти на релакс.
По-бързо от музиката: трябва ти време
Farmer изчезва пак за 4 (!) години. Научаваме за нея атново в 2008 г. с албума « Point de suture ». Начало на зарастване на раните, или обещание, че такова няма, не е ясно, текста е с двойствен смисъл. Текста е породен от филма Carlito's way, в чийто край Pacino с приглушен глас казва : „Всички шевове на тоя свят няма да могат да ме закърпят“. Едноименната песен е една от най-хубавите ѝ (И за мен, особено !) Обложката, мрачна колкото си иска, е работа на японския артист (фотограф) Atsushi Tani, и представя рижа кукла с множество шевове обградена от хирургически инструменти. Farmer се показва в гръб, с татуировка на зашита рана чиято форма на иврит означава „По волята на Бог“
Звуковия формат на места не е особено убедителен, някои заглавия са на границата (« réveiller le monde ») ако става дума за аранжировка. Едно изключително (Point de suture), едно изкусително и мъчително извънземно (Dégénération). Накратко, прекрасното съжителствува с посредственото. При все това феновете са доволни, широката публика оценява, и всички знаят, че това ще придобие форма в спектакъл.
(На фр. - придобие форма има значение на - придобие по-добра форма

) (аз намирам този албум не само за не-посредствен, а за изключителен, колкото и да ми е трудно да ги класирам - албумите на МФ - този ми е в 3-ката)
Защото албума е отново създаден за сцената и гигантското турне, което го следва в 2009г.
Турне, по време на което Тя отново достига съвършенството. Stade de France, закрити зали, руски или швейцарски стадиони, Тя пълни и очарова всичко.
Цяла концепция е изградена около Transi, реалистична скулптура олицетворяваща преминаването отживота към смъртта. Постановката е без мъртво време (игра на думи, която в случая е разбираема и на бг

), свързваща монументалност и интимност, отработен глас, всичко отново е най-виссока класа
Пресата започва да се показва по-малко злобна, и дълголетността на феномена определено е от значение. Mylène остарява - впрочем по-скоро добре - и начева 50-така.
Ритъма се ускорява по впечатляващ начин. Farmer започва да показва призначи на паника пред изтичащото време и удвоява усилия за да го застигне, напразно.
По-малко от година след концертите, 2010 г., изненада. Загрижена да изстреля всички патрони и разбира се без да се ограничата за каквото и да било, тя вади нов албум, « Bleu noir »
Без Laurent Boutonnat за първи път, но и без взаимни цупения. Договорка.
Качеството на работата е забележително. (за работата съм съгласен, за резултата - не особено)
Сътрудничество с Moby, Redone и Archives. Едно хитово и резултатно парче « Oui mais... non » но все пак звучащо изкуствено, което прикрива един нежен албум, много изчистен и опростен в текстово отношение. « Bleu noir », « Leila », « Diabolique mon ange », « Toi l'amour », « Мoi je veux », « М'effondre » представляват истински постижения, които, без да притежават изразителността на Бутоннат и неговата сграбчваща емоционалност, заслужават внимателно прослушване. Още повече това са песни с доста различен аранжимент от неговия. (ЛБ определено няма славата на добър аранжьор, даже на собствената си музика. Той е по-скоро „мелодист“ - това от мен)
Това, което този албум губи като яснота и изчистеност, го печели под формата на по-силна модерност и отрезвяване.
Никаква почивка, втория best of излиза през 2011, позволявайки на дуото да извади наяве 2 нови песни - Du temps et Sois moi (be me).
И ако първа все пак е приемлива (качеството на композицията компенсира останалото), то втората е явно в зоната на кво-да-е-то, което е доста обезпокоително. Mylène, разбира се, подминава безгрижно. Заглавието, което стои най-зле в цялата ѝ кариера, с един Boutonnat прехласнат пред 2 ноти за клаксон.
Нов студиен албум 2012г. : Monkey Me. Което би могло да се преведе както като „Омаймунен/а“ (-тук може и по-добре да се преведе - опитайте - « Singe-moi ») , така и като „Маймуната в мен“ , „Животното в мен“
Връщане към наситено-емоционалните концепции : Нейния капуцин ЕТ умира 2011 г. и това се усеща във всички текстове на албума, въпреки че от друга страна времето, което отминава се превръща в задушаваща обсесия. Наравно с аранжименти, този път преднамерено vintage, смесващи старо и ново, публиката получава и текстове, отново старателно премислени по значително по-сериозни теми (от Bleu Noir вероятно)
Един успешен, без да е революционен албум, но за щастие много далеч над Sois moi (be me).
Timeless 2013 e името за кончерта, предвиден за есента. 39 дати продадени за по-малко от седмица. (Над 150 000 билета само в първите 2 часа !)
Mylène Farmer нaвършва 52 ans.
Avant que l'ombre...: заключение
В крайна сметка Mylène Farmer изгражда изключителна и неповторена кариера що се отнася до всеобхватността на успеха ѝ. Който определено не е бил предвиден. Постиженията ѝ са се натрупали да такава степен, че днес са практически училищен пример. И това да беше само, щеше да е вече впечатляващо. Но и артистичнкото съдържание на този успех, съдържащо истински шедьоври и неповторим стил, създаден от нищото, допълнително подчертават творческия ѝ път, оставил ярка следа във времето
Нейният неизбежен залез със сигурност ще предизвика най-малкото поглед назад, който поглед да позволи поставянето в перспектива на невероятното съчетание от труд и успех
Обратно на клишетата, които редовно ѝ пришиват, тя отдавна не работи за пари. Никаква материална нужда, която да не е била удовлетворена, и парадоксално, Farmer не излиза от една точно определена реалност. Тази анонимност, която тя ревниво пази, живеейки в чужбина, там където никой не я познава, е гарант за душевното ѝ здраве и за тази ѝ способност да регенерира, позволила ѝ да откъсне, и то с много, всики останали с продължителността на творческия си път.
Contrairement au costard qui lui est régulièrement taillé, elle ne travaille plus pour l'argent. Nul besoin matériel qui ne soit comblé -en clair: elle est blindée- et paradoxalement, Farmer ne vit pas en dehors d'une certaine réalité. Cet anonymat qu'elle a jalousement sauvegardé en vivant à l'étranger où on ne la reconnaît pas a été le garant de sa santé mentale et de cette capacité de régénération qui lui a permis de distancier les autres sur la durée, et de très loin.Mylène Farmer: cas clinique
Тя успява да управлява, да осмисли, да не приема никога по подразбиране, и да подхранва едновременно това, което ще бъде винаги абсолютен връх в живота на един артист - уважението на публиката. Защото независимо дали е обожавана или мразена, рижата певица е успяла да надмогне всички превратности на съдбата без да загуби своята аудитория, отнасяйки се към нея с такова непоколебимо уважение което просто внушава възхитата ни. Гафовете са редки, тя лети от успех към успех. Прекалено, може би, озовавайки се понякога в прекалено отеснели дрехи, както много мило казва самата тя.
Никой не знае дали тя ще продължи. Можем да се надяваме, че не, че няма да направи стъпката, която ще е в повече. Или че да, че ще вложи тази своя изключителна артистичност в едно по-интимно турне, в малки зали, изпълнявайки малко познати, не-хитови песни, заслужаващи да стигнат до аудиторията. Farmer притежава артистичността, която ще ѝ позволи да остарее повече от елегантно. Което ще бъде върховния успех. Този, в преследването на който всички останали от нейната гилдия, или почти, са се провалили.
При такива достижения, съчетаване на поезия и вариете, на истински поетичен талант и популярност, провокативност и финес, винаги досега избягваща вулгарността, риска от погрешна стъпка е голям.
Защото Ахилесовата ѝ пета, доказана стотици пъти, и която е допринесла за славата ѝ, би могла и да я срине: нейната неспособност да премълчи това което я ужасява. И днес, това, за което става дума е остаряването.
При всичко това, на където и да се запъти, Mylène Farmer със сигурност ще е осъществила това, което заяви през 1989 г.: « Не искам да бъда от тези, които хората харесват, а от тези за които си спомнят! ».