Клюкини

новини, клюки, събития
User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Wed May 06, 2015 9:35 am

Тони wrote:глас, който не е създаден за пеене
:lol: :lol: :lol:

Много мога да кажа/коментирам, но ще се огранича с едно огромно "благодаря". Знам за колко работа иде реч (бидейки преводач). Прочетох го с голямо удоволствие. Направо го изгълтах като топъл (виртуален) хляб, ако мога така да се изразя. :D
Дори смея да твърдя, че в резултат от написаното персонажът ѝ ми допадна още повече. Elle dit non... :mrgreen:
Чакам с нетърпение следващата част. [25.gif]
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 480
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Клюкини

Post by Lisa-Loup » Thu May 07, 2015 8:31 am

Много мерси за превода!

На мен пък ми стана странно как била позволявала на феновете да снимат клипчета и да ги качват в нета, като фактите показват друго, ама сигурно не тя лично ги сваля и трие ;)

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Thu May 07, 2015 11:44 pm

Първо да отговоря на Мая - лошо съм превел. Става дума, че не забранява да се снима по концертите ѝ и да се пускат тези домашни клипове в и-нет. Примерно аз допуснах огромната грешка да изгледам една компилация от фенски клипове на последния концерт, преди да съм го видял на живо. Признавам, човека който я бе направил - много качествено - се бе постарал сериозно и не го виня за нищо. Обвинявам себе си, защото загубих изненадата. На концерта се оказах в известна степен подготвен в емоцоналните си очаквания. Една премиера не е премиера без изненада :). Няма да се повтори, обещавам :)
Иначе в разпространението на официалните клипове думата имат притежателите на правата - и това далеч не са само МФ и ЛБ. Всъщност големите продуцентски компании играят една лицемерна игра - не спират всеки клип веднага при пускането му в ютюбе, първо заради спонтанното зарибяване (за което те, разбираш ли - невинни) и второ - почти съм убеден, че делкат с гугъла приходите от реклами.
Също така, навярно си забелязала, че далеч повече по брой са самоделните клипчета, в които хората използват само музиката от дадена песен, и илюстрират със слайд-шоу от снимки - за снимките правата са май само на фотографа и на МФ, големите акули няма как да захапят там.

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Thu May 07, 2015 11:53 pm

Сняг и катерички

От най-ранно детство имаме типичен случай на "трябваше да е момче" /;) Sans contrefaçon /
Ражда се и расте в Квебек, в съвсем обикновено семейно гнездо (в текста - пашкул) - Мама е домакиня, Тати - инженер. Играе си с двамата си братя - ясно че основно на момчешки игри. Mylène обича да се катери по дърветата, да играе на война, да наблюдава катеричките, да ходи където си пожелае из околността
(в текста е използван израза "dans lа nature" който на бг се превежда по скоро като свободно, безцелно, шляе се. Тук мисля да вмъкна една кратка лична забележка - Pierrefonds отдавна не е спокойното село от детските години на Mylène - сега е едно от много ценените от всякаква африканска и североафриканска паплач западни предградия на Монреал. Освен снега и тия ужасни зверове катериците няма много общо с предишното си битие на село в покрайнините :) )

Да бъде момиченце, на Mylène ѝ е противно. Тя открива отегчението, чиито необозрими ресурси я привличат и досега. Тази период, за който тя казва, че не пази никакви спомени, е могъл да бъде вузстановен благодарение на свидетелствата на старите ѝ съученици, учители, накратко познавалите я, и запазили по някой спомен за нея. Мно-о-ого мило.
/снимка на Mylène като бебе - нищо невиждано до сега/
Изглежда, че за дивачката каквато е била, Mylène се оказва едно засмяно и по-скоро симпатично малко момиченце. Нейното влечение към подвизи и късо подстриганите ѝ коси хвърлат все пак едно първо съмнение върху нейната идентичност: често я взимат за момченце. Портиерката на един блок, след като я е попитала за името ѝ, казва "Mylène - какво сладичко име за момченце"
Тази вметка не само не я отблъсква, а ѝ дава идея да натъпче една кърпичка в панталона си, колкото да се почуства в кожата на Mylène - малкия квартален разбойник.
Случката ѝ оставя по-скоро приятен спомен, тъй като я повтаря не малко пъти. Съвсем нормално детство, вече го казахме.

Paris je t'haime
(измислена дума, съставена от hair - мразя, и aimer - обичам)
Тати е строителен инженер (всъщност транспортно стр. - ponts et chaussées - изключително престижна специалност във Франция) и след завършване на мандата му семейството се завръща във Фр., в периферията на Париж.
Нареждаме куфарите и сбогом сняг, пространства, природа и живот на малка квебекска Хайди.
Здравей Париж, с гостоприемния си и здравословен климат. Груба травма за Mylène, която, и до този момент не особено приказлива, се затваря в себе си. (в текста - става неконтактна, не зная как се превежда на бг dysphasique )
У сем. Gautier чак толкова не се взимат на сериозно за такива работи, тя ще се приспособи с времето, живота продължава. Mylène в ранния пубертет намира утеха ( в текста - подслон) в конната езда, която практикува със страст. И е прехвърлена на грижата на баба си, която я води на разходки ... в гробищата ! Mylène обожава тези моменти с баба и открива и оценява траурното настроение, баба също разбира се, някои неща са си чисто наследствени. Нормално, казахме го вече.

Кате-схизма

Лицея (у-щето) я ужасява. Тя се занимава посещавайки всяка седмица болницата в Garches,
отделението за двигателна инвалидност и редки болести. Отива там, говори малко, но е много грижовна към децата инвалиди. Мед. сестрите си спомнят за нея като за по-скоро мълчаливо момиче, но общуващо с лекота с инвалидите.
Учи също и вероучение с един свещеник, по-скоро млад и симпатичен. Обожава света на религията и навлиза в него с удоволствие, главно заради красивите очи на учителя, за когото - по собствените ѝ признания - тя си фантазира. 14 годишна, тя му задава въпрос, който въпрос ще се завърне десетилетия по-късно в един сценарий:

Господи, ти който си на небето...
- Отче, а дали птичките не пеят от болка ?

Можем да си представим отеца търсещ отговор в книгите си :)

Тя захвърля всичко в навечерието на матурата
(тук е добре да се познава малко фр. образователна система - средното образование завършва с бакалавърска степен, изпита е много сериозна работа, по-малко от 1/4 от абитуриентите го издържат, нищо общо със североамериканското обр., където бакалавър е висше :) )
, скарва се с мама и тате - който обявява студена война на дъщеря си, което, имайки предвид близостта с нея през детските ѝ години, я наранява много - и тръгва да живее собствения си живот.
Тя е по-скоро незабележима, макар и хубавка, и не показва никакъв особен талант (злите езици говорят, че в това не се е променила :) ). Иска просто да бъде някой, да се осъществи (реализира, но не звучи добре)
Ако махнем литературата, конете и маймуните, единственото което я влече е театъра (по-точно на бг би било артистичната игра, но пак не звучи :( )
И освен това не е особено ориентирана. Обожава киното, особено сюжетното и мрачното (???), така че - нека да е за актриса .
Във времето свободно от участие в реклами на храни, позволяващи ѝ да си плаща наема и да пазарува по-малко в евтиния квартален супер, тя се записва на курсовете по театрална игра Florent. Нещата стават сериозни. Тя е от същия випуск както някои си Anne Roumanoff и Thierry Mugler. Посещава курсовете на Daniel Mesguisch. Техните разкази помагат да си съставим идея за труда на Mylène, още непозната на курсовете Florent. Най-често седяща в дъното на ателието, тя наблюдава внимателно. "За какво говореше тя?" - пита жадния за сензации журналист Anne Roumanoff 20 години по-късно. Отговора е просветляващ - "Честно казано, спомням си я единствено защото беше много ученолюбива и резервирана. Практически не говореше изобщо, бях убедена че няма да успее, прекалено стеснителна" . Любезна, стеснителна, не по-способна от останалите, но не и по-неспособна. Ученик,
каквито са с хиляди в курсовете по театрална игра, като изключим мълчаливостта разбира се.
За сметка на това първите крачки на сцената за Mylène са в учебния спектакъл "Дядо Коледа е боклук" - в ролята на Zézette
--- (това е комедия правена по един филм, в оргинала участват всичките Les Bronzés, препоръчвам - филма - , въпреки че за вас ще е малко като от каменната ера :) За мен стила му наподобява класиката Le diner des cons.)---
По всичко личи че Mylène се е справила добре. В следващите нива на курса обаче започва да се набляга на гърчове и крясъци, Mylène ненавижда такъв театър. Изоставя и курсовете Florent.

-----тук има една снимка от участието ѝ в реклами - вижте я в сайта :) ---------
-------В текста на рекламата става дума само за мебели, разбира се :)--------

Кастинги и реклами :
Маниакалност някаква. Mylène изглежда осъдена да бъде невидима и определено не и се удава да бъде забелязана. Това ще се промени доста по-късно.

Какво я занимава междувременно? Кастинги, манекенство, реклами. Все пак наема трябва да се плаща, а Mylène от гордост не иска парите на мама. Хоби? Най-често езда. Също зоопарка, в който тя може да седи с часове при маймуните. Напълно нормално, нали вече ви казахме.

Един хубав ден, докато тича от кастинг на кастинг, нейния приятел Jérôme Dahan ѝ споменава за един композитор, с когото е написал песен, и който търси изпълнителка, убеден че държи в ръце хит.
Песента, за която става дума е вече записана, но с една непълнолетна изпълнителка, което, имайки

предвид текста и момента, я прави неприемлива за излъчване.

--------- (м/у другото и моите наблюдения са подобни - фр. общество е далеч по-малко морално и етично освободено, отколкото изглежда отстрани ) -----------------

Mylène не отказва никаква работа, тя се представя на прослушването. Добър ден, да, не, вероятно, снимка за кандидатурата, довиждане.
Орловото око което я сканира с лазерна точност по време на интервюто е това на Laurent Boutonnat, композитор на въпросната песен.

------снимка: Laurent Boutonnat - всички имаме един близнак някъде там... ---------

Невъзможно на този етап от историята да не направим стоп-кадър в/у Laurent Boutonnat.
Кой е този младеж с прическа тип Айнщайн и стоманено сини очи ?
Луд на тема кино. От най-ранно детство снима със семейната камера. Без значение какво
(гореспоменатите зли езици казват, че и това, също :) не се е променило от тогава). Съзерцателни моменти, малки случки. За всеки рожден ден той си пожелава допълнителна техника. И я получава. У заможното семейство Boutonnat не се противопоставят на особените вкусове на отрочето с артистични наклонности. Дотолкова, че 17 годишния Boutonnat завършва своя първи късометражен филм, "Разходката на феята-шофьорка", една доста особена история за едно младо момиче което убива всичко което изникне пред погледа ѝ. Без шанс за прожекция по кината - филмът е за над 18 г. Самият той бидейки непълнолетен, иронията е пълна. "Нищо неподозиращия" Laurent представя своето ултранаситено с насилие произведение в Кан и определено бива забелязан, макар и със сключване на вежди от страна на критиката : голяма част са шокирани от голямото насилие в малкия филм.
Laurent все още се занимава с чоплене на звук и картина, когато Mylène се представя на неговия кастинг.
Той търси по-особен персонаж. Доста кандидатки са се представили, всяка претендираща че ще изпълни песента по-добре от другите. Laurent Boutonnat обаче задържа една снимка в края на масата: тази на къдравата брюнетка правеща впечатление - по собствените му думи - на психирано птиченце.

Поведението ѝ не е било да се продаде на всяка цена, представила се е и е останала мълчалива, макар и усмихната, съвсем за кратко. Той я избира. Mylène се връща, ощастливена от съдбата. Започват записите.
Да направим резюме : болезнено мълчалива девойка, в раздор с родителското тяло, търсеща път в съществуванието си, среща младеж, мечтаещ за движещи се картини, насилие и също търсещ път в живота си. Защото, в заключение, тандемът Farmer-Boutonnat е преди всичко точно това - допълващи се вселени, обща воля.

----------- снимка Mylène et Laurent: 1986 ---------------

За всеобщо учудване Mylène се оправя по-скоро добре в студиото. Микрофона не я плаши. Има съвсем тъничък гласец, никаква школовка, никаква практика. Но всичко е наред и Laurent е преценил добре - песента ще издържи на критика.

------------- тук няколко стиха от maman à tort -----------

Laurent почва да обикаля муз. компании, отказ след отказ. Накрая RCA приема.
Mylène Gautier трябва да си измисли псевдоним : тя решава - ще бъде Farmer. Като признание за холивудската актриса Франсес Фармър, въдворена в психиатрия и подложена на лоботомия заради това, че се обявявала за атеистка и комунистка. Очарователна референция, започваме с добро настроение.

Излиза плочата, 45 об., на гърба на обложката посвещение - на Франсес, на Луи II...
За първия си сингъл Mylène посвещава труда си на 2-ма луди. Нещо съвсем нормално...
И с чувство за мярка се поддава на едно от най-големите си желания: купува си маймунка капуцин, на име ЕТ.
Живота в дома Фармър се завърта около отношенията човек-маймуна.
Както Leo Ferré преди нея, Mylène живее с една маймунка. Най-малкото което може да се каже е че CV-то ѝ е малко специално.

-----------снимка: Mylène и ЕТ, 1985-----------

Следваща част : Изнасилване на класацията Топ 50

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Fri May 08, 2015 12:52 pm

Много интересно ми беше, благодаря. :)
Харесва ми заглавието на следващата част. :P
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Thu May 14, 2015 5:54 am

Извинявам се значи за чакането, ама тия моите капиталисти тука искат да им работя, та докато ги разубедя, времето си минава, и така..
Иначе албума Fragile излезе, първите отзиви са много хвалебствени, аз все така се колебая...

Тони
Posts: 211
Joined: Thu Sep 19, 2013 7:41 pm

Re: Клюкини

Post by Тони » Thu May 14, 2015 6:13 am

Изнасилване на класацията Топ 50

1984 френските радиа пропускат през бая широките си цедки естрадна музика (това на френски се подразбира като поп) подхранваща всякакви хранилки (по-подходящо би било - угаждаща на всякакви вкусове). "Глупостите" на Sabine Paturel (успешен сингъл на една ефемерна певица) са си такива наистина, останалото - на който го пожелае. Сериозна оскъдица в мелодично отношение, но всичко минава. Jeanne Mas пее каквото и да е, но ексцентричната ѝ личност и гениалните мелодии на Musumara изкушават публиката на момента. Практически нищо не се вписва в тенденция на дълготрайност, и даже не и в амбиция към подобна тенденция. Манталитета, както на артистите (певците) така и на компаниите надпреварващи се да издават 45 об сингъли, е един и същ : cash in now, утре ще му мислим.
Историйката на тази предполагаема болна или въдворена (има се предвид в психиатрия- бел. е моя) ,влюбена в мед. си сестра , по мелодийка на детска песничка (броенка) която нашепва "..харесвам това, което ми забраняват ..." определено се откроява от общия фон и това е най-малкото което може да се каже.
В това което ще се превърне по-късно в "Топ 50" трудно ще се открие присъствие на друго такова чуждо тяло с така разврàтен привкус. Защото дечицата в междучасията са тези, които си тананикат куплетчето - сигурен повод родителите им да се позамислят. Marcia Baïla и Andy от Rita Mitsouko ще се появят едва следващата година, Etienne de Guesh Patti, откровено porno, чак 1988. Да се вкарат (доколкото се осмеляваме да употребим тази дума !) сафическото, психиатричното и разрушителното (понятия - бел.м.) в аудиовизуалния френски пеизаж от 1984 е добър пример за гениална находка. Защото съществува публика в очакване на подобна форма и съдържание, огромна част от пазара търси такoва развлечение (думата variété има по-широко значение, но това ми се стори подходящо), което да му подхожда. Без да го намира до този момент. Дуото МФ и ЛБ с удоволствие му го поднасят, влагайки цялото си умение.

Френски клип от онова време представлява общо взето 3 мигащи един през друг цветни прожектора или най-много видео от няколко stock-shots (кадъра) на открито в някакви дантелени рамчици.

Обаче Laurent е кинаджия, Mylène е минала през курсовете за актьорска игра. Тоест отново двамата съучастници са на една вълна когато трябва да се изкара клип на Maman a tort. И техните виждания са точно обратното на тенденцията за момента. Артистичния идеал несъмнено присъства в техния подход, но преди всичко се наблюдава срещата на 2-ма невротици, които отлично се допълват.
Вписването в идеята за дълготрайност се подхранва и от много други параметри: изключителни изисквания към работата ( от 2-рия си клип Laurent ще снима на 35 мм - кино-формат), истински творчески устрем, захранен от разцъфтяването на съвсем реална обща вселена, отказ от компромиси, който отказ, въпреки че се превръща във фабрична марка по-късно, разкрива неосъзнаване на момента и духа на времето.Този дух който желае забавления ефемерни и непостоянни.

В началото клипа е замислен под форма на story board, но бюджета му надхвърля с много това, което RCA е склонна да отпусне и компанията отказва (на ЛБ)
Значи ще се оправя с това което му дават, и малко отгоре, от собствения си джоб.
Протестиращи деца ? Приема се.
Главата на Mylène на плато, готова да бъде сервирана на детска канибалска банда ? Дадено!
Портрета на Фройд в увертюра ? Продадено !
Всичко това с бюджет 1000 €. Продуцентската къща започва да намира изобретателността на дуото малко притеснителна: молят Mylène да не пее стихчето си в предаването « Salut les Mickeys » (разбираме ги напълно :) )(това е детско предаване - бел.м.). Краят е орязан и в предаването Clip-clap по Fr3.

---------снимка: меню, версия Farmer/Boutonnat -----------

« Maman a tort » прави приемлива кариера, продажби надхвърлящи 100 000 бр. Това е добре, без да е нещо особено за онези години. RCA приема да издаде втори сингъл - « On est tous des imbéciles ». Успех доста съмнителен. Никакъв клип. Laurent et Mylène тръгват да чукат по други врати. Отговорът - не, благодаря.
RCA спрекратява договора с дуото. Търсенето на продуцент продължава, и о! чудо - приемат ги с отворени ръце в Polydor, където са били впечатлени от клипа на Maman a tort и смятат че с тези двамката ще нацелят нещо изненадващо ново. Намират се все пак арт-директори с нюх на хрътки.
По това време трети нехранимайко се включва в щастливия тандем, и точно той ще предложи 3 важни ключа към успеха. Bertrand Lepage, разюздан младеж, любител на всякакви ексцесии - което ще го погуби за съжаление - сватбарски (купонджийски) характер и преди всичко ужасен циклотимичен (биполярен) досадник, става мениджър на Mylène. Първо - той я съветва да се боядиса червенокоса и това е истинско откровение. Второ - той разкрива за нея прелестите на френската литература, за която тя се захваща с изненадваща стръв, като развива особен вкус към романтичния период.

--------------------- снимка: Laurent, Mylène, Bertrand. Веселяци.----------------

Емоционалност, развита до крайности, ще впечатли нашата къдравка брюнетка с по-скоро затворен начин на живот.
---
В крайна сметка той поема в свои ръце пазарната съдба на дуото. Няма нужда да се занимава с качеството на работата - то е явно постигнато - достатъчно е да се намери място в един пазар, който е още в неведение къде да вмести подобно творчество. Polydor се доверява и продуцира без да се мръщи. Бюджета е съответстващ този път.
« Plus grandir » излиза 1985 г. и е последния сингъл в полутонове на Mylène Farmer et Laurent Boutonnat.
Сравнително достойно класиране, нищо повече. Работата дава резултат предимно сред специализираната критика. Пресата започва да забелязва тези двамката с претенциите им да правят поп-музика тотално различна от приетата за момента, с текст за първи път писан от Mylène и в който става дума за загубена девственост, проникване, кръв по завивките, изнасилване и подразбиращо се кръвосмешение. И отново дечицата по улиците тананикат:

Petit rien, petit bout
De rien du tout ...

Дотук с Chantal Goya и малките ѝ зайчета !
(Chantal Goya - певица, актриса, водеща на детски предавания, пяла наивни детски песнички)

Клипа е на 35 мм филм, трае почти 7 минути, и то какви минути! Получаваме разходка в гробище с тъмнокосата и мъртвешки бледа Mylène, бутаща детска количка и спираща се пред надгробен камък с надпис:
Mylène Farmer
Plus Grandir
---- в текста е снимка от клипа ----------

Следват сцена с монахини-садистки, нощно изнасилване с доста смели кадри, разкъсване на кукла, преминавайки през стар Boutonnat- ически фантазъм - Mylène по прозрачна нощница, забързано стареене и финален кадър в/у Farmer вперила очи в собствения си гроб, хвърляща с презрение малък букет и продължаваща небрежната си разходка с празната детска количка, разхождайки детството си из гробището. Отбелязваме истинско кинематографично (актьорско - бел.м.) присъствие, забележитерно добре режисирано и заснето, жестомимия отработена и грабваща, и над всичко - смутен и смущаващ едновременно поглед. Майсторска работа, истински малък филм.

Michael Jackson е първият, който от другата страна на Атлантика прави клиповете си по сценарий и с бюджет за кратък филм. В Европа Boutonnat et Farmer са първи и единствен еквивалент. Ако пътят им бе спрял там, то реално всички правила във френската забава (естрада) са променени: край на рециклирането, ще трябва да се твори, харчи, продуцира и предлага продукт (нов) на публика и критика.
Които този път определено са забелязали тандема - но и как да не го направят при поднесена им посока така радикално различна от останалото?

Polydor поръчват албум. Първият. Излиза 1986-а със заглавие Лунна пепел. Отново "извънземен", любезно охарактеризиран от един критик като "изненадваща поп-рок смес от кожа и дантели". Теми? Всичко онова, което измъчва господина и госпожата още от детство им: разюздан романтизъм, мрак, самоубийство, дефлориране - по възможност насилно -, смърт навсякъде, през цялото време и едно много красиво посвещение на Грета Гарбо.
Как да се разтворят вратите на тази вселена, без да се получи разминаване с публиката? Как да бъдат правилно разбрани от нея и то директно? С дискретност и финес, първа песен, натиснете "play" и ето - вече започвате пътуването си в изяществото:
Лунен прах, малко мехурче от пяна ...
--- начлните стихове от Libertine ----- със снимка от клипа ----

Указанието за употреба е отлично заучено от двамата: грандиозен клип, реализиран с все още скромен бюджет, парите не текат още като река: 76 000€, премиера в кино Mercury, специално подбрано осветление, вдъхновено от филма Barry Lindon на Стенли Кубрик------
(! този - много добър - филм доста е впечатлил МФ - в саундтрака му присъства триото опус 100 на Шуберт - същото използвано в танца на роботите от Timeless 2013 ! - бел.м.)
--------, фрапираща разголеност, обмислен сценарий, кръв, ефикасно промотиране, изпепеляващо червена коса която откроява едно лице, един гриф, една марка. Трейлъра разкрива едно изненадващо произведение:
Първо: Mylène Farmer
Второ: е
Трето: Libertine

Представено така, поне няма начин да остане неразбрано :)

Даваме почетен медал за: в следствие на клипа и провокативния текст нашето малко момиченце е отлъчено от гилдията. Което дава допълнителен повод за празнувано на тандема.

Mylène Farmer et Laurent са вече заедно както на сцената, така и навсякъде
(----- (в текста - в града - за Париж става дума :) ------)
но госпожицата отказва да говори за личния си живот с журналистите. Малко по-словоохотлива относно работата си, но това е всичко. Не се стиска обаче когато трябва да рекламира (тук ми трябва думата на български) появявайки се по всякакви радио и тв предавания. Както казва самата тя " В началото има тенденденция да се прекалява".
Този пръв голям успех е придружен от една тъжна новина: бащата Gautier, чиито отношения с дъщеря му остават белязани от напускането ѝ на семейното гнездо за там-какво-беше, умира в момента на появата на Libertine. Не успява да види успеха на дъщеря си, няма да разбере за истинската кариера, която тя изгражда.
Mylène бди в болницата до последния му дъх и ще извлече от една страна едно неизчезващо желание за живот, както и една прекрасна песен (« Dernier sourire »). (любима, топ10 :)

Славата в пет стъпки

Двойката, коята се раздава напълно за да постигне успех не може още да осъзнае, че това е вече факт. Те са хвърлили най-екстремните си фантазии в тяхното общо произведение, и публиката иска още.
Детайлни до крайност в работата си - дори и да изглеждат като пияни в обедните новини на А2 - те няма защо да се чудят какво да кажат - креативния им двигател върти на пълни обороти. Препратките (референциите) в текстовете на Mylène, подхранвани от авторите, които чете. Ефективността и кинематографичния опит на ЛБ прецедени през мелодиите които създава, се свързват перфектно. Всъщност започвайки с Libertine се задвижва една фабрика за поп-бижута. Възможно най-спонтанните 5 стъпала към славата които познаваме.
1/ Tristana излиза 1987 г., Mylène се появява по всички тв-предавания, мечтаейки си за деня в който няма да са ѝ нужни. Прави се на глупаче пред Collaro (комик водещ в тв), звездата е в La Classe, всичко върви добре. Кампания за максимална видимост, организирана с точно избрана цел - да се изпревари системата. Да бъде познавана и разпознавана, да впрегне един сериозен успех в общата и за двамата фикс-идея : после "да правим каквото пожелаем". Без задници и цици в клипа този път, но със сняг - толкова, че да се чудим какво да го правим, и сценарий копиран от Снежанка. Sophie Tellier, днес танцьорка и хореограф, работи с Mylène от клипа Libertine и я учи на изкуството на движенията. Както и в пеенето, тя показва забележителна промяна и талантза обучение. Край на неумелите жестове и голямата кво-да-е. Игралното изкуство явно ѝ се удава. Sophie Tellier участва в клиповете и свидетелствува днес за случващите се тогава промени: изключителен стремеж към прецизност, фамилиарна обстановка ( поради ограничения бюджет Laurent за сцената с ваната в Libertine използва секретарките по продукцията - голи, естествено !) Mylène е стъпила здраво на земята, прави това, което Laurent иска от нея, Laurent чува това, което Mylène предлага, доверието м/у двамата е пълно и отговаря на случващото се пред камерата или в студиото.

2/ Sans contrefaçon излиза в края на 1987, предвещавайки 2-ри албум.
Песента се излюрва за 40 мин. в една вила наета в Южна Франциия, след като Mylène et Laurent са приели предизвикателството на една позната да сътворят песен рекордно бързо. Травеститство, смесване на жанрове, премислен и асоциативно вулгарен текст на фона на ледено рафиниирана презентация. Гей-общността ( педераската дружинка - бел.м.) единодушно гласува за новото си приятелка. Същата формула - клип със сценарий (този път по Пинокио), Mylène е размятана (разигравана) във всички посоки и с явно удоволствие от страна на Laurent , който я използва за да проектира чрез нея всичките си фантазии.
Промоционалната активност се разрежда тъй като търсения ефект започва да действа. Mylène et Bertrand могат да започнат да подбират и си позволяват да приемат участие само в престижни предавания. Облекчение за госпожицата, която мечтае да ги отхвърли напълно. За клипа е поканен швейцарската хумористка Zouc, специалистка в психо-скечове. Обстановката по време на снимките трябва да е била истерично забавна, с персонажи Zouc - вещицата циганка и Mylène - оживяваща марионетка.

3/ Ainsi soit je: Излиза 2-рия албум, истинска бомба, надминава милион продажби. Bertrand Lepage върти промотирането на пълен режим и огромна публика откликва. Mylène апострофира, изкушава но и шокира.
Denisot (следващите имена са на водещи в тв) ѝ предлага ролята на водещ в « Mon Zénith à moi » по Canal +, тя кани множество артисти, м/у които скъпата ѝ Zouc - диалозите м/у двете сами по себе си струват теглото им във фъстъци ( :) ), отговаря на въпросите държейки на колене едно шимпанзе, снима Denisot по време на предаването, поставяйки го в неудобно положение. След като е била насочвана явно по отношение на съдържанието на предаването, тя се възползва пускайки картини на обезглавявания и разчленявания, непоносими. Очакващия изочличаване и порицаване на насилието Denisot е явно стреснат, видимо пребледнял когато тя му обяснява че "открива известно удоволствие да наблюдава тези кадри, не садистично, но почти..."

4/ Клип Ainsi soit je: казашки поврат в стила - от разюздана пищност в тотална опростеност на визуалното. Клипа е един каталог на обсесиите на ЛБ: сърнички, бухал, сняг, удавяне и много поезия. Mylène Farmer балансира с истинска деликатност добре изпипан текст и soft меланхолични картини. (кадри). Готова за финална атака.

5/ Pourvu qu'elles soient douces: Що пък да не изтрепем рибата заедно ? ! 20 минутен клип ! стотици статисти, естествени декори, 625 000€ за една ода на содомията запратена на първото място в класациите от 35 000 продажби на седмица декември 1988 г., за общо над 1 000 000.
Дечицата от междучасията определено обогатяват познанията си по сексуална култура и двойката МФ-ЛБ успява да завладее хиляди невинни съзнания с кадрите на задници, цици, пияни курви, разгонени (употребената дума е надървени) войници, извратена кама-сутра, женски бой в калта, момиче взето за момче - цял каталог от ексцесии.
И освен това е добре направено, звука е убиец, радиата поддават, последвани от телевизиите, и в целия този хаос Mylène успява да остане елегантна. Много инвестирани пари, главно от собствените им (МФ и ЛБ) джобове. Но пари почват и да прииждат, политиката Farmer-Boutonnat се настанява трайно - играе се, печели се или се губи ( ;) :) ) За по-сигурно, а и за да си осигурят финансово удобство те основават 2 фирми за недв. имоти и издателска къща. Целта? Освобождаване от прищевките и настроенията на външни продуценти и контрол в/у това което искат. Издателската къща (не основаната от тях, а Polydor) се озовава в положението на прост разпространител. Ако върви наред, всичко остава за тях. А иначе ? Ползата отново е у тях. Развързани ръце. Това е което искат и двамата, правило в сила и днес. Относно текстовете, девойката доказва таланта си със чувство за римата, сериозен речников запас и умения в кръстосаната рима, твърде редки за съвремието.
В своята приспивна песен пораздута с poppers (това са едни ... лекарства :) ) тя съумява да включи думите mec, oblique, lubrique, maman, revers, pervers, oreillers, kamasutra, pantalon, fesses, foutre, dos и да вплете всичко с една рима на "culer" , разбира се само колкото да се достигне до разбиране на сюжета в дълбочина :mrgreen: :) :) (досещате се че culer идва от cul :mrgreen: )

Дотук е ± половината.

User avatar
Lisa-Loup
Posts: 480
Joined: Mon Sep 16, 2013 11:45 am

Re: Клюкини

Post by Lisa-Loup » Thu May 14, 2015 11:26 am

Аз нямах необходимото търпение да го прочета но френски, а ти откъде намираш търпение за превода, не знам... Още веднъж благодаря!

Апропо книгата, и аз още се чудя. От снимките в нета ми се струва, че вътре е само снимки и то все еднообразни. Не лоши, просто ми се струват еднакви.. Ако на някой му попадне книгата, да драсне два реда какво всъщност представлява.

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Thu May 14, 2015 3:54 pm

Много благодаря. :)
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

User avatar
Xcat
Posts: 471
Joined: Fri Jan 16, 2015 5:32 pm
Location: София

Re: Клюкини

Post by Xcat » Thu May 14, 2015 6:37 pm

Да ви уведомя, че снимките от книгата са качени тук:
http://mylene.org.ru/albums-11_170
:D
Je veux savoir où naît le vent
J'ai l'âme inerte en même temps...


Image

Post Reply